Полека-лека новият път спря да криволичи, изправи гръб, повдигна
рамене и стана приветлив и широк. Вървеше се лесно - да запее човек. Започнаха да срещат и други пътници, които ги увериха, че са в правилната посока, на няколко дни от кралството. Групата се въодушеви и живна. Всички се размечтаха за ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ОСМА, СЕГА ПЪК МАГИЯ НА ФЛАШКА
Само че изпитанията и неразбориите съвсем не бяха свършили. Нали си спомняте малкия Стас? Той беше от Познан и заедно със сестричката си Башка и родителите си отиваше на почивка в България. Преди това бяха решили да се отбият ...

Побърза Баба Марта.
Допреде си къделята
със бяло и червено.
Пълна кошница с кокичета,
набра от горската дъбрава. ...

Не си свободен,
ако самотата в теб се е вкопала.
На нея роб си.
Нали, мой роден февруари!
Хайде, сбогом... ...

Като сините небеса чиста,
ти душата ми превърна в храм,
но когато книгата на живота си разлистих,
аз, уви, не те открих там.
А аз съм нежна пеперуда, ...

Вървя
по счупени стъкла
от чашите
със тебе недопити,
усещам стръкове, ...

Ето, август бързо се изниза
и започна цветен листопад.
Аз обличам бялата си риза
за разходка в Западния парк.
Ще пребродя всичките алеи, ...

Камионът, който ни чакаше бе марка “МАК”. Целият бе изписан с индианци, на които лицата грееха от цветовете на войната. Бяха застинали в битка и ловни фрески, а шофьорът като ни видя, че го зяпаме с отворена уста, поясни, че макар и американски, бил закупен от Германия. Бяхме двама при положение, че ...

Говоря ти тихо и кротко, за да ме чуеш.
Изправи тази глава и не гледай надолу!
Я ме виж и кажи как ти се струвам!
Притежавам ли ценз да проникна в сърцето ти надълбоко?!
Имам ли данните да докосна бохема във тебе? ...

Прииждам в мислите ти неканена.
Ах, как ме отричаш.
Аз съм отворената ти рана,
И съм онова, недоизживяното.
Дето вечно го пъдиш, ...

Живот в лъжи, предателства и празни обещания,
живот във плач, тъга, безмилостни страдания,
живот без поглед и във гадания,
живот без глас и недоизпратени послания.
Животът ми е без любов, беземоционален, ...

тая дето плува в нощното небе,
за нея на децата казват –
ако силно се протегнеш ще я стигнеш,
аз я стигнах – беше топла,
бавно ме обвзе, ...

Аз съм корабът в бутилката, дъжд се лееше върху мен
Ти беше моята блестяща светлина
Ти беше изпратена от небето, но сега не се страхувам да те пусна
Всички сме звезди на небето
Всички ние блещукаме след това се разпадаме ...

Приятно слушане!

Ти казваш, че на моята коса
с къдриците обичаш да лудуваш.
От тях отпиваш утринна роса...
Безкрайно нежно дълго ги целуваш.
Напомняли планински водопад – ...

И дъждът полудя. Умори се, от сричане.
И бърбори капчук. Сини тайни разказва.
Вятър в клоните спи. Премалял - от обичане,
шият птици дъга по небесната пазва.
Тихо жици звънят. С лястовиче наричане, ...

Прииждат вълните на делника,
покачва се бързо нивото.
В устата белее се зелникът,
в очите изгасва животът.
Полюшват се в тремор син лодките, ...

Игри на глада,
игри на града,
игри на сенки,
игри на заменки,
игри на страстта, ...

Последва всеки земния си жребий,
но тръгна си по-лек с една частица.
Доволно през годините захлебил,
направи кариера, брак, дечица.
Частицата растеше безпокойна, ...

Не мога да не бъда себе си.
И да се правя, че съм онзи мъж,
чиито чувствени потребности
са вятър и мъла. И дъжд.
И да се лъжа, че те няма никъде, ...

Събудих се сутринта, погледнах се в огледалото и изкрещях. Бях светло зелен. Обадих се на шефа, че съм болен и отидох при личния си лекар. Лекарят избяга от кабинета, а също така и всички чакащи пациенти, се разпръснаха на мига. Какво им става?! Зелен съм, не е жълтеница! На всичкото отгоре, двама ю ...

Не знам дали съм роза, друг да каже.
Но сигурно е, че бодли си имам.
Макар и да вирея по паважа,
от чужди стъпки винаги боли ме...
Когато в нечия душа е зима, ...

И пак се сливат търсещи сияния
Изтръгна ме от себе си, но... Ах, духа ти! Пак идва. Неспокоен. И като раздиплена дантела. Обгръща ме. И стене. В страха ти от докосващи ме чужди пръсти.
Канелена притихва вечерта. И с аромата на горящи свещи. Опива ме. Безплътна сила. Витаят ласкави сияния. По мен. Пе ...

Интелектуалното познание е документи. Можем да вярваме само на този, който говори от собствения си опит. Х. Хесе
А колко докторски дисертации и дипломни работи са писани от хора, говорещи/пишещи от собствения си опит?! Колко... Може би - николко!!! Получават докторска степен, стават професори, висши ...

КАРТИНИ ОТ
Блестят мокрите от дъжда тротоари.
Звездите посаждат там свои цветя.
Луната целува букетчета минзухари.
Клоните сплитат среднощна дъга. ...

Баба Марта бързала,
червено-бели маски вързала.
Поставила на вируса корона,
макар да е извън закона.

Как можеш да стоиш там
и да ме гледаш в очите?
Знам, че ми каза,
че съм всичко,
което някога си искала, ...

"До утре!" - каза ми в неделя,
часовникът отброяваше
последните минути преди да дойде седем,
а слънцето да скрие лъчите си
за мечтите неказани на време. ...

Баба Марта днес набра,
пълна кошница с цветя.
И на всички тя раздава
символа на Пролетта.
Да сме здрави и засмени, ...

Дали куршуми или чуми
Автор - Величка Николова - Литатру
Трепти в сърцето пустота.
Бушуват чувствата незрими.
Политат есенни листа. ...

Гневът е вятър. Началото на буря.
Развихри ли се, себе си помита.
И всичко що е дребно и нищожно
го следва в нищото, отлита.
Остава чисто. Остава само важното. ...

ЛИПСВАШ МИ
Как да я опиша!?
Липсата ти...
Празнина ли е!?
Заблуда, че си бил тук? ...

Омръзнаха ми само главни роли
във нереални, непонятни мене сцени.
Издигната във култ за кратко нощем
и после разчленена на арена.
Омръзна ми сценарий чужд да сричам ...

Душата ми се сви от тичане!
Сега мълчи и си почива.
Ала с жарта на малка скитница
пак облаците в мен разчита.
Понякога догонва вятъра, ...