Звъни се. Този път не беше звънецът на вратата, а телефонът.
— Здравей! – чу се приятен женски глас.
Стив не отговори, затова тя повтори по-силно, но той любезно ѝ отвърна, че не може да се сети коя е.
— Не ми харесва това — продължи тя. — Особено интонацията ти.
— Какво да направя? Наистина не се с ...

Дали поетът, никому недраг,
не е умрял от глад и жажда?
Поезия слепците не четат,
а зрящ човек отдавна не се ражда.
Със здраво стиснати очи, ...

Целувам вечер българското знаме
и снимката на моето дете.
На ум пресмятам колко ми остава,
а паячето, мрежата плете.
Пускам филм да хапе тишината. ...

Пролог
Чудя се как щеше да протече животът ми, ако в нощта на 22 юни 1941 година онзи съветски самолет не беше бомбардирал родния ми град. Може би всичко щеше да бъде различно. А може би не. Така или иначе той го направи. Най-вероломно хвърли шест бомби над нашия мирен градец и спокойно си отлетя в ...

Когато въглените проговорят
и Елена стъпва с боси ходила,
омагьосва се светът в червено -
пръска се неземна светлина.
Очите в точка на кипене ...

Ако всеки градец или град,
ако всяко българско село,
паметник имат на своя площад,
знак „ин мемориам“ и стела
с имена в бронз или вдълбани – ...

Съкровена - родена от Светлината, отново съм в преоценка на това, което се случва. В мен, в дълбочината на моето същество, в Пътя по който вървим. Знам, че съм Изпитван, Проверяван, не за това искам да говоря. Ще ти кажа кои сме. Някой би казал кои сме бил! Не, и сега сме! Винаги ще бъдем! Днес навл ...

Чарът на нощта,
достъпен за малцина –
будните отвън.
Като мед от катурнат бакър потича залезът по хълма. Как са порозовели от свян цветята в градините! Небето, с розово лице, измито от току-що летналия дъжд, бавно потъмнява и пали първите вечерни звезди. От тревите се издига топла пара и разнася нао ...

Не зная кой ден сме. Понеделник ли, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя… Все ми е тая…
И месеца не зная кой е. Нито пък сезона. А за годината не се и питам. Какво от това, че може би е десетата, двадесетата или стотната година от живота ми. Вървят си те – дни, месеци, години… И не се пр ...

Буболечка, буболечка
по земята лази.
Буболечка, буболечка
иска да ме сгази!
Припев: ...

На злобата не отговарям с клетви.
И не просъсквам с думи най-отровни.
Знам: всеки трупа тежки лихви в сметките,
събирани в дебел тефтер там, горе...
Мечтател съм. И мъничко наивница... ...

Посече силна мълния яйцето,
излюпих се преди да съм готова
на този свят за здравата решетка
и многото еднакви епилози.
А залезите пурпурночервени ...

Добър вечер моя любов тъй желана!
Добър вечер моя любов тъй мечтана!
Добър вечер моя несбъдната радост!
Добър вечер мой спомен от нявгашна младост!
Помня очите ти черни и мамещи. ...

Момчето си отива. Безвъзвратно.
Жарта в очите му – на прах и пепел.
В душата му ръжда. (Била е златна).
Мъгла и вятър – всички добродетели.
Сега не мѝсли. Не очаква. ...

Не ме кори за неизказани слова,
за чужди грешки не търси вина,
не слагай рамки в любовта -
изгаряш в собствената си война,
дори не виждаш пропастта ...

Без часовник.
Времето спряло - в осем,
гонещо любимия призрак.
Без очи. Всичко е восък.
Тик-так, тик-так! ...

Океанът...
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт
Безкрайност разлюляна!... И... Величие!... ...

Събуждам се. Усещам тишината,
Oглеждам се във старо огледало,
и бавно плъзгам се по перилата,
усещам край, но мисля за начало.
Началото, което да отвори ...

---- Що не рече, бе братанче?!
Язе съм Димитар, ваш братанец!Нашиот единородец Миле умре у Хамбург! А в понеделник, демек утре, неговата жена Бианка, ке опее в храма "Свети Климент Охридски", наш духовен Отец и защитник на Верата, закрилниче на Охрид, Бог да опрости мъките му на наш Миле!
Значи,, вя ...

Обич моя, моя обич, не тъжи!
Някога ще дойде нашето време.
Сега навън е мрачно и вали,
и твоята любов за мен е бреме.
Не гледай ме с разплакани очи! ...

„Непоправимо”, щураво хлапе
оставаш си в душата ми красиво.
Едно пораснало и недотам момче
най-приказното братче мило.
Едва ли бях и съм добра сестра, ...

Лятна привечер. Вятърът носи аромат на рози. Онова време от денонощието, в което на изток вече се появяват първите блещукащи звездички, а на запад мастилено-черната паст на спускащата се тъмнина дояжда последната ивичка жълто-розово небе. Тишината е нарушавана единствено от звъна на щурчетата и крас ...

До обяд времето беше прилично хубаво, майско време, на приливи и отливи, ред слънце, ред облаци. След обяд изведнъж се смрачи и заваля проливен дъжд, толкова изненадващ, че всичко живо се покри на сушина. Улиците изведнъж опустяха…
Но не! Точно на централната улична артерия остана да крачи под дъжда ...

Сам или самотен,
туй е различно.
Самотен се чувстваш
на оживен кръстопът.
Хора минават, ...

В годините живях с душевна болка,
трошици хляб подавах ѝ и мъничко вода,
престъпно я държах без милостиня в клетка,
не желаех свобода да ѝ даря.
А тя разгниваше се в болно тяло, ...

Планирано пътуване.
Чакам Л да свърши работа и тръгваме.
Викам му:
- Няма да минаваме по магистралата, ще те прекарам по Подбалканския.
- ОК. ...

Тя, истината, винаги боли...
До края трудно тя се отстоява.
Със адска болка. Даже със сълзи.
Понякога до кръв ни наранява.
Тя, истината, следва своя път. ...

И аз, като всички, полека старея -
на мене годините също тежат.
Отколе на тази земя си вирея
и моите спомени тук ще лежат.
Направих до днеска каквото съм искал ...

Денят, във който ...
О, как искам всички дни
да бъдат като този:
зелената вълна да хвана
и липсата на тежък трафик, ...

Жадувам за слънчеви лъчи -
за твоята прелест чудесна,
ала в тъмнина душа тъжи,
напразно искам лъч да блесне.
Ти си прекрасно момиче, ...

Какви грехове изкупвам за да бяга щастието от мен?
Бяга и не поглежда назад.
Самотно ми е. Нямам компания, нямам човек до себе си.
Няма при кой да се прибера.
В малкото моменти в които се почувствам щастлив ...

Понякога, за теб е по- добре, почти да мислиш,
свободна си сама да го решаваш,
поискаш ли да тръгнеш – значи искаш,
дори когато имаш дарба да прощаваш.
Не съм във теб, но помня, близо съм. ...

Живота има си дилема,
всеки чуди се кой е и какъв,
по кой ли път да поеме,
всеки иска да е пръв!
Стойки чупки всеки прави, ...

Става и ми подава ръка. Изправям се и тръгваме мълчаливо. Хубаво е да е до мен, но като не говорим, се нагнетява нещо, което сгъстява въздуха, и той става труден за дишане. А аз се съгласих да отида с него! Когато стигаме до улицата, ме пита:
– Откога искаш да започнеш?
– Трябва да напусна първо. Не ...

И предчувствам - това ще се случи,
в час незнаен ще дойдеш при мен
и най-ценния дар ще получа -
ще осмислиш ти всеки мой ден!...
Ще ми звъннеш във някоя сутрин, ...