По едно перо
е нужно, да се превърне
сламата в гнездо.
Едно перо от мен…
Едно от теб… ...

величаене
подхлъзва и човек след
туй отчаян е
...............................................
величаене ...

изобилие
от
насилие

Ќе го видам своето попладне
пресечено како јаболко на два дела
и ставено во хибербола.
Некои луѓе
никогаш не сфатија зошто пишувам ...

на Д.
Защо бе тайно всичко между нас?
Така и не разбрах... И днес се питам,
дали не си измислих твоя глас
и оня твой невероятен ритъм, ...

Драскащ небцето,
трудно смилаем,
с вкус на проклето,
неподражаем,
сух, пеперлив, ...

От близките дървета долових
потресаващ вик,
изплашен аз попитах:
За помощ ли зовеш? Какво си ти, какво?
Стенание и писъци от болка ...

Еех... ехх – баш за Кочо ли намери
да ме питаш, мило чедо, дъще,
прашай ме - зърно как са млели -
хлебът, „дал” мъже могъщи,
дето хайдутлука са поели - ...

... В СЪНЯ ПОНЕ...
Понякога в съня си смело
Хващам аз живота във ръце
Това, което през деня ме плаши
Нощем всъщност дава ми криле ...

Размахвайки криле измършавели,
уморено паднах в пустото поле,
без път вървя в тревите посивели,
с въздишка търся тупкащо сърце.
Объркан гняв и парещи копнежи, ...

Случи се. Въпреки непопулярното говорене по въпроса, ето, че и нашите политици заговориха за война. Макар необявена, с неясен противник, цели, средства за водене, мащаби и време, президента и премиера заговориха упорито за въоръжаване, конфронтация и налагане на собствени приоритети и интереси. Терм ...

"Ерекция" към щастието...
Глава VII
Тази сутрин предвещаваше най-мълчаливият ден от това пътуване с корабът на мечтите. Случиха се толкова много неща за една седмица, че дневникът ми буквално преливаше. Не спестявах нищо. Това бе и работата ми - да описвам живота ни до достигане на крайната цел. А т ...

Зевс се превъртя в леглото. Беше му несгодно! Обърна се по корем, мушна ръце под облака, който си беше подложил за възглавница и усети, че се е степала! След минути чу силен звук от корема си. Гъргореше, като че Сизиф си е изтървал камъка по надолнището. Ама не! Беше му гладно! Протегна ръка и напип ...

Във края на топлото лято,
на прага стои есента.
Щом слънцето тръгна на заник,
тогаз й отворих врата.
Излязох на двора, не исках ...

Стой, почакай, остани,
една цигара запали и до мене се допри.
Това исках аз да изрека,
но дима в гърлото ми спря,
не можех да кажа нито дума, ...

Сред скалите на брега в буря могъща,
В последните мигове на огненото кълбо,
Отпиваме ние финалната глътка
От нашето младо и наивно естество.
Крилете си от злато и сребро безценни ...

Последната битка, ръководена от някогашния български принц, Искендер бей, завърши катастрофално. Отрядът на османския военачалник беше разбит от бунтовниците на империята. Малцината оцелели се спасиха с позорно бягство. Самият Искендер изгуби ръката си и получи няколко животозастрашаващи рани. Въста ...

Не е честно да търсиш, а сам да не си го намерил.
Не е лесно да даваш, без да знаеш какво точно се иска.
Не е вярно, че да обичаш значи да пуснеш.
Не е възможно, да се лъжеш, така както го правиш пред други.
Не е реалност, да си затворник на мечти и на сънища денем. ...

Ще я убия тая Поли, ще я убия накрая...! Ах, как може да е такава мръсница тая гадина мръсна. Това нейното вече не се търпи! Трети мъж ми отмъква...
Вярно, хубавица е, една натокана такава, секси тяло и мръснишка физиономия. Пък и с 10 години по-млада от мен. Те, мъжете, все по такива си падат...
А ...

КАК ДА НЕ СМЕ ТЪЖНИ?
Този въпрос играе ръченица от доста време в главата ми. Самичък е – други танцьори не са пристигнали, но съм разтворил широко вратите си за тях. Нека да идват – да извият едно голямо хоро, способно да обиколи земното кълбо.
Аз съм нормален човек. Не можете да си представите колк ...

Комар до главата ми кацна,
един такъв голям и кривокрак.
На гърба с цигулка за концерт,
с лачени обувки, черен фрак.
Инструмента взе, като засвири, ...

Keine Messe wird man singen,
Keinen Kadosch wird man sagen,
Nichts gesagt und nichts gesungen
Wird an meinen Sterbetagen.
Doch vielleicht an solchem Tage, ...

спасяване на спомени
отломки от Титаници
в студените вълни на мисълта
отмиващи подробности
от страх преиначаващи ...

Умирайте нищожни същества -
в мизерия, в страдания и в болест.
Изпитвам само радост от това
и страстно за смъртта ви все се моля.
Да се изчисти цялата Земя ...

есен –
позлатена
вселена

Желание за живот
Александър Хигс се отдръпна от прозореца на хотелската си стая и дръпна завесите. Сумрачното помещени се затъмни още. Върна се отново до малкото бюро и се тръшна на стола, облягайки се назад с уморена въздишка. Чуваше как силният дъжд навън барабани отвън по перваза.
Разтърси глава ...

Не е нужно да чупиш рекорди,
нито в Космоса ти да летиш,
за да бъда със тебе аз горда,
че опитваш света да спасиш.
Не е нужно да бъдеш в средата ...

Аз още пазя символа "безкрайност",
белязахме си с него любовта,
отдадохме се на света и - тайнствен,
безкрили носехме се над света.
Ти, знаеш, първата любов ми беше, ...

Ако разбереш, че “утре“ няма да има,
какво би направил? Къде би се скрил?
Какво би дал? И от кого би вземал?
Ако можеш,
какво ли би променил? ...

​​​В онзи ден, когато...
ме погледна с пъстрите си влюбени очи,
хвана ме нежно за ръката,
и една по една се сбъдваха моите мечти.
В сърцето ми настъпи вечна пролет, ...

ДЯВОЛСКА ЛЮБОВ
Когато се държахме за ръце
И слънцето над нас блестеше
И малкото посято в мен зрънце
Даряваше ни смисъл и растеше ...

Понякога, не често, но наяве
светът навън ме плаши от безцветност,
но не че ще се дам, а и не трябва!
Ще го обагря може би в куплети.
На масата нахвърлям всички карти ...

Народът го нарича Тиква,
но и какво от туй?
Със простотията се свиква,
щом има кой да чуе.
Не му е нужно огледало, ...

Зная чудно място на Земята
и това е моята страна,
в нея съм роден и расна –
България се казва тя.
Тя е моята родина ...

Никога през живота си не съм пушил. Винаги съм се водил природосъобразен и щадящ белите си дробове начин на живот. Като се вземе предвид, че никой от роднините ми не е имал рак на белите дробове, диагнозата ми така си и остана пълна загадка за мен.
От известно време кашлях и имах задух, но си мислех ...

Тя си има криле… на пеперуда
и тичинки
от синя метличина за очи
обичат я нежно и вятъра… и дъжда
тя живее в приказка… от онези щастливите ...