Утеха ще потърся в стих
Нощем спуснала ресници
под този лунно-звезден свод...
Трия влюбени сълзици
от нийде без да виждам брод... ...

нощ, кабаре
Мулен Руж или не
тежки завеси, кожен салон
пие сам, треперещ ,зад един пилон
а на сцената тя ...

... такива като нея Господ сам ги вае,
(когато е навярно в настроение)
С душа на истинска вълчица
и плът за грях. Без никакво съмнение.
Бурни дъждове по нея да се стичат. ...

С ВСИЧКИ НЕГОВИ ТАЙНИ
Търся стъпките на живота отминал,
вече скрити на забравата от прахта,
стържа ръждата, с пръсти милвам
всяка поникнала като цвете следа. ...

на монахиня Анастасия
С годините понесох много плява,
която ме приведе към земята…
Душата ми без време изтощават
горчиви думи като тежък камък… ...

ПЕРВОПРАВОСЛАВИЕ.
Дикое поле буйной травою заросло, много буйных голов полегло в пустоте времени, курганы лучше знают, как им грустить. Где тот край теперь, почему окраина, а не конец мира. Где бесконечная ширь степи, шумные реки, бескрайное море, высокое небо? Может это и есть весь мир. Никто не зн ...

От мерак
душата му подскача,
сърцето му
размахало е кърпа,
бързо ...

Запомнѝ ме такъв: еднотипен,
заядлив и двуличен дори...
Измори ли се вече от типове
след момчето на твоите дни?
Ще боли. Ще тежи. Ще забравя. ...

Колко време изгубих,
вместо още да пиша.
Колко чувства прокудих,
без мастило да дишам!
Колко вятър издуха, ...

И докато блуждая из този си спомен ми идва и на ум, как може би онова пухкаво четирикрако животинче от преди малко по негов си начин бе усетило все още непокварената чистота и наличието на все още невидимото за нас възрастните малко слънчево пламъче в душа на детенцето. А помисляйки си това сякаш ми ...

Събират в стъкленото си сърце
копнежите ми, светли, по земята.
Допирам, отпечатвам, своето лице
връз хладната артерия на тишината.
Пулсира тя. В безброй угаснали очи ...

Цветята красиви също плачат,
не си мислете че това е роса.
Откъснати с любов, подарени в здрача,
на любимата жена от сърце и душа!
Поставени във ваза ще увяхнат някога, ...

Някой уби детето ми !!!
Моето русо ангелче!
Някой уби детето ми!!!
Моят… херувим!
Някой уби детето ми!!! ...

С топъл лъч ти стопи
леда, оковал моето сърце,
ела, него ти стопли
с лъчезарното си лице.
Прогони болката от мен, ...

Да бъдеш човек трудно е, знам,
Да бъдем над всички приоритет е голям,
но дори да постигнем втората строфа,
Дали ще постигнем целта си дълбока.
Целта е скрита-дълбоко, във всеки от нас, ...

Ти си брезент, аз – кадифе,
здрава скала си, аз пък съм глина.
Аз съм мляко, ти си кафе,
желязо си ти, аз – ламарина.
Дразги отново, отново и спор, ...

В душите ни върлува страх –
безлунен, безпричинен, безпризорен.
Когато ме целуна, в себе си го разпознах.
Бе лесно да реша, че той за всичко наше е виновен...
Но, не, не е съвсем така... А как съвсем е?! ...

Ще ти разкажа нещо лично...
Понякога "кълва" на думи,
познавам хората отлично,
но куките са им куршуми...
По устните ми има рани, ...

Не ми липсваш!
Не ми липсва нелепият начин, по който ме караш да се чувствам!
Не ми липсват свъсените ти погледи!
Не ми липсва безразличието ти!
Не ми липсват лицемерните ти усмивки! ...

Във нощите, когато теб те няма,
(те сякаш са звезди и нямат чет),
Луната от тъга се уморява,
и някак си не ѝ се ще да свети...
И кротко мами утрото с надежда, ...

Русо изкушение​
за мъжките мераци,
вдига настроението,
почесват се... тумбаци...
Краката й изляти, ...

Полузаспали, когато сме будни,
полубудни, когато искаме да спим...
Това ли е модерният човек?
Загърбихме интензивността,
енергичността, жизнеността, ...

10.
Инспекторът се беше излегнал на едно одеяло пред палатката си и размишляваше. Спомняше си разговорите с всеки един от замесените в случая и се опитваше да възпроизведе точно думите им. Спомни си също гадателката, или жената, която се представяше за нея, рибаря, Митко, язовира, дори мястото, къде ...

Съсухри се сърцето, като грозд,
изсъхнал и изсмукан от осите.
Увисна, като странен, тъп въпрос.
В лилавото индигово на дните.
Душата езеро издигна бент ...

Събира сили
моето перо,
дете на разума и на сърцето,
в мастиленото ти море да топне своя връх…
Дума не съм и не бива да съм. ...

Какво, че няма да ме има,
какво, че няма да съм тук!
Какво е час и ден! Година!
Измислица на някой луд!
Живот - неѝстов вик между забрáви! ...

Тъгата,
и днес,
красивите мигове в нея видях.
Душата,
облечена в стих, ...

В студени прозорци капчици чукат.
Рисуват зигзаги по прашно стъкло.
Живее Човекът на "здрасти" със Скуката.
Самотен и тъжен за късче Добро...
Хора не среща добрата му дума... ...

Сладка любов и малко горчива,
бавно на глътки от нея отпивам,
удря в сърцето, стомаха ми свива,
уж е лекарство, а ме убива.
Камъни остри в душата ми мята, ...

Щастливи стават всичките ми нощи,
когато в тях пристъпваш с мисъл светла!
Искам с музика звездата да ме упои
и сиянията й да събера в шепа!
Щастливо гледат твоите очи ...

Аз вярвам - ще изсъхнат от сълзи
крилата на човешката прегръдка.
Тъгата вече няма да пълзи
и да те дави с едрите си глътки.
И няма в тебе болка да крещи, ...

Както дъждовните капки мият праха,
времето угася пламъците в душата,
любовта първична, изгаряща с дъха,
превърна се в приятелство - както при децата.
Преди закуска вече е кафето, ...

Сам... Сам лягаше, сам ставаше...
Ако не го потърсеха за работа, денят минаваше бавно, трудно... Радваше се, когато отидеше да работи някъде. Работеше до късно вечер, за да не остава вкъщи. Със спомените си. С вините си...
Със строителство се занимаваше - всичко, каквото трябваше, за да се построи и ...

Към далечните простори,
всеки със ракети "пори",
но да стигне небесата,
е по сили на душата.
Без двигатели и пощи, ...

Не мога да се боря със Смъртта!
От нея бягам все, а тя при мен се връща...
Не мога да се боря със Скръбта!
Тя ни обзема, като мрак във пуста къща...
Не мога да запазя Любовта – ...

Жъне лунният сърп
златната нива на тъмната страст.
Сянка хвърля връз пръст,
сякаш река, онова, между нас.
Който пристъпи се вкоренява ...