Убийте щуреца,
защо да ви свири!
Затрйте гласеца
с лопати и вили!
Убийте щуреца ...

"Тя стоеше, тръпнеща в очакване, отпиваше по малко от виното, което оставяше в устата ѝ лек плодов вкус, каращ я да се разтрепери още повече. Погледът ѝ беше замислен. В очите ѝ имаше някаква искрица, която едва се забелязваше...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкот ...

Сабине беше българка.Беше се родила в далечната и необятна степ и израснала там, волна и щастлива,яздейки наравно с момчетата.Можеше да хвърля дори стрели,не по зле от вече порасналите свои връстници, които се бяха превърнали във воини. Сабине не беше единствената жена, която умееше да язди. В нейна ...

9. Народен враг завинаги
ДО
ДРУГАРЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВЪРХОВНИЯ СЪД – СОФИЯ
М О Л Б А ...

Сърповидно е
все още сърцето ми
и жъне луни.
Незавидно е
все тъй битието ми ...

Приятели от фронта
Разказ от Георги Гълъбов
Куршумите, като разсърдени оси минаваха на сантиметри над главите им, или като тежки дъждовни капки се забиваха в насипа пред тях. Експлозиите от артилерийски снаряди и миномети тресяха земята непрекъснато. После към тази какафония се присъедини и съскащия ...

Край реката...
(каприз)
Ти гола се къпеш в реката
и аз се затичвам натам,
привличаш ме: с голотата ...

Вечер в Страната на спомените...
Две горящи свещи и букет от рози,
аз и ти в очите гледаме се пак,
скачат по стените сенки в странни пози –
в ъглите трепери дрезгавият мрак... ...

„Сламена вдовица”...*
... залязващата светлина играе
в отблясъци вълшебни –
жена загледана в Безкрая
и в оживялите легенди, ...

Неусетно и бавно, ден след ден, се изнизват годините...
А косите ми златни среброто покрива полека.
Достолепната възраст е дар за избрани малцина.
По лицето ми времето нека чертае пътеки...
Безпощаден природен закон: остарявам по малко... ...

„Бог е Любов“ и защото...
или опит за разсъждение в рамка на „танка“
и чрез ритмика в почти на „танка“ рамка
„Бог е Любов“ и
защото на иврит е ...

Пази, Боже, от Видини очи
Свещта гореше с висок пламък, чийто връх димеше и кадеше нагоре към купола на малката черквица. Нажеженият и разтечнен восък капеше върху ръцете на молещата се. Цветната кърпа засенчваше челото на жената и странно играещите димни сенки лазеха по лика и, сякаш да изгонят све ...

Здравей, проклетице! И сбогом!
Последно ще ти кажа - вече не!
Със силата на разума и словото,
разбирай ме, че адски съм добре!
Откакто позволих да ме обсебваш, ...

Пух - Дай ми само минутка
--------------------------------------------------------------------
Autori: Roby Camillo Facchinetti (Robymiro) & Valerio Negrini
-------------------------------------------------------------------------
Автори: Роби Камило Факинети (Робимиро) & Валерио Негрини ...

След победен бой, се знай,
отсядам в кръчма за отмора.
- Гарсон, кана вино от Токай,
защото с набег смел плених бая хора!
Търчи момчето, нали хусар, ...

Узряла бе черешата на двора,
окичена със сочни плодове.
От слънцето те озариха взора
и грейна с радост моето лице.
Садил я беше татко преди време, ...

Сънувах те, Татко -
грижовен и мил,
изпълнен със сила,
но в безкрая унил…
Очите ти тихи, ...

Пролетта беше към своя край. През отворения прозорец на училищната стая, заедно с лекия полъх на вятъра, нахлуваше силният аромат от голямата сребролистна липа на двора. Седнал на чина, Николай бе вторачил празен поглед в далечината към голите баири на града, на които някъде по средата бяха извисили ...

Нектар събираш,
правиш мед,
но не за себе си,
а друг реколтата
от теб обира! ...

Ако в живота ни всичко е песен...
без музика пееш я ти! То знаеш
че щастие има...и в него участваш и ти.
Но мъка спре ли сърцето... и ритъм
загуби ли то, тогава безмълвно умираш, ...

В напуканата суша на очите ми,
останали без път, не идва влакът.
И всички разписания за никъде
са време, непознало светлината.
Нали те скрих завинаги от себе си ...

Емоционалното влюбване е като емоционалното изчукване. Събличаш душата си, изваждаш го това сърце с две ръце на показ, казваш му да се изпъчи така, че да направи впечатление, оставяш го самичко, за да се възползват от него, да му платят с любов и да го захвърлят като полуфабрикат, който има липса на ...

Погледни в небето, виж чадъри!
В розово блестят за теб и мен.
Те предпазват ни от страшни бури,
днес и всеки иден ден.
Виж им светлинките как блещукат, ...

Преминахме през два
по своему различни животи -
едно от друго разделени сърца,
души останали завинаги сиротни.
Не са ти липсвали целувките ...

За глупостта говорят от най-дълбока древност. Защото, както казваше дядо ми, тя не ходи по животните, а по хората. А хора е имало преди библейските времена и затова Соломон е казал, че е по-добре да срещне човек мечка, на която са взели мечетата, отколкото глупак с глупостта му. Философите на древна ...

Тя не обича с клишета,
С обещания -
Само с мълчание и с нищо друго
Се достига до сърцето й.
Но внимавай! ...

Нарисувай ми, моля те, спомени,
с цветни боички и обич.
Нарисувай ме, моля те, помнейки
слънцето в моя следобед.
С мирис на люляк, гугутка да гука, ...

Отново чупя огледало,
но се усмихвам на това.
Защо да плача? Аз отдавна
не страдам за огледала.
Отдавна принцове не чакам, ...

Не го познавам, но ми е познат...
На калдъръма дни наред с протегната ръка стои.
Стар, брадат, окъсан и гърбат едва-едва върви и
думи някакви на свой език реди.
Днес отново на улицата го видях, ...

– Да приключим с това най-накрая, погледни тук! – показвам му другия договор. – Това е проформа. Ще уточним ли вече истинският ми престой в какво ще се състои?
– Ами вече е истински – това, което видя. Само че в бъдеще ще имаме повече свободно време, в което ще можеш да пишеш, поне до началото на сн ...

Автор и изпълнител Юрий Радулов

Преместих се в нова къща. В съседство се оказа, че живее интересен човек - бивш военен. Имаше много красиво куче. Чисто черна немска овчарка. Много сериозно животно. Още докато го видях си го харесах. Отнесох се дружелюбно с него и то ме прие. Сухо сдържано почти по служебному, но ме прие. Виждайки ...

Закъснялото завръщане...
На светлата памет на майка ми...
Доведе ме сама Съдбата
отново в ловните полета
на Детството и сбрах тайфата ...

Стоя уверено изгубена на спирката, чакайки пристигането на космическия ми кораб и броя падащите хрущяли от липата вляво. Изведнъж пред орловия ми поглед се изпречва смразяваща фигура, обвита в черно наметало. Острият му дъх достига до орбитата на съществуването ми, драскайки по черупката ѝ. Свещеник ...

На петдесет мили западно от Сан Антонио, край малък огън седеше самотен ловец. Той току-що беше приключил вечерята си и сега блажено пушеше малката си глинена лула и замечтано наблюдаваше звездите.
Лятото вече си отиваше и човекът се радваше на суровата красота на този край. Само този, който е прека ...

Ти стих си, стон отминал, разбиваща вълнá от истини отнесена от топъл полъх.
Олекотяващо бяло сияние ме устремява скоростно и политам.
Посвещавам ти най-свидното - сълзите си, за малко хора днес се плаче,
а без сълзите из живота вълненията ни пресъхват и нагарчат.
И всяка капка стекла се до устните ...