С целувката си будиш пустата земя.
Докосваш с длан гальовно всяко малко цвете.
Под пръстите ти цъфват първите цветя,
събудени от сън под снеговете.
Април от цветен дъжд, ...

Кажи ми как да излъжа сърцето,
с думи мили, късчета любов,
залепената усмивка на лицето,
не съм оратор, нито философ?
Болно е и как да се лекува, ...

Откакто свят светува, Бог се е мултиплицирал безброй пъти, но днес все още има хора, които могат да живеят без Него - без да Го разпознават в своето ежедневие и битие като Бог! (Това прави ли тези хора свръхчовеци?...)

Заспиват мисли уморени...
от пошлост и лъжа ...
не запазили мечтите
от измамната игра...
вятърът листата гони, ...

Не спиш?! Седиш загледана в екрана.
Сама, навярно, ти е скучно.
Далече съм. Изпращам ти покана:
Ела при мен в най-хубавата от страните!
Във царството Морфеево ела! ...

Тя носи име на богиня
и на богиня без съмнение прилича.
Но вместо из небесните селения
да демонстрира красотата своя,
облечена със туника ефирна ...

Сън, чийто сюжет е скучно
да знаеш и контролираш
и е нужна изненада,
сънят на самата Вселена.
Това е животът, ...

Детенцето лапнало пръстче,
къщата тресе се от скандал,
ти била си вода не напита,
аз от гуляи не съм се спрял!
Не бъди така жестока, ...

Тъга. И прегръдка.
От детска ръка.
Топла и мека.
Любовта е сама.
Едната си тръгва. ...

Когато споменът потайно се усмихва
зад решетки от сълзи във рима,
когато нежност долети във мрака,
а отдавна е заключена с резе вратата,
ръждясал дъх на стара обич се прокрадва... ...

Ах, дяволите - мътни да те вземат!
Защо си ми притрябвала в живота,
че нямам си достатъчно проблеми,
и тебе да те влача със хомота?!..
Какво, че съм прегърнат и целуван, ...

Отвън изглеждам просто леден,
измамно някак, видимо студен дори.
Но лъжете се с първия си поглед,
от страсти огън в мен гори.
Емоции и силни чувства ...

Легендата най-приказно разказва,
как някога във стари времена
в Рила планина живели са,
жена и мъж - огромни същества.
Домът им греел слънчев и уютен, ...

Един стар със стар,
Но топъл спомен в жар.
Заключих в ума си,
Приех го като дар.
В миг съдбовен ...

Птиците ми говорят,
разказват за моретата и самодивите,
които нежно си събличали душите,
щом паднел изумрудения здрач,
със тихата мелодия на джаз ...

Тя иска да бъде спомен
и мираж от който
се раждат мисли
за отминали дни
в които мечтае за него ...

Празник, храм и хора много.
Всички тука са дошли
да влязат и да молят Бога
за себе си и своите души.
Един след друг (според канона) ...

Вслушвам се в звуците, които плъха
живеещ горе, на моя таван, издава.
Не се отвращавам - и той е душица.
Дори золумите му прощавам.
Но стъпките станаха вече много. ...

В днешния объркан свят
пълен с грешници и блудници
забулени от остър хлад
как да вярвам, че са благородници
когато всяка дума е кама, ...

Ще се събудя пак напролет-
не е ли пролет всяка сутрин?
Щом тогава са отново,
пък било и за минутки,
животът и светът прекрасни, ...

Посвещавам на МНЧ, niku98, mimka.1, Venecia.1, ro6ka, Петър.1, Чочев 5, Nanio98, ...
Сребреят нашите коси -
поредното сме поколение...
А млади още сме души,
орисани тъй, по рождение. ...

Момиче в каросерията
Селото на баба е голямо и оживено, или поне беше. Видях го миналото лято на язовира, когато с брат ми тъкмо бяхме хванали няколко слънчака и щяхме да палим огън да ги печем. Петърчо се появи изневиделица с дървена лодка, разприказва се както никога и тогава се сетих да разкажа о ...

Наслушах се на глупости.
Нагледах се на дяволи.
Копнея за мъдри слова!
Чакам белите ангели...
Очаквам пречистването!

Единият, земният, каменлив и осеян с трънаци,
ту безпътен, с изкусителни и лъжовни знаци,
ту гладък и лесен, и лек като пролетен химн,
безусловен, дарен ни в ад и рай да извървим;
Другият, твоята необятна вселена, ...

Ако заплача, ще срутя небето
и сто години болка ще вали.
Но просто се усмихвам и сърцето,
красиво лъжа, че не го боли.
Ако извикам, буря ще затътне ...

Като иззад дулото
на пистолет е
погледът ти - в
мене вперен.
Дните ни минават ...

„Бягай“ й бе казал страшника и за един кратък момент Елизабет се поколеба дали да не го послуша. Докато беше жива, щеше да си спомня този миг, в който съзнанието й изброи всички причини, заради които трябва да си тръгне, и последвалата вълна срам, която я заля.
Не можеше просто да го остави да бъде ...

Душата ми зад хиляди врати
мечтае си с фантазии и илюзии.
А някой чука, тропа и звъни
и аз го пускам, пускам него - Слънцето.
Понякога в прозорчето - блести... ...

Не чакай да дойда, когато
е топло и слънце блести.
Когато в горещото лято
танцуваш, щастлива си ти.
Аз идвам в студената зима, ...

Лятото нарами връхната си дреха
и със свойта шапка от тъга
премина то по моята пътека
да срещне есента с „добре дошла”
отмина плахо, даже не продума ...

Облизваш се, каква приятна гледка,
зове те той с първичния си зов,
езикът ти се плъзга за проверка
по него с много нежност и любов...
Предчувстваш миговете пълни със наслада ...

Често ги виждам. Всеки ден минавам край тях. Защото те са продавачки в магазини. Но стоят пред витрините. И пушат. С пластмасова чашка кафе в ръка.
Момичетата пред витрините.
18 – 25 годишни.
Завършили гимназия, а после...
После са два варианта. Неуспешно кандидатстване във ВУЗ. Или нежелание да оти ...

Музика Никодим
Инструментал Детелин Йосифов
текст Евтим Евтимов
Нещо различно от моя стил,но написах две мелодии за приятел.Нещо не се получиха и ще търся вокал,тук си го пея просто за импровизация.

„Кога цъфтят налъмите?”
„По времето на баба ми.”
„Кога цъфтят дивачките?”
„ Когато насадят се квачките.”
„Яйце или кокошка?” – ...