Песен да беше протяжна, да млъкна, да глъхне.
Огън да беше прогарящ, да лисна, да стихне.
Ала е болка подлютена, снага ми съхне,
змия увита у пазва, смразява и спихне.
Първо ми либе за път се застяга, замина, ...

Очите ти са облаци в които
сънят ми ще се скрие в самота...
Безплодно сухи речните корита
Превръщат се от ручеи в блата!
Очаквам те ... като слънчасал - сянка, ...

През дрехите усещам този хлад
и тази есен нека идва вече!
Омръзна ми и светло, искам мрак...
Мъгла и дъжд да бъде вечер.
Дърветата да капят бавно, ...

Малкото щастливо момиченце живее в къща с няколко лястовичи гнезда под стрехата и сутрин се събужда от песните им. Тя знае, че долитането им от топлите страни е най- важното събитие през пролетта, така й е казал баща й. Малкото щастливо момиченце става, опитва се с хитрини да се спаси от закуската, ...

Сънувам паяци. Не, тези не са страшни -
те просто сплитат моя сън.
Разбутват бавно спомените прашни,
пришиват ги отвътре и отвън.
Сънувам охлюви. Не, тези не са бавни - ...

Капят в тъга златните листа.
До нас върви и любовта.
Жадна съм жена и пия сега!
Не мога да мълча. Не и това!
В теб живея пак с песента. ...

-Айшли,Айшли! Събуди се,момиче!-чува се някакъв глас. -Айшлиии...-продължава да говори гласът. Болнично отделение. Болнична стая с болнично легло. А на него лежи и спи Айшли,задрямала дълбоко,дълбоко,но не в своите младежки сънища,а някъде в своето далечно,далечно подсъзнание. Гласът продължава да с ...

Вача идёт
Вача идёт устало, может он пять тысяч лет уже ходит, и если вокруг тысячи и миллионы людей хотят ему мешать, он всё равно идёт по пути своих мыслей.
Вача родом армин.
О! – это очень древняя арийская нация.
Если вы не ходили в прошлое, не беритесь говорить, чего не знаете. ...

– Бих желала да не се появяваш и да не изчезваш тъй внезапно: караш хората да им се замае главата.
– Добре – каза Котаракът и този път изчезна много бавно, като започна от върха на опашката и завърши с усмивката си, която остана известно време, след като всичко друго беше изчезнало.
„Е, често съм ви ...

Животът е илюзия добра, че утре сутринта ще се усмихнем,
че има мир за нечия душа, че с тътена на злото не ще свикнем.
Каквито и да дойдат времена, дечица ще огряват мило парка,
а птиците, с потръпнали крила, от жици ще отлитат в утро жарко.
Когато мракът падне над села и някой чака своята любима, ...

Атлас
Като Атлас умората помъкнал –
огромна като цялата Земя –
вървя самичък тъжен и замръкнал
едва провлачващ восъчни крака... ...

Споменът на Пустинята
В Пустинята внезапно буря сви
и дъжд пороен се изля,
и буйни хукнаха реки,
където текла бе вода... ...

L`acrobaleno come un quadrifoglio
Dammi madre come la mia Luna
la risposta una.
L'arcobaleno come un quadrifoglio?
Con la fortuna vorrei dipingere ...

И лудницата започна ... и веднага ме изядоха.
Тромавите ми пръсти трескаво обикаляха клавиатурата и докато налучкам нужния клавиш пак ме изядоха. Първата игра, която ме погълна за дълго време беше Lode Runner. Написах си на клавишите ‘нагоре’; ‘надолу’ ,. дупка в ляво’ , ‘дупка в дясно’ ... трудно б ...

Триптих
1.Съвременност
Като застаряваща красавица
станал е Светът ни злобен...
Сякаш нашата Цивилизация – ...

/на най-малкия член на семейството ми/
Имам си вече адаш,
дребничък, като бобено зрънце.
В живота той няма никакъв стаж,
но е моето есенно слънце. ...

От тук до зимата копая нежна пропаст,
а паячето-време спуска тънка нишка
и кръстът на гърба му сочи - мост е!
Но ти не стъпвай! Вечността е нищо.
От другата страна са всички смърти, ...

- Добър ден, господа! Откривам седмичната оперативка. Докладвайте , Петров!
- През изминалата седмица има петнадесет грабежа, осем обира, дванайсет пребити, четиридесет и седем…
- Стоп! Чакай! Какви са тия числа, какво е това нещо?
- Ами… хора нямаме. Нали всички са пратени по задачи, кой да патрули ...

Какво ли не се случва днес
сред този луд и див прогрес -
Жени, мъже си сменят пола,
по-тачен и от църквата е молът,
светилище най-свято е фейсбука, ...

Луната вече е изгряла и тъжи,
любовната си мъка тихо ни споделя,
горчиво рони сълзи и мълчи
заровила лице в небесната постеля.
За слънцето тъгува май, ...

Настъпи часът за поезия. Тихо е.
Пресявам бавно спомените дневни...
Горчивини се смесват с тръпни мигове
и в тъмното се ражда стих пореден...
В лабиринта се понасят мисли и табута, ...

невярата е
плод на вечно мамена
душа народна
невярата — на
злото производна е ...

Белокрили мечти
при мене долитат,
галят ме нежно
с луни лъчи,
седефно светят - ...

Понеже аз ще плащам , ти поръчвай
на виното червената горчилка.
В дълбоките ми стъпки под кръвта ти
дали си струва пак да се разминем?
Цената е безумно завишена, ...

Бедното сърце си няма никой на света.
Бедното сърце отчайващо си търси любовта.
Но защо е то унило, нима го не намери любовта?
Намерила го е напротив, но дали я чувства то така?
Любов която неговия свят разтресе. ...

Ти знаеш ли къде да ме намериш?
Отивайки си ...винаги оставам.
В студени до треперене Недели
разбили всички дни до недостатъчност.
Във полета и тласъка нагоре ...

Да се помолим за братята на Лазар,
живеещи тихо, умиращи тихо,
без светски шум,
без ръкопляскане,
без траурни речи, ...

Прекрачва се прага
с глъчка голяма
и всеки застава
двама до двама!
Звънчето удари. ...

Преди края
Казват,че животът е игра.Казват,че понякога е просто една непредвидима съдба. Казват,че друг път е като филм или пък...кой знае... може би като шахматна игра.А аз си мисля,животът не е ли просто действителността? Действителността,в която всички ние,хората,независимо от кой край на света с ...

Запчасти
Нет больше той реки, что для полива счастья - воду собирала. Усохли нивы, которые веселья ждут. Когда же, наконец, землетрясение утихнет. Трясёт суставы и жилы Трофим Молодёжный, своим трактором свой надел земельный лущильниками царапает, сухие сорняковые стебли крошит. Глянул на вешки отде ...

По идея
на единия от двамата синове-близнаци
на д-р Гергана Ачева,
работеща в Спешно отделение
на МБАЛ-Пазарджик АД ...