Школата за радисти свърши и ние се върнахме по поделенията, от които ни бяха командировали. Щяхме обаче предимно да даваме смени като телефонисти в телефонната централа. Радисти, телефонисти, релейчици и шофьори на релейка, всички ние бяхме обединени в гордо звучащото «взвод за управление». Един от ...

Всеки един ден може да бъдеш щастлив, зависи всичко от теб самия. Зависи какви мисли позволяваш да влязат в главата ти, защото човек е това за което мисли. Мен например ме прави щастлива самият факт, че се събуждам сутринта и, че през този ден имам отново възможността да се потрудя за постигането на ...

Ела прочети ми
стих любовен.
Подари ми го с
нежният си глас.
Нощта самотна да ...

Бях на шестнайсет години, когато ми се случи всичко това, което сега ще прочетете. Както споменах, бях на шестнайсет години и тогава за мен неща, като вечерен час, моментално прибиране вкъщи след училище и т.н. не съществуваха, а единственото нещо, което тогава за мен беше важно бе да се събирам с п ...

Капки силуети, изобразени чрез червен вечерен тон,
въпреки сивотата, взета от тълпите и живота,
хиляди отпечатъци, издълбани в ранен пролетен фон,
и въпросът "Можем ли да досегнем времената?
Докато отново не се срещнем по същите стари улици, ...

Във фалшив хор до вчера пях
като щурец на гола поляна,
безумница не сторила грях,
не облякла подла премяна.
Колко ли дни се изплъзнаха ...

Призракът ужасен на нощта
ще хвърли върху мене своя мраз
и безсилен да спра на нея мощта
ще чакам аз последния си час.
Облак ще скрие светлината ...

На сватба
Дойдох неканен. Просто го реших
да бъда с теб в щастливия ти ден!
Наблизо до вратата се сниших
безсилен, че сега не си до мен! ...

Няма знаци, не е написано и по
звездите.
Не ги търси, остани си със мечтите.
Но все така отпиваш глътките с
утеха, ...

Ще дойда при теб,
уморено мое небе,
разтворено в дъждовните ми ръце.
Само по илюзии ще пристъпя
в разлистените ти нощни очи. ...

Сняг вълшебен заваля
на парцали. Побеля.
И във зимната гора
грейна младата елха.
Сто гирлянда заблестяха, ...

Веднъж една малка сухоземна костенурка решила да отиде на гости на своята братовчедка морската костенурка. Тя се приготвила да тръгва и оставила ключа за къщичката си на… Опс, костенурката както знаем носи къщичката на гърба си! Tа затова не е необходимо, когатo тръгва на път да оставя ключа си на н ...

Издъхна във алени пръски деня,
по небето разля се мастилно петно
и ето с убийство роди се нощта –
изчадие древно, безмилостно, зло.
Леден вятър посече тревите ...

Професор Шарл Робер Рише (1850 - 1935) e виден френски физиолог известен със своите изследвания върху анафилактичния шок при човека. Носител на Нобелова награда за физиология и медицина (за 1913г.), член на Националната медицинска академия във Франция и Френската академия на науките, кавалер на Орде ...

Не гледайте живота с бялото на очите си,
защото винаги, ще ви изглежда черен.

Направи крачка Лотъхел назад,
обърна се и тръгна към вратата,
но в този миг гротескният парад
завърши с шум, пронизал тишината.
Два погледа, елмази на честта, ...

Боли ме
не от удара на камъка
който ме застига
а от злобата на хвърлящия
тя остава в ръката му ...

Добротата
е в кръвта ни
и лекува
всички рани!
Тя е част ...

Нощта отново беше кратка,
а ти в съня ме посети.
Остава неразкритата загадка -
кой изобщо си ти?
Вечер те приемам със смирение, ...

Долитат, като нощни пеперуди -
след залеза тревожните ми мисли.
Надежди, еуфория, заблуди,
задъхани фантазии - сребристи.
Изчезват - тъмнината ги прокуди. ...

Тя е различна, назад се дръпнете,
листа ви розов - ще го прогори,
гривата вее и спори с мъжете,
гони Михаля от мрак до зори.
Грим не си слага, червило - напролет, ...

Потъвах във морето на пространството
и давех се в безумни часове.
Вървях по релси - спомени опасни -
на дъното на тъмното небе.
И гръмотевици от мисли тайно ...

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...

Музика - Иван Неделчев
Текст - Евгения Свидна
Аранжимент -Детелин Йосифов

Погребални агенти
рекламират
оболи за Хадес.
Мисирки кълват
с микрофони ...

Сово моя, мъдра сянка,
ти прелиташ в тъмни нощи,
над горички и полянки.
Кажи, търсят ли ме още,
моите сестри красиви? ...

Покоят се опи от тишина
и с тежкото предчувствие за зима
разчепка листопадни повесма,
а вятърът засвири Паганини.
Наежиха се първите мъгли, ...

Понякога съм силна,
посрещам всяка трудност и се боря,
понякога съм стилна,
елегантно преминавам и говоря.
Понякога съм тъжна, ...

Вече не броя дните...
само знам, че още
има небе навън...
Слънцето се показва понякога,
но сякаш не е същото... ...

Ти искаш да си тръгнеш, добър път!
От безлюбов разбрах, не се умира.
Усещам те, за бягство си готов,
не бих могла и да те спра насила.
Не е любов каквото ми предлагаш, ...

Отказвам да храня птиците
накацали по раменете ти.
Тези са питомни.
Помнят страховете.
Остават, когато кашляш. ...

В хладния обор, на сянка
крава кротко си лежи.
В плен на сладка дрямка
лекичко насън мучи.
Но от нейде за беда ...