Как трепереха ръцете ми, щом в твоите ръце се озоваха.
Ти беше чужд и забранен, ала как за тебе копнееше душата ми!
Как устните ми пареха от най-нежните целувки,
И нека да ме съдят...
Отново бих избрала този път. ...

Върхове от лед, пиано.
Мъж, клавиши, любовта.
Еделвайс на неговото рамо.
Копнеж мечтан и песента.
Мелодия, любовни ноти. ...

15.01. - 125 години от рождението на Гео Милев
О ДЪЖД, О ДЪЖД ОБИЛЕН И ПЕЧАЛЕН...
О дъжд, о дъжд обилен и печален
— по тротоарите танцуваща вода!
Пиян, разголен, волен, вакханален, ...

Когато управляващият е непрестанно надзираван от обществената воля и знае, че при престъпването ѝ общественото несъгласие ще използва всички средства,
за да отстоява себе си, било то и гражданско неподчинение - тогава електоратът може да действа като кормило на властта. Тогава може би ще видим един ...

Кажи ми, че греша, че те обичам,
кажи ми, че не сме един за друг,
че чувствата ни много криволичат
и никога не ще се свържат в път.
Кажи ми, че съм горда и суетна, ...

Има и такава роза.
Отшелница.
Ти вярваш ли,
че в нейната сърцевина
е скрито птиче?! ...

"Огледала"
Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
14/01/2020
Москва

Няма на света лоши и добри поети,
всички те пишат, даряват своите слова.
Едни са скромни, а другите напети,
но всички поети раздават своята душа!
За поезията им няма догми, правила, ...

"... ако умът смирено сведе глава, радостта завладява Душата като среднощна роса.
Мъдрият се превръща в лютня, която трепти и отвръща под пръстите на Бога..."
Свами Тиртха
Трепти ми се. Като лютня...
Смирена и притихнала. От обич. ...

Пръкна се поредната година. Вървят една след друга като заточеници, като синджир роби, обсебени от времето. Не му харесваше това. И реши да го обсъди със себе си; седна на стария стол до още по-старата маса на верандата, отпусна се и въпреки хладното време не наметна сетрето си, както обикновено. За ...

По жиците на словореда
кацат звездокрили птици!
В душа изстрадала и бледа
ръсят те безчет искрици!
Лумва огънят във нея! ...

Разказват в стари времена,
че Зимата била Фея добра.
Носела тя мъдрост, блага
и всички радвала с бяла красота.
Бродела нощем дълго над света, ...

Чувствам се така желана!
Ето, пулсът ми препуска!
От леглото, ако стана,
се заканва да ме схруска.
Вие ми се свят, изгарям! ...

Рикошети те раняват,
раните кървят...
Не рискувай да прощаваш,
разранена плът.
Развенчан е всеки рицар, ...

Меца чу ли вик? Едва ли.
Тъй дълбоко са заспали
двама своя зимен сън,
че дори и гръм навън
няма вече да ги стресне. ...

Хващам в последния момент автобуса, заставам на любимото си място и изведнъж виждам, че съм по пижама. Само долнището, отгоре съм си облечен нормално. Гледам пътниците – не реагират. Поглеждам се. По пижама съм. Качва се контрольор.
– Без билет съм. – казвам.
– Влюбени не проверявам. – казва той.
– ...

Уж до тебе вървях, а така не разбрах,
че сама съм вървяла, кога си отиде...
Уж за тебе живях, а така не разбрах,
че сама съм живяла, кога си отиде...
Не самотата тежи, ни от болка боли, ...

Зимна идилия,
нежно спокойствие.
Не полагам усилия,
не задавам въпроси.
Кой, какво и защо... ...

Не знам защо се върна , не остана.
Разходи се с обувки тежки във душата,
заби пета... и си замина
тъй както появи се – вятър.
Кристалният ми свят едва съшит ...

Не мога да гадая-
единствена ли бях?.
.
Всяка ласка твоя остана в
януарски стих. ...

ГЛАДЪТ НА ДУШАТА
Душата има нужда да се храни
не само с хляб,
а със кръвта от свойте рани!
Самотен вълк е тя в окото на ловеца. ...

страданието
днес нараства — сатана
защото властва —
слава Бòгу — страшен Съд
че сетне възмездява

Тръгваш ли?
Ще те изпратя!
Не, не ми е тъжно,
ти върви, върви!
За мене няма страшно - ...

Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа ...

защо тъгата
преобладава
из
необята
защо сълзата ...

Пълнежът е безкрайно важен, Весо,
нима си имал някога съмнение?
Та нещо да е символ на прогреса,
отдолу ще му трябва укрепление.
Какво ще бъде кренвирш без пълнеж ...

Прощавах и си тръгвах твърде често,
а после ме изгаряха на клада.
Сега в единствена сълза се вмествам,
сред тихия покой на листопада.
Сега копнея само за огнище, ...

Отдавна подозирах този свят,
че твърде ми е тесен за живеене.
Съдбата ми избра да бъда сам.
(Защото птиците в широкото се реят.)
А то пък значи е едно небе... ...

Тази година през августовската си отпуска, реших да отида в Атина за няколко седмици. Видях чудния акропол, амфитеатъра и много други забележителности на града. А вечер когато слънцето се приготвяше за следващата смяна, обичах да се оттеглям в покрайнините и да наблюдавам зашеметяващото му и бавно п ...

Градът уморен от жега е притихнал
навън отдавна падна мрак,
лежа в леглото си утихнал
лежа и размишлявам пак
Видения, мечти, тегоби, ...

В небосвода слънце залязва,
сам не зная накъде отивам.
Някой нишката на живота срязва,
горчивата чаша ще изпивам.
Към вечността отправям взор, ...

Дори през щорите
минава светлината,
през всеки малък процеп,
гъне се в прозорците
и разстила по стените, ...

Две хубави очи
Две хубави очи,очите на жена,
не иска и не обещава нищо тя!
Красива дама с усмивка чаровна,
тялото и стройно,една красота! ...

Даже ледна тъма да се спусне отгоре,
в моя сън ще изгряват звезди!
И не бързам с живота напразно да споря,
щом в сърцето ми обич вали!
Че животът подобно красива магия ...

Днес, не пия от вчерашното вино
и сладкия му вкус не ме опива,
дори да беше пивко и пенливо
на вчерашното – вече, не прилича!
Не трепти вкусът му по езика, ...

Стяга те, боли те -
и ти пáри в очите.
И горчи, и те владее,
и раздира те, и тлее...
И не спира, не гаси се - ...

Цял живот съм чакала мечта,
която няма никога да дойде.
Още много чакам този танц,
който в тихи зими ще ни води.
Две снежинки падали над път ...

Годината започна вяло...
дори си махнах старото одеяло
от юргана и пак, е вяло, дори
и без одеяло.
Мислех си, че нещо ще се промени, ...