Не бях се замисляла, но в действителност е точно така. Лунната светлина в живота ни е променлива, ту ярка и заслепяваща, ту мъжделива и почти невидима, тогава ни успокоява единствено дълговечното знание, че все пак тя е някъде там, нищо че за момент не я виждаме. И ако имаме период на пълнолуние, то ...

Течащото време измива душите
на блудстващи роби в тихата нощ.
Отишли да търсят светлината в мъглите,
връщат се голи пронизани с нож.
Минали сякаш през лазерен лъч, ...

Ја изгубив рамнотежата
на душата имав малку катран и гнев
бидејки се растури моето јато од бели птици
бидејки патем ги сретнав
добриот,лошиот и проклетиот ...

Да полетиш към любовта...
не би те спряло...
нищо...камо ли дъжда...
и летиш...
...тишина дъждовна... ...

Кога ли ще те срещна пак...
въздишка на едничка истина,
въженце за една мечта
на мъничка вина потискана.
Кога ли ще докосна с теб ...

Тихи стъпки по двора ридаят,
обикалят и търсят врата.
Тази нощ ли небето вещае
седем пълни луни самота?
Вътре, в хола ми, лампите греят. ...

Мълчаливо е.
Любовта си отиде.
Аз съм тишина.

Пияни, дрогирани,
черни и бели.
Някои забързани,
други са спрели.
Един спи в кашони, ...

Само Времето ще каже
за какво кой става.
Кой е истински и важен,
кой е с теб за маса.
В трудните моменти често ...

Припознай ме в сърце и нахвърляй червена боя
върху всичката бяла самотност на моята кожа.
Украси ме с две рамки — не питай дали се боя
от ръката ти с пъстрите ласки, за мен невъзможни!
Припознай ме в дърво. Нарисувай по него гнезда, ...

Продължиха към една голяма зала, а в центъра й станции за екипиране на брони. Те стъпиха на обозначените места и разпериха ръце. Бен усещаше тежестта на ръцете си, Келли как "Спасителя" удобно се намества на гърба й, Кортана как е лека като перце, Акира как шлема му се обляга на главата,а Харуко как ...

За тия, дето си отиват,
понякога е нужно да заплачеш;
гръдта от мъка да се свива,
домът ти ако дом за тях не значи.
Ония, дето ни напускат, ...

Просто защото е такава Играта
Животът ми се усмихна
някак накриво и без надежда,
дали ми намигна –
не, не мисля – той ме подвежда ...

Джорджа & Ерос Рамацоти - Неизбежно
--------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Eros Ramazzotti, Adelio Cogliati & Luca Chiaravalli
----------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Ерос Рамацоти, ...

Този профил е закрит.
Авторът замина вече.
Вероятно за Мадрид.
Или нейде по-далече.
Беше тук. А днес не е. ...

Сърцето ми – самотен, далечен маяк
в бездънно море от разбити надежди,
като зов на изпаднал зад борда моряк,
лелее, тупти по копнежи безбрежни.
Да срещне любов, нежна, красива, ...

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ВОДНОТО КОНЧЕ
(алегория)
Водното Конче отвори очи и се смая : ярка светлина, шум от бълбукаща вода, ослепително зелена трева !
– Ти си Водно Конче, слънцето ще те топли, ще се храниш с мушици, водата ще утолява жаждата ти и ще трябва да се ожениш за момиче – също водно конче…
- Знам ...

Една напълно предвидима есен
изми листата жълти по паважа
по улиците като пъстри пажове
тополите строени срещу вятъра
размахват раболепно свойте длани ...

Наближава големият празник... В студа
суетата без срам се разголва.
И по мокрите улици шества в града,
триумфално поглеждайки Господ...
Домове, магазини, базари и молове ...

На чужди думи да робувам,
фалшиви маски ли да нося?
И неволно ли да се сбогувам
със честта си, дето нося?
За слава ли да бъда мила, ...

Прокарваш устни, но не оставаш.
Създаваш блянове и мечти,
а след това унищожаваш.
Напред продължаваш
и мъжките сърца покоряваш. ...

КОРЕН
Как да мечтая без теб?...
Аз не знам, на какво ме научи,
животът и труден и лек…
Аз не знам, какво ще се случи. ...

Откъс от хумористичната книга която пиша "Работилница за производство на смях"
Ветеринарният лекар си подсвиркваше в такт с музиката. Колата подскачаше по селският път, но това не го ядосваше.. Днес беше на обиколка в района. Оставаше още едно село. Той нарочно го беше оставил за последно. Харесваше ...

Все още си мечтая за любов
и тайничко все още се надявам,
че някъде из прашния алков
в килията, която обитава
Съдбата ми, във ъгълчето свряно, ...

Строфите – за мен –
бисер и диамант са!
Богат човек съм!

Когато сребърни птици нахлуят от земни дупки,
в белия град. Мраморът придобива
невиждани жълти отенъци, като заря
са огромните птичи крила.
Малки сънища се крият тогава сред, ...

6.12.2017
Как се пътуваше някога, някъде
На кака Калифонка ѝ късмет излезе -
спечели на лотария.Обмисли
с мечта несбъдната да се поглези - ...

ПРИ ДИРЕКТОРА НА МОЯТА ГИМНАЗИЯ
Директорът бе млад човек.
Аз влязох да му се представя...
че тук преди полувек,
аз част от себе си оставих. ...

Има една огромна дупка,
която никога не се запълва,
всички сме параноици,
гонени от шизоидната идея,
че има някой, който ...

любов е - и да
се привличат атомът
и електронът

Ако през
живота проумееш
и че няма
смисъл да живееш,
то поне ...

Мили дечица, искам да Ви предам едно съобщение с изключително значение. Днес, в тоя прекрасен, слънчев, декемврийски ден, всички Вие ще бъдете удостоени с честта да разберете какво точно се крие зад маската на топлият семеен празник, известен като Рождество Христово.
Коледа съвсем не е Добрия Старец ...

Момичето се огледа наоколо, светът бе придобил някак си различно измерение, всичко бе толкова различно. Багрите на есента, събрали в себе си толкова много цветове, я хвърли в почуда:
– Тези листа май са жълти, казвали са ми, че слънцето е жълто, значи са такива, а водата на реката е синя, защото неб ...