Застанал пред нощните очици на небето,
покрити с препаска от божествено слово,
Йосиф, останал без едничката си бащина дреха,
отправя поглед към тях и брои своите братя.
Оттатък от опаката страна на земята ...
Виц: Жена притичва към фотограф на брега на морето и моли за помощ, мъжът й се дави. Той отказва: „Свърши ми батерията“…
О, времена…
Преди двайсетина години обяснението беше „Свърших лентата“…
хххх
Казват, че ако сънуваш някого – той мисли за теб… Не очаквах, Анджелина, не очаквах… ...
Обичах неделния ден,.. от рано не е толкова топличко, няма още досадни мухи,..
носи се ухание на мляно кафе...
В такива недели се потапям из магазинчетата на Манастираки, зеейки по разнообразието на туристическите сувенири,.. по групичките чуждестранни туристи, предимно японци, които като рояк пчели ...
И бронята ми е съвсем ръждива,
заглъзна конят в близката река.
С химери малодушно се опивам,
че рицарите правят и така.
Омръзнаха ми кървави турнири, ...
Егоистът е сляп, безразличен
към всичко, що не го касае,
затова само от себе си е обичан,
всеки от него бяга, за него нехае.
Егоистът само себе си признава, ...
Татко ми каза: Голяма си, Мина!
Утре те водим на детска градина!
Колко уплашена слънцето чаках.
В тъмното скришом от другите плаках.
На сутринта бях с букет във ръката. ...
243. В Кана в дома на Сузана. Видът, държанието и гласът на Исус. Спор относно обладанието.
В къщата в Кана празненството за идването на Исус е малко по-малко тържествено от сватбата с чудото. Няма ги свирачите, няма ги поканените, къщата не е нагиздена с цветя и зелени клони, няма ги масите за мног ...
Рекапитулация на загубите
„Всеки ден по мъничко се губим.” Райсън
Тече животът ми. И губя, губя,
приятели, пари, любови. Всичко.
Научих, че е лесно да се влюбиш, ...
Ще си отида тихо, ясно, доброволно
и всичко ще е тъй доволно,
ще си отида, назад не ще погледна
ще се изпари осанката ми бледна.
Ще си отида без подкана, ...
Било ранна лятна утрин. Горският въздух бил свеж, наситен с аромата на уханни цветя и трева. Зайо-Байо излязъл на терасата да пийне ароматно кафе. На устните му греела усмивка. Очертавал се хубав летен ден. В далечината чул викове и крясъци. Скоро пред очите му се разкрила невероятна гледка. Тези дн ...
Мъжът се събуди призори и застана до тясното прозорче на стаята си в бащината къща. Погледна нагоре, където чукарите се губеха в сутрешната мъгла и зачака изгрева. По острите зъбери пробяга сребърно-розова ивица, върховете лумнаха в пурпурни пламъци, после всичко потъна в злато и слънцето бавно и ве ...
Оня човек, цял изваян от кал
с няколко грама душа и надежда
днес е повярвал, че всъщност е крал,
съди, убива, развежда.
И си измисля, че цялата власт ...
Перо ти подарих от обич чиста,
да пишеш чудно, да си вдъхновена,
да грееш като Слънцето лъчиста,
да бъдеш като ангел откровена.
Перо ти подарих, да чувстваш зов ...
Ще ме срещаш навсякъде. Или просто ще вярваш в това.
Ще откриваш, от моите думи, по зрънце у себе си
и ще виждаш в очите на румено свежа зора
моя поглед и моите мисли - объркващи ребуси.
Аз преминах така, както лятно игрива вълнá ...
От няколко дена сеньор Джовани Бочели и сеньорита Марчела летуваха на морето. Бяха си наели малка, уютна виличка, кацнала на скалите , високо над синьо-зелените води . Гъста борова горичка обгръщаше и криеше в ласки това тяхно гнездо на любовта. Единствено сребристите чайки бяха виждали преплетените ...
На какво се радваш, Българийо?
На абсурдите ли в които живееш?
На тирадите лъжовни изпяла властта
от европейски програми не спря да линееш.
На какво залагаш, Българийо? ...
Жегааа, .. ама Атинска жега...
Гърдеста синоптичка, сякаш да подчертае горещината, се фръцка по екрана,
само по нещо, знам ли го как точно се казва, но се виждаха само едни тънички презрамчички и
нещо отдолу за прикритие,.. така де това дето има мляко за бебетата,.. тя показваше плюс 43 градуса по Ц ...
Снима си "човекът" полицай
момичето нещастно от протеста.
Гаврата с хора сякаш няма край -
такава е реалността безчестна.
Добитък ли сме, или хора? ...
Една старица трепери, брои си деня
в паничка със жълти монети.
Зад завоя на крехката, стара душа,
буйна младост в очите и свети.
Живот - подаяние! Няма за хляб. ...
Мила, Лия
Намерих старите ни снимки на тавана. Помниш ли как брат ти ни дебнеше да ни снима за клуба си по фотография? На колко сме били? На 14-15 години? Гледам се на снимките – слаба като клечка, с онази червената рокля, която мама ми уши. Боже, колко обичах тази рокля! А ти не излизаше от сините ...
Не, не, Марче – в тая жега трябва диета. И то сериозна диета. Приятелки сме и ти признавам честно. Ето – аз вчера закусих съвсем семпло. Направих си бухтички. Малки, вкусни, леко мазни… И се сдържах – изядох само десет… С пудра захар, разбира се…
Трябваше да се огранича, защото мъжът ми омете остана ...