(Има ли те?)
И сега и така е било,
а и така,ще бъде.
Всичко е било и пак,
ще бъде. ...

Ранно утро, ран листец,
росна капка,тих дъждец.
Бяла китка, жив венец,
пъпка нова до градец.
Роза нова, нов живот, ...

Стáни, стáни, сине,
днес дошли са, сине,
еврогодежари!
На площада, сине,
да ги видят млади, стари! ...

Бял дим.
Коминът на Сикстинската капела
проговори.

Навън аз имам стар познат,
пред блока всеки път стои.
Изцапан, кален и космат.
Той ден и нощ не спи...
Навън аз имам стар приятел, ...

Ти отметна завивката на съня,
както се вдига було над спомен.
Аз се протегнах. Ти се засмя.
И търкулна смехът ти покоя.
Изпищя, стреснат, денят. ...

– Мамо, мамо, искам да видя по- отблизо кучето до тази лелка! Виж, колко е голямо! - Гошко дърпаше за ръката Зорница и все повече настояваше да доближат жената с кучето в ресторанта. Зорница се подчини на неспирните молби на сина си и се доближиха до непознатата с огромното куче.
– Добър вечер и buo ...

...
Моят Лунен Пристан остана някъде там,
на непроходимият Север...
Безсилна останах да се боря в опити да го достигна...
Но в безсилието ми до мене се докосна ...

Всяка долина ли сринат хълм е,
а бурята – небе, тъй разгневено?!
Всеки блян ли недосбъднат сън е,
под слънце, от пожари несломено?!
И всяка скръб – неизкрещян е вик, ...

Така и не успях да ти призная истински колко значиш за мен.
Помниш ли нощите в нашата стая? Разходката дълга в дъждовния ден?
Помниш ли колко ни беше забавно с пуканки, кола в големия град?
Гледахме кино вкъщи безплатно, мечтахме да видим големия свят.
Спомням си как заспивах до теб. И ме прегръщаше ...

Със тебе е най-дългата раздяла.
(Защото вероятно се обичаме).
Ти никой, като мен не си желала.
Аз в никоя така не бях се вричал...
И щеше да е някак си красиво, ...

В криогенната камера
на чувството,
при тези насрещни,
минусови 218°,
кислородът ...

Дано си щастлив. И тя те обича. Поне наполовина колкото мен.
Не бъди страхлив. Отгледай дечица. Радвай се силно на новия ден.
Не бъди отстъпчив. Бори се за нея. И правото вечно да бъде до теб.
Не бъди саможив. Заведи я на кея. Посрещайте изгрева рано в пет.
Кажи й усмихнат, че я обичаш. Както го каз ...

Ти светиш със собствена светлина,
в мрачното небе и грееш
над тъмната земя,
през нощта.
Ти си малка кълбовидна форма, ...

Мъжета са слаби, а тези които не са слаби са лоши. Светът трябва да се върти от жените. Мигрантите са невинни жертви, просто трърсят шанс за по-добър живот. Обратно, патриотите националисти и ловците на мигранти са зли, полукриминални типове, срещу които даже е позволено безнаказано да се действа с ...

Meet me in my dreams.
I am standing there and waiting...
Will you be my summer breeze,
And the sea in which I am bathing?
Will you kiss me like the Sun, ...

съдът на старите ни грешки
взе последния ферибот
зимата свива криле
в заканителен пестник
и отброява пришествия ...

Всеки може, има право
в Откровения да сподели
мисли, чувства и терзания
и ако някой даже прочете
то тогава сме от Господ Благословени. ...

И когато, там сред тревите
заспя вечния си звезден сън.
И когато сутрин, роса ми мие очите
и ме буди птичият хор.
Тогава невидима, ефирна и лека, ...

Количествените натрупвания водят към качествени сътресения!
"Красотата е в очите на гледащия! Хит - очила с фотошоп!"
надпис на оптичен магазин
Любовта както може да преплува реки и морета, така може и да се удави в една сълза!
Разликата между пиенето и любовта е в последствията, и двете опияняват, ...

Публикувано с приятелска усмивка специално за LiaNik (И.К.)
Не й се ставаше от леглото. Ама изобщо! Започваше работната седмица. Чакаха я куп магии за правене, а искаше да се излежава. Отвори си едното око, после другото и пред съненият й поглед се мерна календара.
- Не мога да повярвам! Днес ми е р ...

Любовта сърце си има.
Песен! В славей разтуптяна.
Сгушен. В люляци след зима
в бяло лилава премяна.
Месец май мечтае с вятър. ...

Накрая и на теб ти пролича -
наистина си всъщност като другите.
Последната, обичаща жена -
царицата на мечешки услуги.
Излезе през носа ми тази обич. ...

каквато
управа(та)
такваз
и
държава(та)

Гръм ли отнесе
птичата песен,
люшнал небето над мен?
Плача, но тичам,
за да закича ...

/по идея от снимката на Елена Петрова/
Тази вечер залезът е въображаема магия.
Танц фееричен танцуват светлинни лъчи
с облаци бели и черни в мимолетна стихия.
Възбудено, сърцето ми в гърдите тупти! ...

„Пощальонът винаги звъни два пъти...”*
Отчаяно се взираш във вратата
и чякаш Някой там да позвъни,
а в ъглите се стелят: Самотата
и тъжен прах от миналите дни... ...

Атавизъм
Щом гаргите се вият на ята
и блъскат се тревожно те и грачат,
ще се разваля времето – това
тревогата във полета им значи... ...

Поредната цигара те замества...
Димът рисува силуети...
И те полека се разсейват...
Ридаят спомените в мрака.
С привкус от безразличие... ...

Вечер в Родината на Бога...*
На Залез вълшебството лумна
във огнен портал към нощта,
а от небето безшумна
се спусна над мен Вечността... ...

Действието се развива в голям черноморски град, където потокът от наши и чуждестранни туристи е огромен. Администраторите на банков клон решават да поставят по-бърз и по-модерен банкомат на мястото на съществуващ, но с депозитна функция, за да могат клиентите хем да теглят, хем да внасят суми по сме ...

Денят дойде... Пак трябва да заминеш.
И пак не съм готова за раздяла.
Лъжа е – времето, че ще отмине
тъй бързо, като мисъл отлетяла.
А липсата ти тягостно присъства, ...

Сън ли си? Защото те забравям.
После като вятъра довяваш.
Нещо в мене се развиделява.
И страхувам се да те повярвам.
В твоите очи тежи животът. ...

Кратка история за една съдба...