III
Никога не си позволяваше любовни отношения с женен мъж.
Израсна в порядъчно, стабилно семейство. Майка ѝ беше учителка в прогимназията, а баща ѝ - директор на техникум и тя често слушаше разговорите помежду им за тежките душевни травми на техните ученици, чиито родители се развеждаха… Особено ма ...

Ръждясаха ти, рицарю, доспехите,
а верният ти спътник се пропи.
А крантата преживя пак утехата,
че сто години великанът спи.
Хей, воине, обувките ти, лачени, ...

Вече беше полунощ. Часовникът тиктакаше безмилостно. А нервността на Алис,се увеличаваше и увеличаваше с всеки изминал момент. Каруцата спря. Алис се огледа и видя имението да стои пред нея. Ослуша се внимателно и чу войове от близката гора.
,,Тук сигурно има вълци!”-помисли си тя-,,Трябва да внимав ...

Когато бях жена и още плачех,
обувките ми бяха от пера.
Където стъпвах, в малки неудачи,
след мен безспорно раснеха цветя.
Усмивката ми беше твърде млада, ...

Слънцето наднича вече зад баира.
Мъж с каскет измачкан комбито си спира.
Портата отваря, влиза смело в двора.
- Тук съм, бабо Койне! Ехоооо! Где сте хора?
Вежен изръмжава, зъби му показва. ...

Със рижи плитки, с луничава кожа,
посрещам лятото с фонтанни пръски.
Лениво време... Всичко е възможно.
По пясъка следите бягат дръзки.
Морето ми говори. И се смее. ...

Не ми е нужно много,
само да те има тебе.
В този малко странен свят.
Където би ми стигнало да съм потребна.
И две очи за мене да искрят. ...

Приближи се до мен, докосни
на душата крилата зелени.
Прибери се в дома, целуни
на децата лицата засмени.
Обещай да останем докрай, ...

Да ти липсвам
Дали ще мога пак да се усмихвам
и до болка отново да се влюбя,
в нечия прегръдка да се свия
и до полуда... пак да се изгубя? ...

Морето ме сънува полудяла,
и също като него неподвластна -
на стари сънища и нови рани,
на сянка и отричане на щастие.
Морето ме сънува като жива. ...

НА МОРСКИЯ БРЯГ
/диптих/
1.Лятната жега ще мине. Прелюдия.
После ще правим други неща.
Нека е лято. Кратка илюзия, ...

Отново заплитаме цветове...
Залитаме ту вдясно, ту вляво.
Ей, мили хора, простете си –
да станат различните цялост!
Най-после „избраните” да разберат, ...

Останах сам сред лунните лъчи,
небето бе обвило мълчаливо -
звездите, блясъкът не им личи.
Зад облаците бяха ли щастливи?
Притварям си очите в тая нощ – ...

пред
грехоизобилие —
безсилие
.....................................
Пред ...

Някога
Радостта
Безкрайваше

Живя ли, гълъбе, летя ли в здрача?
Или заспиваш в топлото гнездо?
Избираш слънцето. И сляп да паднеш.
И още миг до нейното крило.
Лети, не спирай, имаме минути. ...

В разгара на лятото ви поздравяваме с този летен ескиз!
За повече слънчеви мигове, обич и споделени моменти!
Летен ескиз
Нощем сънуваме и мечтаем. А през деня сбъдваме мечти. С нас върви слънцето. И дори някой облак да го скрие, то ни води със светлината си.
Любовта е загадка. С вкус на лято. ...

Не ме обичай...
Не се обичам...
Бъди щастлив
с някоя, която
я чувстваш като лято ...

Мълча ли с мен, когато не заплаках,
когато се присвих сама в дома си?
Не ще се върна. И не ми е жално -
застанах гола, само със греха си.
Във онзи сън, когато не заспивах, ...

Слънцето все още не беше изгряло, когато Кера отвори очи. Бе събуден от меланхоличната песен на анхелотата*. (често срещан вид птица с четири крила, която гнездеше в горите на тази планина; тя се различаваше от останалите видове със странната си украска: пъстро зелено около очите примесено с тъмноси ...

На същата маса и днес поседяхме,
но всичко е някак... до болка различно.
Учтиво говорехме, тихо се смяхме.
А толкоз обичах те нявга, момиче.
Разказваш за твоите нови успехи, ...

Сълзата в очите ти, неспирната,
като първокласник ме възпита.
Сълзата - от щастие.
Като безумен ручей сълзата
в очите ми ме преоткри. ...

Останал бях без никакви пари,
а трябваше да плащам яки сметки:
Издръжките на трите ми жени
и борчове към няколко рулетки!
Принудих се да ходя на протест ...

На 23 .07 се навършват 78 години от разстрела на един голям български поет - Никола Вапцаров. Да си поет не е достатъчно да редиш стихове. По-важно е какво казваш с тях. А още по-важно е да вярваш в казаното. А най-важното е – да превърнеш думите си в дело.
„Голяма работа!” – ще възкликне българския ...

Понеже беше време на война,
мъже препълваха галерите,
заспиваха до дългите весла,
не злато, смърт вещаеха планетите
(течеше пот по гладките тела - ...

Този кървав поглед аз добре го знам,
Нали неведнъж със него ме пробождаш.
Но този път с надсмешка гледам те аз,
А ти не вярваш, че дошъл е краят.
Ти мислеше си, че си вълк велик, ...

Потъва аленият залез зад града.
Колата ми е спряла на червено.
На мястото до мен лежат цветя.
Жасмин уханен... Мислиш ли за мене?

11. А дневникът се появява
И къде ще иде?
На другия ден, по време на третия час, една от лелките внезапно открила върху перваза на хпозореца пред физкултурния салон, увития във вестник дневник.
Време беше.
Защото математикът беше приложил в действие страшната си идея. Просто да се наваксат изчезнали ...

Вървях си аз сама по тая тясна уличка в града..
Изведнъж до мен застана млад човек, който носеше в ръката си букет.
Спря се, странно ме погледна, хвана ме за ръка и подари ми букета от цветя.
Аз, разбира се жена, научена само на тъга, научена на самота, изпитах чувство, че в мен настани се искрена т ...

Звуците сладки във въздуха трептят,
могат дори славей мил да преспят...
Свири цигулке
за нашето щастите!
Свири, свири чудна песен ...

Ежедневни приключения 10
...
Нали съм Арт-и,
с изкуството съм свързан,
мероприятие, културно парти - ...

Айсберги от сладолед
плуват в море от шоколад.
Посоката е само напред,
а това е най-сладкият свят.
Тук планините са торти ...

Ууу, че грозно изви
с тъжни трели гласа си
и затропа дъждът
по металния пръстен
на тръбата до нас ...

Никой не ме е предавал.
Защото винаги съм искала
всеки да е верен на себе си.
Не на мен.