Заспали дървета ураганът разбуни,
настръхнали клони в небето забиха,
сякаш разперени длани с нокти зловещи,
вкопчени здраво, на мрака обречени
Черно ято грозно заграчи с вой до безбога! ...

Детски сълзи,
студени, солени.
Кой направи
тез очи така сломени?
Душата малка ...

Потънали в подмолите на времето,
забързани да спрем деня,
на егото си носим бремето
с надежда да спасим света.
И губим се в човешката си същност, ...

Винаги плахо отварям бащината си порта,
защото ребрата и скърцат
и нарушават съня на ръждивите гвоздеи.
Посрещат ме мравки – цяла кохорта
заедно с песента на два влюбени дрозда, ...

Катеря се аз по пътека,
що стига чак до небето
и имам аз вяра в човека,
въпреки всичкото му зло в сърцето.
Той е и ангел, и дявол, ...

Когато в дързостта си пак и пак
оставяте на портата ми цвете
не знаете, но тоз любовен знак
на мене разтреперва ми нозете.
И гълъбът, що идва сутринта ...

Време е.
Или ще се откажа сама от битките,
или битките ще ме довършат.
Победите са най-големите преструвки
на една загубила собствения си мир душа. ...

„Нашият живот е само кратки мигове. Останалото време ги мечтаем или си ги спомняме…” - Александър Дюма.
I
Началото на август 1983. Поморие.
Утрото трептеше под синята небесна коприна, ухаещо на водорасли, позлатено от изплувалия над водата ослеопителен слънчев диск.
Тя вървеше по пясъка, наслаждавай ...

Аз съм местната луда – незаконно дете,
на сърцата от обич сгрешили,
тази, дето съдбите по душите чете
и от жалост се смее – през сили.
Аз съм местната луда – спя сред росни треви, ...

Досега успях да разочаровам всички хора, които ме обичат. Надявам се да не съм сторил същото с Господ.

Във ваза крехка от стъкло
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна, ...

Стана Мицо рано от кревата,
лицето си изми и се огледа .
Щастието сякаш почука на вратата
и веднага се изпъстри кожата му бледа.
Мицо отвори вратата набегом, ...

Ще танцуваш ли с мен? Аз съм призрачна буря,
нямам рокля за бал и обувки червени...
Нося стъклена ярост и счупени ноти
върху дансинг с листа от покой отегчени.
Не познавам застоя на лятното слънце, ...

Нарисувай ми нещо различно
/да е пито, а все неплатено/
с най-студения цвят на боите,
който няма сезон и значение.
Нарисувай ми нещо живяно, ...

Луната падна като тънък нож,
разпука сънено зората.
Ръката скри я в гръден кош,
притискайки сърцето до тъгата.
Нощта е тиха, щом не спим, ...

Brinne:
Опънах лък и звънна тетивата.
Настана време за разплата.
Изригна времето-минутите препускат.
Стрела те стигна, не пропуснах. ...

Бряг, бунгало и младеж.
Гларуси. Излишни дрехи.
Вятър, пясък, морски таралеж.
Четки, щрихи непревзети.
Слънце, скъсано перде. ...

https://www.youtube.com/watch?v=K6pzks0zosA

09.06.2020
Разказ за един юбилей...
Салон читалищен. Украса и президиум.И два-три жулналисти.
В средата дядо- костюмиран и красив на стогодишния му юбилей.
На пода- много кошници, букети със цветя. И погледи лъчисти. ...

Май стигнахме до предела?
И типично по женски,
и типично по рибешки
(знаеш, че това ми е зодията),
и типично по моя си начин ...

https://otkrovenia.com/bg/eseta/za-smisyla-na-syshtestvuvaneto-i-za-oshte-neshto-3
Сега, когато с вас постигнахме своего рода консенсус по това, че изкуството в еволюционен план се е изродило в нещо без всякакво бъдеще и следователно може да бъде разглеждано единствено като мерило за деградация, има ...

Млъкни сърце, отровна самакитка,
от царството подземно се въззе.
Роди се белоснежна маргаритка,
на биле вълче образа прие.
Любовната отвара не улучих, ...

Слиза слънцето бавно по гръбнака на небето от лято.
"Тъжен гларус" прелита и луната по име зове.
Аз вървя по познатите пътищата на детство от злато,
със соления дъх по косите. И няма кой да ме спре.
Лепне сиво-зеления въздух по онзи прекрасния начин, ...

Ке се престорам на църна чума
и пак при тебе ке дойда.
"Назад, назад, моме Калино"
народна песен
Ще простра от орех шума, ...

Блещукащи скотоми* обозначават пътя на мисълта...
В опаковка от самота се припират спомени…
рохкава нежност отвъд формата на капризите…
слети пориви на отдаденост и чувствена забрава…
цветна траектория от съдбовни случайности… ...

7. Посоки
Там долу, там някъде назад или отвъд или просто вътре в него, Георг усети самотата на празната стая. Самотата на обитаваната само от един човек стая. Няма по-самотно място на света. Тогава само часовникът с бързите си удари отмерва несъществуващото време. Бяла покривка, зелено цвете, дърве ...

Призрачно е. Лепне тишината
по телата, сякаш ги целува.
Диамантено е твърда и водата​ -
Езерото спи, не се вълнува.
А пък те прегърнати, безмълвни, ...

Откакто пея своите слова, светът изглежда някак по-човечен,
събужда ме със свежест на роса и гали ме с мълчание далечно.
Целува ме с лъчите от любов, с очите на засмени продавачи –
със стъпките на някой си Петров и тръпките на всички минувачи.
На запад пада мо̀рна синева, градът блести и времето пул ...

Сега не помня, имах ли очи,
когато ми наливаше амброзия
и беше ли парфюмът ми на ти
с трептенето на жадните ти ноздри.
Сега не помниш, моята душа ...

В ръцете на любимия човек
Минутата сякаш беше спряла
Знаех, че ще дойде пак
Но не бях готова за раздяла
В ръцете на любимия човек ...

Чуваш ли звънят навън камбанки -
блеснали цветенца в любовта.
Грейнали усмивки с диаманти
слънчево се вричат в небеса.
С вяра там сред сините покои ...

Едно море в едно сърце събира се, навира се до пръсване,
сини́,
и черните отблясъци, поръбени с бялото – изумруд от кристали,
боли.
Шумиш ми в точно в дланите, с които те побирам и галя те до хоризонта, ...

Да ти разкажа ли за морето?
За любимото моето море,
което открадна сърцето ми?
Морето, което мен вечно зове?
То е Любов. То е луда измама. ...

Нощта се стапя, в бисерната пяна
зора свенливо плува, сред делфините,
заспа Луната - от любов пияна,
онази лятната, сребристо - синята.
Проблесна мокра морска раковина, ...