Нима капчука е кодирал думите
и с морз потропва по паважа?
Нима са негови заслугите,
че думичка не мога да ти кажа?
Виновно ли е слънцето, че облака ...

Остави ми само две следи в снега,
само две следи и аз ще те намеря.
Зная кой да питам – пълната Луна
и лъчите и́, които притреперват.
Зная кой да питам – вятърът игрив, ...

Днес няма да грачат в стиха лешояди,
лирическата няма да умира.
На всичката образност – кръст й се пада,
на приказките – камък и секира.
И няма река да тече – наобратно, ...

Страхът разкъса нишката на мрака,
Луната се търкулна зад морето.
Сред плуващите, само аз се давя,
надеждите - спасителна жилетка.
Не става от вълните дом за мене, ...

Вечно праведен смело ме сочиш,
търсиш яростно, дебнеш вина
и показваш на всички, че ти си
най-коректният дар на света.
Сочиш себе си, даваш за пример ...

Уравнение с две неизвестни
Разминавахме се ден след ден
по една и съща пепелива струна
на битуването преди едността,
засуетени в своето прорастване. ...

Не мога да разбера защо всички ме наричат „тъпа кифла“? Какъв им е проблемът? Защото съм успяла ли, какво? Така ми е писнало от някакви интелектуалки, които да ми казват, че за нищо не ставам и единственото, което правя е да използвам мъжете. Пълни глупости! Аз просто си взимам това, което ми се пол ...

„Най-много обичах да гледам небето. Всичките онези звезди, които сякаш светеха за мен и ми нашепваха, че съм родена за велики дела. Обичах и дългите ни разговори край огъня. Ние не бяхме просто племе. Бяхме едно семейство.
Вероятно нямаше да забравя и деня, в който за първи път тръгнах на училище. В ...

Разплитам и доплитам, и преда,
объркани бълнувания разни,
но аз и ръкоделие? Греда!
Напразно са ме учили. Напразно!
И взирам се, през цветни очила, ...

В десницата си Господ носи светлина
и част от нея капна в любовта,
когато някого обичам се възраждам
и сякаш нови мостове изграждам
и стъпвам по филизи от жарта ...

Още едно мое солово изпълнение.

изпълнение: rumbic (Руми)
инструментал (Karaoke version) : https://www.youtube.com/watch?v=yXgzeeo00JM

Марѝ сънува сладък сън, че в снега играе със децата.
Внезапно чу се меден звън - на Дядо Коледа шейната!
Затича се със всички сили по пътя, откъдето чу копита.
И с двете си ръчички мили му махна и думичките запреплита:
- Здравей, здравей, тъй чакан дядо! Чува̀ла си вземи и идвай бързо! ...

Кокиче нежно надигна чело,
под бяла от сняг пелена.
Свенливо света поглежда с добро,
надежда се ражда сега.
Надежда за пролет и цветни мечти, ...

ГАЛОПИРАЩ КОН
Анапестът е кон, галопиращ
по пътека от лунни лъчи,
към звездите, където умират
и надежди, и тъпи мечти, – ...

– Няма нужда да честваме победата си – подхвърли Нъли. – Чудатата птица на абата я чества вместо нас.
– Папагалът не е мой – отбеляза кисело абатът. – Вместо той да принадлежи на мен, аз принадлежа на него. Аз съм абатът на този папагал. Язди ме като кон. Разчита на мен да го храня и безмилостно, бе ...

- Добре дошли, деца! Извършихте задължителния ритуал при влизане в помещение – напръскахте се с дезифектант, обтрихте лицето, натъркахте подметките с обезопасителната течност на прага… Сега – към вас. Най-напред да проверим задължителните аксесоари за нашия религиозен култ. Всички ли са с шапки? Мас ...

Ако се преродя в светлина,
не заспивай, любов.
Не заспивай!
Ето ...имаш кафе. И вода.
Някой филм. И любимата книга. ...

Танцувай, момиче, със мене танцувай,
и нека превърнем се в музика.
Целувай, момиче, мене целувай,
във танца ни с липсваща публика.
И нека въртим се, въртим се, въртим се ...

Камък върху нея няма да остане,
лежи в гроб студен - ужас да те хване.
Хилядите червеи вечно ще гризат
душата й във Ада.
"Който е безгрешен, нека първи хвърли камък", ...

От дълбините на своите сънища
посвещавам ти следния ред.
Страстта ти отново поглъща ме.
Гърдите сковава ми в лед.
Лешояд мене нощем прегръща ...

Сага за двата бастуна
/епизод 14/
- Наборе, чу ли?
- Какво да чуя?
- Ваксината за коронавируса пристигнала. ...

Някой си отива много тихо.
Някой тръгва без да е живял.
Опустява цялата вселена.
Оглушава шумният квартал.
Вятърът се бие във клонака. ...

В бяло.
Където ти свършва душата.
Започва и моето черно.
Дотам е и моята мисъл.
Докъдето ти стига сърцето. ...

За камъка - приятел или враг,
в основите на дом полегнал кротко,
или пък сграбчен от ядосана ръка
готов да къса нишки от живота.
За грешника - тъй както за мъртвец ...

Пепи иска ваксина,
дай и едно кило.
Глупостта не загина,
но каквото било - било.

Останаха само парчета по пейката.
Взривени частици, в ръцете въпроси.
Останаха думите, цопнали в локвата,
лицето ми питащо твоето: Кой си?
Отвърнаха птиците, пеещи щастие, ...

Ех, така ми е тъжно и болно,
мойто куче от старост лежи.
То навярно е май недоволно
или смърт ден след ден го грози.
Помня онзи април, преди време, ...

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов