Простете на поета, не мълчи
еднакво пред страстта и суетата
и целият му ужас си личи,
когато си намества очилата...
На болката в отчаяния вик, ...

Животът лети, сякаш през невидими стени.
Измъква се край нас, а ние тичаме в захлас.
Остават спомени, съдби, разказани истории и мечти.
Поглеждаме напред, назад и търсим тайно бряг.
Бряг на мир, утеха и любов, бряг на споделен живот. ...

Днес Христос е възкръснал,
дали е така...
Умрял в мъки нечовешки,
заради своята правота.
Вяра той проповядвал, ...

Пак ще живея - една ръка ако имам
Борис Христов
Дали е стена
или здраво залостена порта,
пристъпвам със смесено чувство - ...

Нощта притисна ме до постелята,
сърцето ми сякаш спря да бие.
Пред очите ми райска градина,
препълнена с цветя красиви.
Аз бягах към тази красота с протегнати ръце, ...

Сериозен, сериозен противник си имам,
разбива тялото и душата ми на парчета.
Тактиката му е силна, непобедима,
отделя, отделя ме от жена и деца с хитрост несломима.
Използва апетитите на плътта, ...

Визуално те фиксира,
красотата ти струи.
Мислено те решержира,
с поглед кос те леденѝ.
Рисково асоциира – ...

Живеем в лошо време,
сред болести, беди!
Понесли тежко бреме -
все нямаме пари!
Но от всичките народи, ...

Вирус - шах
Веселият шум от Райските градини,
на път за Ада - отшумя.
И от лицата - бледи, безпощадни, сини,
смях на вампири проехтя. ...

Светът е препълнен с кухи величия,
надянали своите смърдящи отличия!
Светът е музика, трън или цвят.
Свят, в който не всеки ще стане ти брат!
Свят - изтъкан от всякакви нишки, ...

Тежко небе, колесница от пламъци,
гневни камбани. И тътен, и звън.
Спрели часовници, в прашните замъци,
грозни девойки - проплакват насън.
Шут, вкаменен, е на краля в кошмарите, ...

Ако си почувствал,
заедно с мен,
най-много теб - самият,
насред всичко останало,
значи съм била правилният човек - ...

Любима ми е сутрешната тишина,
когато само изгревът говори,
с бавни стъпки ми дарява светлина
и огрява пак небесните простори.
В този миг и тези цветове, ...

Спиш ли, облаче, или пътуваш?
Вятърът размирен те разроши,
бяло си и ангелски флиртуваш,
по детински кацнало в топола.
Изтокът те гони, не те иска, ...

Писмо от Германия /откъс/: „Тук пандемията не се усеща така силно, както в България. Покрай реката Рейн и в парковете е пълно с народ, но всички са дисциплинирани и се движат по двойки или по единици. От днес отвориха и магазините, не по-големи от 800 кв.м. Сега, както каза Анджи Меркел, трябва да и ...

За да няма по вече жертви и се сведат до минимум, трябва да се направи следното.
1. Да се конфискуват моторните превозни средства в полза на държавата, независимо чия собственост са, при констатиране на водач с употреба на алкохол или наркотици. Конфискуването да се извършва на момента с протокол от ...

Автомобилът е единствения масов убиец, издигнат от своите жертви на пиедестал.

Скръб потиска всички нас,
настъпи поредната драма,
боли ни, че дойде този час,
в сърцата ни има рана!
И за нас утеха няма, ...

Не вярвай, ако пак изчезна!
Това не значи, че съм си отишъл.
Една затръшната врата със нежност,
прогонва всякакъв любовен смисъл.
Така, че нямаш да тъжиш, нали? ...

Аз валя тихо, като майски дъжд - бавно, мокро, изтръпващо. Валя достатъчно дълго, за не ме забелязват; разтварят чадъри и тръгват в своите си посоки. Валя тихо. Не за вас, за себе си валя. И не да намокря, да изсхна валя, да отмия, да попия в археструктурите на молекулите си досега с дъжда, който съ ...

Боже, колко много учи ни живота
всичко голяма философия било.
Мислим,че вървиме в правилна посока,
а оказва се,друго писано е то.
И мислим,че всичко някак знаем, ...

Мазен охлюв се изхлузи
от трънаците бодливи
и наду червени бузи
пред врабчетата пискливи:
"Хей, пернати подскачачи, ...

Останките са
цветни светове,
потънали в дъждове
наводняващ спирт,
леещи се по стените ...

Напук на всичко ще целувам слънцето
и със светлината негова ще грея!
В джоба нося на щастието зрънцето,
което искам в живота да засея.
Не съм инат, както ме наричат. ...

Животът криволичи,
отпил и днес любов.
Пиян до безразличие
налива шот след шот.
И глътки арогантни ...

Мълчалива усмивка прикрива празнотата,
разнасят се звукове от звънливата уста,
разнасят се песни и викове за добротата,
от човека превърнал се в злобна суета.
Мъчи се, чака, не разбира нещата, ...

Помислих си: намерих същината. Почувствах го - бленувания ден.
Кипяха в мен сълзите на луната. Допивах сън, най-важния за мен.
Повярвах ти, че с мен не е студено. Докосваха те струни на сърце.
Ти беше там, в ръцете ти - моменти. Сияеше доброто ти лице.
Държеше я, разсънена, душата. Разбърка полудели ...

Отдавна тази мъдрост стара
се носи из ефира, но защо?...
Тук отговор сам Жоро ша избара
намигвайки... с изкуствено око...
Сети се сам за вицовете тематични, ...

Изпъшках тежко докато се надигах от стола. Затворих си очите когато минах край огледалото – не исках да виждам отражението си. И без това тоя ден беше крив колкото си искаш – вече бях убедена, че някаква свирепа, неведома сила ме е преместила в някакъв паралелен свят на злото. Със своите все още нен ...

И в мен живее мъничка душа.
На плюшена играчка ли приличам?
И често мъркам, да ви утеша,
и като вас умея да обичам.
За късче хляб и кът от твоя дом ...

Може би не съм жена, а котка.
Или Орисница ме е проклела,
да ми се мърка на дивана кротко
завита с твоята стара фанела.
Днес избърсвам сълзите си скришом, ...

МЪЛЧАНИ БЕЗСЪНИЦИ
Спестявай ми красивите си думи,
защото аз не съм дошла за тях.
Притворства и мълви не ме вълнуват
и знам, че любовта ми не е грях. ...

Всяко Сбогом е тихо Здравей
за възможност, зад ъгъла чакаща...
Не угасвай, надежда. Не смей.
Тъкмо свикнах въобще да не плача...
Тъкмо свикнах да имам на ум ...