Косите ми са тъмен абанос,
очите ми небе от мътен лапис,
невинността ми на дете
нощта на блудница я смаза.
Разпуснах си косите, стана мрак, ...

Присъни ми се стара реалност-легенда:
плаче умиращ затворник в кочината на свинете
и само студената луна му съчувствува!
Неподвижно виси българската икономика-кранта
като гилотина над неинициативните глави и умове... ...

...от вечните въпроси
И съ́лзите от радост са солени,
от сладост любовта горчи,
на самотата свободата най тежи,
животът никога не пита ...

> "Ние се гледахме твърде дълго, за да сме приятели."
>
> (неизвестен)
Приятели,
довереници, ...

Живея с болката.
Живея с мъката.
Живея като падаща звезда.
Умирам бавно,
умирам търсеща ...

Сонетите си бели
снегът написа вчера
и голите дървета
облече в пухкав мохер.
С гирлянди и дантели ...

Ще бъда благодарен и тих:
дано се вместя в кратък стих!
Но днес мащабите са други...
Воюват съпрузи със съпруги!
И все пак, сънувам ли това, ...

– Е Стела, това беше. – си каза и погледна в страничното огледало. Нямаше никой, но искаше да поседи така и да изравни дишането си. Огледа се и примига. Пуста нощ. Празен път, обрасъл с гори, насред нищото. Дори луната се беше притаила в скута на един облак и ближеше отхапаното си рамо. Тракането на ...

Назад не искам да се връщам -
със миналото няма за какво да споря.
Мечти не ми останаха за бъдещето -
оклюмали са вехти на простора.
Едничко ми остана, ти, мое ...

Липата кацна с клони на прозореца,
за да орони пожълтелите пера.
Врабчетата цвърчат разочаровано.
Очите си закриват
със крила. ...

Тук става дума за едно дръвче,
което раснеше широколистно.
Незнаен вид..., различен..., интересен...
То... мода си е... Леко, задкулисно,
да се появиш внезапно..., интересен... ...

Прекрасно слънчево небе
тревичка мека, хълм зелен
вървим си двама за ръце
из планинския терен.
И съзерцаваме във тишина ...

Неделя сутрин е. Излизам.
Вървя – един мъж увесил нос
Булевард. Светофарът не работи. Но пресичам.
Вървя. А накъде ? Добър въпрос !
Вървя за да открия, ...

Момичешка усмивка от облекчение. Отражение на борова горичка и ясно небе. Млад мъж,застанал на пътя на товарен влак. Числото 3095 се мяркаше в уплашения й поглед. Тясно пространство,на което трудно се разминавали двама. Тишина. Тих немощен шепот. Безуспешни опити за бягство. Вкусът на свободата. Цен ...

Ужасно ми се бяга. Надалече.
До жажда от умора със припадък.
До някакво усещане за вечност,
във миг на съвършенство, много кратък
Така ще разбера, че съм загубен. ...

А помниш ли онзи ден?
Беше ли влюбен в мен?
Отиваше си нашето лято,
но ти ми беше всичко свято.
Морето ухаеше на есен. ...

Една забравена мечта
тихо вали
и преспите от спомени навява,
бавно и нежно,
както някога преди. ...

Карай ме да харесвам зимата!
Да я задържам на небцето
докато се топи шоколадово,
с цитрусов привкус
и намек за канелен послевкус. ...

Разцепвам се понякога до там,
че целият съм мрежа от провали
и чувството да бъдеш чужд, и сам
пробожда мисълта ми без да жали.
За всяка грешка моя или не ...

Как се гаси Любовният? Пламък!...
Как се забравя твойто Лице?
Как да преобразувам във Камък
своето буйно, буйно Сърце?!...
Не!... Не угасва Любовният Пламък! ...

Как да те докосна, януари –
мощните вихрушки на вълни,
блясъка ти нежен от кристали,
снежните полета и гори?
Как да те докосна и почувствам – ...

Чудесна като пролетен ден,
моето слънце в сърце сияе,
че аз за нея съм роден
и за нея сал душа мечтае.
Топят се сякаш ледовете, ...

Водата черна
неистово ме канеше
във своята прегръдка
в тъмнината на нощта.
Със ромолящият си глас ...

Сърцето... - малко, пърхащо, ранимо,
полет в свят от сладки и горчиви тайни,
грешки преодолими и непреодолими,
довели до открити, тежки, гнойни рани.
Силата ти само в добрината търсих. ...

Ще дойда при теб,
когато във въглени търсиш жарава,
когато няма кого да прегърнеш
и видиш, как вечерта не прощава.
Задава въпроси. ...

Фаровете биеха по мъглата. На места завоите се идигаха заплашително, а после колата изреваваше като стар, бит лъв, борещ се с участта си и отново набираше скорост.
– От колко време го гледаш? –питаше я странника след малко, докато пушеше.
Чу го ясно. Кое? Запита се. Съвсем близо беше гласът, докато ...

Фред Де Палма & София Рейес - Ароматът ти
------------------------------------------------------------------------------------------------------
[Lui] (De Palma)
[Lei] (Sofía)
[Lui] Ero la perla tua e tu la perla mia… ...

Един отговор, една надежда,
в този текст всяко мое чувство към теб ще се изрежда,
един шанс, една съдба,
която може да ми върне радостта.
Една любов, две сърца, ...

Красива съм, нали!?
Разляла в теб душата...вино бяло.
Отпито с устни зажаднели,
любов разголена във жива плът.
И палиш огънче в камината ни жарко, ...

Не сме се виждали от доста време...
И в мене се надига шепа страх,
че любовта ни може да задреме -
да почне вече да събира прах.
От тази днешна неспокойна мисъл ...