Наивни сме мъжете, простовати,
мишени за ловуващи жени...
Но пък с претенциите сме богати
и смятаме... че ние сме ловци...
Да, такива сме, елементарни!... ...

Преди години някаква непозната почука на вратата ми. Носеше сива вехта рокля. Беше много слаба. Очите й бяха хлътнали навътре. И въпреки това ми се усмихваше. Приютих я за малко. Направих й кафе. А тя ми разказваше истории за живота си. Преди няколко месеца последният мъж на когото гостувала, я изго ...

Подаръци ще има за всички от сърце!
🎄
- Мамо, тате къде отиде?
- Навън да пуши. Тичай да отвориш, звъни се! Сигурно е Дядо Коледа!
Отваряйки вратата, Мимето дърпа Дядо Коледа да се наведе и му шушне на ухо: ...

Дори и белият нарцис... е с жълт корен!

Провокирано от Мария Панайотова, с обич.
Беше сприхав ден.
Всеки обиден! Озлобен!
Всеки настръхнал!
И към доброто обръгнал. ...

Тя не каза сбогом на никого.
Просто си тръгна тихо...
И остави спомен в мислите,
любов в сърцето и душата...
Отстъпи пред магията на Новата ...

В чуждата паница
Като човек, минал през много пороци,
нямам право да давам акъл.
Да бъда учител, със свои уроци,
нали всеки различно добър е и зъл. ...

Край! Или ново начало?...
Чаша.
Легло.
Одеяло.
Плахо добро – изпосталяло. ...

Подарих на приятелка,..
малка картина..
Малко късче от мойта душа..
Тя, вероятно,..
намери й място в килера... ...

Далече си... ала защо тогава
душата ми към тебе все лети?
Сърцето полудяло не престава,
чрез мисълта, за тебе да тупти.
И сливат се желания с мечти, ...

Три срещи и ми бяха напълно достатъчни, за да осъзная, че той е човекът за мен.
В и к т о р. Какво благозвучно съчетание от букви!
Той е умен, и мил. Държи се с мен много добре. На първата ни среща ми подари от любимите ми цветя. Очите му са зеленикави. А косата – светло-кестенява. Как бих искала да ...

Дядо Коледа тази година не мина,
непослушни навярно все пак сме били.
Ориста пусна пакостите през комина,
черни сажди покриха невинни бели.
Нежността ни над маска излъчват очите, ...

Телескопът, който си бе закупил Росен, вършеше чудесна работа за разглеждане на града, планината и луната. Не бе от най-скъпите, но все пак имаше тринога, осигуряваща нужната стабилност на образите. Какво ли не видя Росен от терасата си – кълвач, който обработва кората на дърво, намиращо се на около ...

Дойде, де, дойде линейка, е седем часа верно, това е положението. Какво да направят хората?!
Едно младо докторче, цялото опаковано, само очите му се виждат през запотените очила.
Как вижда горкото – учило, учило, за какво?! Да се блъска като грешен дявол и да го псуват.
Сега ще видим нашия късмет ка ...

Колко ли чаши съм вече изпила?
Колко ли чаши съм вече строшила?
Чаши със обич, със нежност, със жал...
Чаши, пълни с горчива печал...
Чаши подадени, от вярна ръка, ...

От дълго време не сънувам,
Боже, избави ме веч от тази плът!
Гледам пак към синевата и това, което чувам
е единствено тътенът ѝ глух.
Кажи ми, за какво съм тук? ...

Смята се, че произведението „За буквите“ е писано през IX век, по време на бурните промени, след възкачването и детронирането на Владимир Расате и поставянето на Симеон на негово място. Тогава е свикан и т.н. „народен преславски събор“. По време на този събор се приемат няколко решения, като едно от ...

Вместо епитафия
Такъв ще съм дори като умра.
Естествен, откровен, дори наивник.
Такъв ще съм си даже след смъртта.
Толерантен с всеки свой противник! ...

Джиткам си аз в нета,
във фейса чета сатира, хумор,
искат оставката на кабинета,
на този страшен тумор.
Под маса нещо се плаща - ...

И нищо, че е Рождество и всеки очаква чудо, но всеки трябва да мине по своето си битие.
Небето се смръщи.
Морето се сгърчи.
И плъзнаха облаци сиви.
Дърветата голи ...

Благодаря на медиите, че ми отвориха очите!
Толкова години само съм ги проживяла, добре, че ни удари короната, та започвам да живея.
- "най-после имам време за семейството": видеа с някакви бащи, които показват как сменят памперси (преди короната мъжете никога не са го правили), други, които правят ...

Нека в коледните святи, празнични дни,
бяла свещичка да запалим в своите сърца,
вълшебен светъл огън да ни прероди,
завинаги да изгори всяка болка и тъга.
Да повярваме, че най-доброто предстои, ...

ПОЕТ
В мен
поет
живее,
нощем той ми ...

С нежни длани погали ме,
с усмивка сладка ти дари ме,
с две думи само мислите ми спри,
със светъл поглед озари ме,
любимата ми песен ти пусни ...

Дали си спомням смътно младостта? Не знам.
Все тичаше – оскъдни мигове за чакане.
Днес всички коловози свършват рязко там –
без гари, сред сема̀фори – разплакани.
Изпращат ме без думи, тихо ден след ден, ...

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов