Любовните сокове сочни и сладки,
по сладки от мед, от нектар...
Ритмични импулси, възвишени кратки,
разгарят невидим пожар!
Горчивото вино поражда копнежи, ...

"За после", моля те, не ме оставяй.
Сигурно не знаеш колко ме боли това!
Обичай ме сега, сега ме притежавай!
"За после" нека да останат другите неща...

Понякога сънувам приказки
със цвят и мирис на липа...
Един творец във глухи петъци
рисува с пръсти листопад!
И после в мълчалива събота ...

Дошло е утрото, а аз не съм разбрала
в мъглява мрачност всичко се е сляло,
и птиците в заблуда като мене дремят
изгубили се в промеждутъка безвремие.
Самотен слънчев меч пробожда небесата ...

за мнозина
свободата
на духà
е
непозната ...

Una casa in pietra con il tetto di lose,
un balcone in legno con un angolo di gerani,
tende verdi alle porte che riparano dal sole,
un cortile di terra e un pergolato d'uva,
boschi alle spalle e prati in discesa ...

Имало едно време един малък охлюв, който както всички останали охлюви от неговия вид, имал своята малка вълшебна черупка, която често използвал за свое укритие от птиците и за своя къщичка, когато му било студено.
Един ден обаче, докато си ядял поредното листо от спанак в градината, завалял дъжд. То ...

Шести март, петък. Пътувам към вкъщи. Връщам се от работа - слязла съм от виенското колело, но още продължава да ми се вие свят. По пътя мислено, готвя, събирам прането от простора, сортирам бяло, тъмно, цветно, успявам да намаля преди да светне първи зелен светофар, следователно трябва и втория да ...

Срещнах го, когато всичко в иначе спокойния ми живот се бе преобърнало с главата надолу и се клатех на ръба ... Леко прегърбен под тежестта на белите си коси, буташе старо колело с ръждив звънец - вероятно същото, върху което бе возил ученическата си любов ... Единият крачол на хипарския му панталон ...

Града със светлини
пронизва черната си плът,
улицата запленила
ме движи сама, и
на забавен кадър ...

С теб живеем си страхотно,
като в стар изтъркан виц.
Ежедневието – потно,
къщата ни не е ,,Риц".
Дрешки имаме, обаче ...

МЪЛЧАНИЕТО В ОКОТО НА РИБАТА
Защо не идва никога сама
непредвидимата злина в живота?
Изтрих от паметта си не една
заблуда, че е чест да си самотен. ...

Глупачка
не мисля за друго
освен за другата
му
по-дивата, ...

Жената е едно безспорно доказателство че има Бог.
Нали не вярвате, че Господ ще си губи времето
да прави космат и недодялан екземпляр като мъжа.
Напук на всички притчи за Адама,
аз знам със сигурност, че Господ първо е създал една жена. ...

Лолита съм. Твоята Лолита...
Покажи ми се, за да изпитам любопитство към забраненото.
Похити ме, за да се изправя пред страха от неизвестното.
Хвани ръката ми и мини с нея по цялата азбука на анатомията си.
Плъзни се в мислите ми и еякулирай в сърцето ми, за да затъна в блатото на зависимостите. ...

Трета композиция от втори албум.
Приятен полет:)

Едно лежерно от репетиционната.Ей така,за настроение от другаря Клептън.

Сиротни релси в своето очакване,
на нощен влак, преливащ от заблуди,
на совите вдовишкото оплакване
и аз и ти - на гарата за луди.
Със сълзи стеаринови семафора, ...

Сензация! Папараци са заснели младия играч на „Алена мъгла“ да тренира на стадиона…
Жените никога не забравят мъжете, при които се е получило добре, мъжете никога не забравят жените, при които са се представили зле…
Всички жени си мислят едно и също: че всички мъже си мислят едно и също…
Слабият пол ...

Линк към видеото : https://youtu.be/Xu920UAFlxI

Недей ме спира, тъкмо съм разблудна,
ръцете ми са непослушен топъл вятър,
до призори без свян ще те целувам,
аз само теб и тъмното очаквах.
Грабни ме, буен кон необуздан си, ...

Добрите примери са малко,
а аз не бях един от тях.
Аз пушех, пиех (твърде жалко)
и често с непознати спях.
Не спазвах правила, закони, ...

Човеко, ти от кал направен,
помни, че те чака земята!
По ум и хитрост нямаш равен,
недей окалвай свойте братя!

Любопитко днес реши
зоопарк да посети.
Със въпроси цял вагон
първо спря при малък слон:
- Слонко, Слонко великан, ...

Във всеки има късче звезден прах,
макар че сме родени във калта.
Аз рано тази истина съзнах.
Калта си да изчистя не успях -
такава е човешката душа. ...

Не знам дали те има в моя свят.
Докато разбера, живота мина.
Аз нямам връщане назад.
(Макар, че имам да си взимам.)
Вероятно си на някой остров, ...

В долината шетаха няколко служители на Държавното ловно стопанство, но когато някой питаше за горския, местните сочеха един. Достойният, към когото само най-близките му се обръщаха по име, бе широкоплещ шкембелия с набита снага и корави ръце. Червенобузестото му лице криеше широка усмивка, която изс ...

Те нямат родно място,
те нямат собствен дом.
Над тях небето ясно
е празничен подслон.
Конете - техни братя, ...

За слънцето ще пиша... За цветята.
За бабата, продаваща гевречета.
За полъхът на пролетния вятър,
за любовта на щъркелите вечна...
За детските усмивки под дъжда, ...

Аз благославям те, жена,
че чиста си като сълза,
озарена от ореолна светлина
и красива като роза.
Ангел те нарекох аз, ...

Со звук на монети
ја кршам тишината
со нив може да се купи сиромаштија
и ништо повеќе.
Не продавам добрина на непознати ...

Каквото и да прочетете, каквото и да разберете за живота, който - на практика - сте принуден да изживеете на планетата Земя, винаги можете да зададете неутралния въпрос: "Е, и?". Какво следва или какво ще се случи утре с вашия живот, не би трябвало да касае никого! Защо ли? Защото сякаш на някого му ...