Спънах се! Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат...
Малък съм. Пакостник! Бързо разбудих
всички съседи. Не мога да спра!
Никой не знае, че те са вълшебни... ...

Преди да заспя,
очите ми малко
преди да угаснат
се уча да падам...
Броя. ...

Една кутия "мерси"
подари ми днес сърцето ми
- Благодаря, че оцеля! - каза ми.
и за тебе продължава да тупти.
Каза ми с надежда ...

Ей момиче, влюбен съм в теб
Но светът не иска
Аз съм идиот
Най-добрият вид идиот,
който човек може да получи ...

Тракането на токчета накара Антон да извърне глава. Очите му се присвиха, цигарата в ръката му потреперваше. Нямаше как да не се загледа в тези стройни крака. Но приятната гледка не му носеше удоволствие. Бе намразил колежката си Филипа, защото го бе отхвърлила. Упоритите му ухажвания не бяха дали р ...

Дивна, дива самодива
по нощи ходи, дребни сълзи рони,
в сърце й мъка голяма,
мъка голяма като жива рана,
сама тъжи, песен реди, ...

Тя е моето момиче.
Невероятна сладурана.
Състои се от:
фон дьо тен No. 10,
спирала, ...

След Луцифер пристъпя тя
в безлунно-звездна пустота,
в среднощен час – лишен от време,
когато всичко сънно дреме.
В нощта душата броди, волна, ...

Да, точно теб не съм те търсил.
Измислях те. От блянове и сънища.
Издишах мъчния мастилен въздух
и вдишах светлосиньото си бъдеще.
И Ти дойде. Съвсем наистина. ...

Тази юлска вечер бе безкрайно дълга и тягостна за Яна. Вярно бе това, че от нея не се изискваше нищо повече, освен да посреща гостите, да им се усмихва с повърхностна сърдечност и да ги поздравява с нужната доза лицемерие.
И макар, че всичко това тя го умееше до съвършенство, е й бе омръзнало да гле ...

Заспали дървета ураганът разбуни,
настръхнали клони в небето забиха,
сякаш разперени длани с нокти зловещи,
вкопчени здраво, на мрака обречени
Черно ято грозно заграчи с вой до безбога! ...

Детски сълзи,
студени, солени.
Кой направи
тез очи така сломени?
Душата малка ...

Потънали в подмолите на времето,
забързани да спрем деня,
на егото си носим бремето
с надежда да спасим света.
И губим се в човешката си същност, ...

Винаги плахо отварям бащината си порта,
защото ребрата и скърцат
и нарушават съня на ръждивите гвоздеи.
Посрещат ме мравки – цяла кохорта
заедно с песента на два влюбени дрозда, ...

Катеря се аз по пътека,
що стига чак до небето
и имам аз вяра в човека,
въпреки всичкото му зло в сърцето.
Той е и ангел, и дявол, ...

Когато в дързостта си пак и пак
оставяте на портата ми цвете
не знаете, но тоз любовен знак
на мене разтреперва ми нозете.
И гълъбът, що идва сутринта ...

Време е.
Или ще се откажа сама от битките,
или битките ще ме довършат.
Победите са най-големите преструвки
на една загубила собствения си мир душа. ...

„Нашият живот е само кратки мигове. Останалото време ги мечтаем или си ги спомняме…” - Александър Дюма.
I
Началото на август 1983. Поморие.
Утрото трептеше под синята небесна коприна, ухаещо на водорасли, позлатено от изплувалия над водата ослеопителен слънчев диск.
Тя вървеше по пясъка, наслаждавай ...

Аз съм местната луда – незаконно дете,
на сърцата от обич сгрешили,
тази, дето съдбите по душите чете
и от жалост се смее – през сили.
Аз съм местната луда – спя сред росни треви, ...

Досега успях да разочаровам всички хора, които ме обичат. Надявам се да не съм сторил същото с Господ.

Във ваза крехка от стъкло
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна, ...

Стана Мицо рано от кревата,
лицето си изми и се огледа .
Щастието сякаш почука на вратата
и веднага се изпъстри кожата му бледа.
Мицо отвори вратата набегом, ...

Ще танцуваш ли с мен? Аз съм призрачна буря,
нямам рокля за бал и обувки червени...
Нося стъклена ярост и счупени ноти
върху дансинг с листа от покой отегчени.
Не познавам застоя на лятното слънце, ...

Нарисувай ми нещо различно
/да е пито, а все неплатено/
с най-студения цвят на боите,
който няма сезон и значение.
Нарисувай ми нещо живяно, ...

Луната падна като тънък нож,
разпука сънено зората.
Ръката скри я в гръден кош,
притискайки сърцето до тъгата.
Нощта е тиха, щом не спим, ...

Brinne:
Опънах лък и звънна тетивата.
Настана време за разплата.
Изригна времето-минутите препускат.
Стрела те стигна, не пропуснах. ...

Бряг, бунгало и младеж.
Гларуси. Излишни дрехи.
Вятър, пясък, морски таралеж.
Четки, щрихи непревзети.
Слънце, скъсано перде. ...

https://www.youtube.com/watch?v=K6pzks0zosA

09.06.2020
Разказ за един юбилей...
Салон читалищен. Украса и президиум.И два-три жулналисти.
В средата дядо- костюмиран и красив на стогодишния му юбилей.
На пода- много кошници, букети със цветя. И погледи лъчисти. ...

Май стигнахме до предела?
И типично по женски,
и типично по рибешки
(знаеш, че това ми е зодията),
и типично по моя си начин ...

https://otkrovenia.com/bg/eseta/za-smisyla-na-syshtestvuvaneto-i-za-oshte-neshto-3
Сега, когато с вас постигнахме своего рода консенсус по това, че изкуството в еволюционен план се е изродило в нещо без всякакво бъдеще и следователно може да бъде разглеждано единствено като мерило за деградация, има ...

Млъкни сърце, отровна самакитка,
от царството подземно се въззе.
Роди се белоснежна маргаритка,
на биле вълче образа прие.
Любовната отвара не улучих, ...

Слиза слънцето бавно по гръбнака на небето от лято.
"Тъжен гларус" прелита и луната по име зове.
Аз вървя по познатите пътищата на детство от злато,
със соления дъх по косите. И няма кой да ме спре.
Лепне сиво-зеления въздух по онзи прекрасния начин, ...

Ке се престорам на църна чума
и пак при тебе ке дойда.
"Назад, назад, моме Калино"
народна песен
Ще простра от орех шума, ...

Блещукащи скотоми* обозначават пътя на мисълта...
В опаковка от самота се припират спомени…
рохкава нежност отвъд формата на капризите…
слети пориви на отдаденост и чувствена забрава…
цветна траектория от съдбовни случайности… ...

7. Посоки
Там долу, там някъде назад или отвъд или просто вътре в него, Георг усети самотата на празната стая. Самотата на обитаваната само от един човек стая. Няма по-самотно място на света. Тогава само часовникът с бързите си удари отмерва несъществуващото време. Бяла покривка, зелено цвете, дърве ...