Разпръснати кестени
И шума в града,
това ли остана от есента?
Безводни реки,
прах върху асфалта ...

Как да го опиша с думи...
Изливаща се тъмнина и сянка зад слънце,
Заслепяващ мрак крепящ се на надежда
Всеки недостоен е да бъде близък
Страхът убива чувството накрая ...

Харесвам сутрин да те гледам,
пробуждаща се в любовта ни.
Радостен съм денем да те глезя
с вкусотийки, чай, кафе.
Вечер кожата ти опиянява, ...

Любимо ми е да ме грабваш още от вратата;
една дума, хищнически поглед, ненаситен..
Повдигам се на пръсти, хващаш ми бедрата;
забравил за обноските, играеш го невинен..
Омайваш ме с целувки, жадни, без да спираш; ...

През тази година
на Санта Марина
липсваше братски народ.
Съвсем го загазих,
но призивът спазих - ...

Луната тази вечер ми е гост.
В стаята ми влиза най-нахално.
А аз за тебе пак надигам тост
и името ти шепна тъй банално.
Часовникът тиктака в полумрак. ...

Душата ми затворена отрано,
със други рядко контактува.
Ала дори не е и странно,
тя с никой не желае да хортува.
Затворена във клетката желязна, ...

Вятърът
Струните на тишината
Вятърът едва докосва
и се носи над Земята
яхнал облак буреносен... ...

Гласове ехидни ехтят в празнотата
Нереални и далечни, като в сън зловещ
Сред дърветата и стенанието на мъглата
Усещането е като във адска пещ
Колко време ще кървя и страдам ...

Ангелите плачат също –
но безгласно. И безкръвно.
Без следа от нарушение
на равновесието,
приело облика на утринен лъч, ...

Виновно ли е времето което набръчква циферблата
и по малката отсечка ходим боси по тревата?
Виновен ли е куфарът с багажа където има място
за огледало и за риза?
Виновно ли е копчето от деколтето с което слагаш ...

Кака Гана с бай ти Ганя
Кака Гана рано стана
и овцете издои,
сетне за вода отиде,
кравата да напои. ...

Понякога
Обичам се такава - доверчива, не надмена,
чиста.
Истинска жена!
Обичам ли, ...

Бесен съм
Есе
Защо съм бесен ли? Чета безумно глупави изказвания и анализи. В наши вестници и електронни издания. Като например „политическо инженерство”. Каквото и да значи тази безсмислица. Само че тя обижда най-креативната част на този свят – инженерите! Тези, заради които светът е живял и живее ...

Не разпилявай нежността
и не харчѝ я по децата.
За тях си пътник към скръбта
и на предел са ти делата.
Полвинвековното сърце ...

Бойко пари отпусна
за на църкви ремонт,
с джипката се друсна
закръгленият мастодонт,
орден църковен получи ...

Обичам си римушките,
за вас оставям пушките
да стреляте по тях, но за беля:
и мерникът изкри́вен е,
героят ми наивен е, ...

1
Значение има ли, какво е времето навън
щом вътрешно обхванал ни е студ,
щом живеем сякаш сме в порочен сън
сред виденията на някой луд? ...

Събудих се към пет и нещо.
Направо ужас, ступор, стон.
Смърдеше гадно, бе горещо,
и кискане в съседния балкон.
Милене, пак ли твойта чума, ...

Аз съм есенна ябълка
със оголени възлести клони
и в подножието ми - зрели ябълки
изпод гнили листа;
мека плът ...

До мен бъди, ръката ми не пускай,
така усещам, че си силен, че си смел.
Придържай ме, по стръмното се спускай,
така усежам, че на път със мене си поел.
Не ходи пред мен, че може да те спъна, ...

По първи петли срещу Кръстовден двамата братя Димитър и Георги, натоварени със стока необходима за домакинството потеглиха към родното си село Тракия.
Без много приказки, шепнешком си казаха "С Богом" с братовчеда от Узунджово, повече с поглед, отколкото със слово,те излязоха на пътя към Ески Заара, ...

Кога ще разбера сърцето ми какво е?
Пулсиращ орган, неразбран, огромен?
Спестовна касичка за чувства?
(Но аз нали неспирно все раздавам...)
Кървяща рана или зла вихрушка, ...

„Ето, изпита родилни болки с неправда, зачена болест и роди беззаконие“. В това изречение на пръв поглед редът е разменен. Защото раждащите първо зачеват, после изпитват родилни болки и накрая раждат; а тук първо са родилните болки, после е зачеването и накрая – раждането. Но разбрани по отношение н ...

ела да вземем
един живот назаем
или поне до следващият наем
цигара свита от горчилка
кашлям, сгъвам билка, ...

Ако можех да я смачкам тази глупава вина,
ако можех да не чувствам колебание,
щях веднага да те хвана за ръка,
щях да се отдам на безумното желание.
Ако можех да се боря за това, ...

Елизабет седеше в лодка, която плавно се движеше по протежението на широк канал. От двете му страни, отвъд предпазните огради от ковано желязо, боядисани в бяло, растяха високи дървета с гъсти корони, които хвърляха дебела сянка на фона на изпъстреното с розово и лилаво следобедно небе. Пищни сгради ...

Лети ли човекът – лети,
върви и успехи постига.
Защо ли най-много боли –
когато се борим с интриги?
Сърцето ти плаче. Защо? ...

Селото е онемяло
в есенния дъжд.
Клони гънат тяло
в дива буря отведнъж!
Няма и кокошки даже ...

(la versión española de “Più bella cosa”)
------------------------------------------------------------------
Ерос Рамацоти - Най-красивото нещо
(испанската версия на „... по-хубаво нещо...”)
------------------------------------------------------------------------ ...

Сложи пак картините,
скриващи дупки
от гняв по стената ти;
Приший си кръпките,
скриващи дупки ...

Утро...
Със моите фантазии фриволни
във утрото преминах като дух -
през къщите, където от любовни
стенания въздишките дочух... ...

Поревах през септември
за Бургаския плаж -
С вкусни, рибни вечéри
и с Русалки на страж.
Изгорих - много свещи, ...