Знам либе, небето и земята се любят
когато се погледнем тъй в очите...
и има толкова много да си кажем,
но с думите не може да се изкаже...
Събуждам се и заспивам в усмивката ти... ...

Тиха и спокойна
беше нощта!
Подухваше лек и
спокоен летен бриз.
Птичките спяха, ...

С цвете тъмноалено в ръце
Арлекин е сам на карнавала.
Цяло в пудра – бялото лице,
а очите му горят печални.
Глупаво е да тъжиш встрани, ...

А водата? Миг – тишина…
Миг – рибка, кръгове, ромон…
Като мисъл една…
Но е тя – дълбина,
и влече главоломно. ...

Мисъл след мисъл, вълнá след вълнá –
двете лица на стихия една:
в плен на сърцето, в морето безбрежно,
тука в неволя, а там – в безметежност –
същият вечен прибой и отбой, ...

Когато нощите загубят паметта си,
утрото рисува спомени.
А зениците са в болка свити,
гмуркайки се сенките да гонят.
Мълвят ли устните проклятие, ...

Теорията на вероятностите
Само едно на няколко милиона,
но тук е има я вероятността –
да те срещна сред толкова много хора
някъде случайно в големия град... ...

Колко често срещаш човек,
който носи частица от теб?
Кажи ми, че е всеки ден!
И колко често съдбата ти дава
пети шанс да поправиш раздяла? ...

"Към върха" - каза той
И тръгна
Нов осемхилядник
На хоризонта
Той беше готов ...

Износеното ти докрай палтè -
охрèещо, протрито, излиняло
и тъничко, успя да ме вплетè -
тъй че - да му принадлежа изцяло.
Къде ли е сега това палтè?... ...

Кой бленува в сънища незнайни
и празнува с празници нетрайни?
Кой потъва в минало без време
и се качва върху жадно стреме?
Кой заменя либе за стихия ...

Къде ли не аз търсих, молих, питах,
от скитане без силица останах,
и плащах, и със подкупи опитах.
Не си намерих пак глава – за смяна.
Че старата отдавна не ме слуша. ...

Лежи жена и пъшка – ще умира,
а край леглото – плачещи деца...
Аха душа да литне към всемира,
като хвърчило дръпне я с ръка.
Не пуска края... В немощните пръсти ...

Бабата на Славин почина сутринта. Макар че всички го очакваха, някак си твърде изненадващо умря. Славин беше забелязал, че винаги преди да почине някой, сякаш се пооправяше и тъкмо се вдигнаше от леглото, но, уви, само за няколко часа състоянието му се влошаваше, след което издъхваше. Той беше до не ...

Като свята икона я криеш в сърцето,
и я пазиш дори от лъчите на слънцето.
Да не я изгорят, да не я повредят.
Да не счупят от нея и късче магия,
и нотка от нейния цвят тъй вълшебен. ...

Огрей ме слънце!
За радост и топлина съм готова.
Сърце мое! Поспри! Не играй...
аз вярвам в съдбата, че той ще дойде.
И утрото ще разцъфти и ще ухае, ...

Колко ме болеше от сълзите ти,
колко ме болеше да се срещам с тях,
много пъти виждал съм в очите ти,
заради чужди и някой мой грях.
Бяха много истински сълзите ти, ...

Липсваш ми!
Липсват ми дните и слънцето.
Липсват ми птиците.
И гласът ти ми липсва,
мечтите ми и очите ти... ...

Те те пращат на смърт, Капитане.
На света не му пука за теб
и нехае за твоите рани.
Днес светът е парченца от лед.
Ала пáри кръвта ти, гореща е ...

вместо
„идеалист“ –
„съвършенстволюб“
..................................................................
вместо ...

ПАК НА РАБОТА
Аз пак съм се юрнал по тъмно,
докато в квартала ни спят.
Не чакам дори да се съмне,
тресирам познатия път. ...

В пиесата „Хамлет”, чрез алегоричен похват ни се представя гнилото общество в Датския царски двор. Смъртта на датския крал от проказа е представена като братоубийство. Така, чрез интрига се прави опит да се запази достойнството на короната. Хамлет е хомосексуален младеж, призован от духът на мъртвия ...

На пейката пред старата селска къща бяха седнали баба Марийка и шестгодишното й внуче Мирослав. Беше топъл юнски ден и слънцето бавно се изкачваше по своя път на небосклона. Старата жена плетеше, а момчето седеше и с ококорени очи наблюдаваше всеки, който минаваше по черния път.
- Бабо! Бабооо! - ка ...

1.Поля зелени и гори пъстри,
губя се във твоите очи.
Тежко е да гледаш есента как съхне,
потънала във сълзи,
зачервила снежното по края на езерата си. ...

Кратък разказ Убийство на I етаж
В чест на д-р Славчев и рубриката „ Решава логиката” в сп. „Космос”, които разширяваха хоризонта на хората
– Заповядай др. Славчев!
Инспектор Стрезов поднесе с уважение чаша горещо какао на д-р Славчев.
– Има ли захар? ...

Увертюра "Авантюра"
Открийте новото творение –
пак градено с дръзновение!
Аз съм следовател прост
но винаги на своя пост! ...

Въздиша морето и пише с вълните
по пясъка за вечния зов,
за краткия флирт в лятната вечер,
за жарките страсти, за голямата любов.
В тъмата до него стоиме двама ...

А сега накъде? Подскажѝ ми бе, ветре.
Не заравяй в земята печала си скрит,
и не бягай самичък последните метри.
На финала те чака от чувства ритник…
Докоснѝ на скалите душите, моряко, ...

На разсъмване нежно блести
от зората – оранжева свила.
На разсъмване се прероди,
вън росата в дъга цветнокрила.
На разсъмване тихо мълвим, ...

Нахранена с хайвер от своите грешки
тя чувства ситост, явно премълчана,
и търси смисъл в нечий бряг отсрещен,
но в крайна сметка пак сама остана.
С доверие, пречупвано стократно, ...

Песента е на един от изявените майстори на баладите , Наско Христов.
Този път в друг аранжимент и друг изпълнител , Атанас Ловчинов.
Надявам се да ви допадне.

Часовникът ревва и аз с бърз удар го улучвам. Но вече е късно. Отляво се разнася ежесутрешното мърморене:
- Ама че си егоист...Човек не може да поспи...
- Но, мила, - кротко протестирам - нали и ти ще ставаш?
Нежната ми половинка грубо ме загърбва и аз отивам в кухнята. Кипвам си кафе, а докато кафе ...

Майкъл Дъглас аз не съм,
нито Шарън Стоун ти си!
Ала в моя шантав сън
грее Шарън, представи си!...
Ето я насреща!...Тя!!!... ...

Не се отчайвай от ежедневието сиво,
представям ти нещата в друга гама и
всичко изглежда много по красиво.
Променям нюанса от мъгливо,
създавам цвят и всичко става отново живо. ...

Обичай ме, през цялата година,
недей отлага нежност и за миг!
Любов е всеки ден, щом тебе имам,
дори студен – е с топлина обвит!
Обичай ме, недей спестява време, ...