Вече съм голяма!
Кънки ми купи мама!
Ох, колко съм щастлива!
Ама... Къде отиват?!
Едната хуква в ляво, ...

Магията ражда остарели любови
с цвят на прах и зажаднели зелени простори
за смях и малко страх, окъпан в мрак,
препънат ад в сърцето ти от пристани...
Звездите капят по море от чувства. ...

Мракът е гърбът на Светлината.
Не искам да стоя зад гърба ѝ!

Понякога се случва да избягаме
на чувствата в поредния завой
и любовта си безпощадно да разкъсваме,
безмилостно във темпериран строй.
Понякога се случва да мълчим, ...

Едно, две, три... навън вали.
Капките броиш ли?
Ще изгориш ли?
Няма ток.
Само аз ти и Бог. ...

Красотата е нетрайна
синя песен на авлига.
Блясва като малка тайна,
продължила два -три мига.
Разлюлява ни сърцето ...

Защо най-близките си, боже мой,
най-лошо ги раняваме при допир?
Първан Стефанов
Защо ли трябва да говоря
в пристрастна, тежка тишина? ...

Покой…
Тишина…
Съприкосновение.
С неизразимото.
Бряг – без вълни. ...

Наръфани съмнения блъскат.
Люлеят се, удрят гърдите...
Измислици тежки в мен съскат
и парят незнайно в очите...
Изучавам се и търся причини, ...

Синьо пате, жълти чайници,
вишневи рулца със шоколад,
две щурчета – пеещи омайници,
пуканки на маса за билярд.
Рой вселени, пъстри кравички, ...

За всеки голям грях в живота си заплащаме с още един живот...
Девет грешки
ме помоли да забравя.
Девет прошки
от сърце да дам. ...

НА БРЕГА НА НЕБЕТО
Винаги беше искал да я заведе там. Тръгнаха рано сутринта, почти на зазоряване. Оставиха колата на края на бетонния път, който вървеше из рехава горичка. Взеха само миниатюрна палатка, няколко плода и бутилка вода. Морето беше тихо и преминаха лесно през скалистия нос .
Беше самот ...

Отива си този ден, в миг си отива.
От случки, от думи, от вик наранен,
от клади, от упреци той изгорен,
обръща гърба си и бавно се скрива.
Оглеждам за него, смълчана до залез, ...

Бурята стихна.
Старият пуловер го няма на простора.

Вървят те двамата ръка в ръка.
Вълните се разбиват в нозете им.
Лъчите галят техните тела,
а любовта витае в битието им.
Целувката тъй скрепва тя ...

Навсякъде все някой мечтае, дори и аз мечтая. Мечтая за фантастични истории със феи, вещици, чудовища, вампири, демони, и много други фантастични създания. Но сега смятам да ви разкажа това което аз преживях не отдавна.
Когато почти се бях отказала от моята мечта ми се случи нещо невероятно. Една ве ...

Искаш я,
но егото те свива,
желаеш я,
но гордостта те срива.
Искаш да ги превъзмогнеш, ...

ЛЮБОВ
На Деница*
Минавам по път, по който вървях и преди,
на сън те прегръщах толкова пъти,
отварях в сърцето всички врати, ...

Дъждът вали, а вятърът духа срещу мен. Очилата ми са мокри и в непрогледна мъгла. Нищо не се вижда, но аз вървя.Вървя! На гърба си нося сак. Голям и черен. В него има нещо много важно.Там лежат десет години от живота ни. Съдбите на един живот, преминал, като миг през Вселената.
Там в сака са едно де ...

Да бях аз топло повейче на вятъра
засвирило в клонаците разлистени.
Люлеещо на времето хамаците
по жиците в следобеда провиснати.
Сред тихия жужеж на насекомите ...

Можеше да е навсякъде, но е при мен,
можеш да го видиш където искаш
без да се боиш
от бодлите на малкото ми кактусче
ще предадеш ли сърцето си ...

Нощно време от възглавницата ми никнат зюмбюли.
Обгрижвам ги – поливам ги редовно. Със сълзи.
Сутрин ги няма. Нося ги в очите си. На влажно.
Само ароматът им не мога да скрия. Издава ме.
Как все още тъгувам по онзи, един незабравен е. ...

Душата ми е, като нощна птица
и в клоните на чувствата се скита.
И знам, че тя – на тънката ми жица,
за името ти и до днес ме пита.
Аз името ти вече го забравих ...

4/ПОСЛЕСЛОВ ЗА ПЪРВАТА ЛЮБОВ
Изнизаха се над шийсет години,
от мойта първа истинска любов
и вече имам толкова причини,
да ѝ напиша своя послеслов! ...

Понякога привиквам да те няма,
не те и търся в спомен уморен,
заривам въглените си в дълбока яма,
не искам да изгарям в този ден.
Понякога привиквам да не страдам, ...

Ела!..С отворени обятия!
В нашата вселена чудна.
Заради тебе измислих всичко ново.
Няма слова! Има само прегръдки!
Няма тъмнина, само греят звездите. ...

Das Herz ist mir bedrückt, und sehnlich
Gedenke ich der alten Zeit;
Die Welt war damals noch so wöhnlich,
Und ruhig lebten hin die Leut’.
Doch jetzt ist alles wie verschoben, ...