На скептиците
Дали
съм скътал
пари
за старост, ...

Когато си говоря странно с птиците
и стигам с мисъл греещи звезди,
спуснала над поглед тих ресниците
недей се чудиш и не ме кори...
Не знаеш колко ми е нужна ...

4.
Пролетта се развихряше сред цвят и зеленина. Както винаги, както векове наред…
Малкото селско гробище се разшири. Някои мъртви бяха закарани за погребение далеч из страната, по новите места на децата и внуците им. Но се появиха и нови жители. Сред тях дори млади хора…
Идеята на Минчев за паметник ...

След като се развидели си намерих уютно местенце на една полянка, където след като похапнах няколко питки дори успях и да подремна малко. Напоследък не спях като хората. Сигурно ми се събираха 2-3 часа на денонощие, пък и хората си имаха хубави места за спане с покрив над главата и легло. Но аз сам ...

Once a princess was lost in a fog.
She cried for help but all in vain.
Nobody helped her but a frog,
That lead her to the palace lane.
Her gratitude turned into love, ...

Нежно с четка рисува,
твори в оранжево слънцето.
Тихо с флейта запява,
засвирва сънено вятърът.
Листата си тръгват, отлитат – ...

"Ерекция" към щастието...
Глава V
Пелинова не можа да заспи дълго след напрегнатият ден. Емоциите на всички около наближаването на Фарс бяха превърнали атмосферата на кораба като в кошер. Хаотични движения и жужене. Всеки разнасяше някакви папки, коментираше се шумно за това какво ли е там, дали ще ...

Сънувах, че помня как днешният ден се е свършил
и вкусила "утре"-то бягах ли, бягах към "вчера"...
да търся в кой миг немарливост крилете прекърших...
да бягам додето хвъркатото "мене" намеря.
А там се посрещнах пак "аз", но вклинена в земята – ...

БЪДИ МИ ПРИСТАН
Не ме сравнявай...
с божество.
Не казвай,
че съм най-красива. ...

..гумени кебапчета сънувах..
..в консервена кутия плувах..
..дъвчех някакъв чорап..
..пеликан кълвеше ме щастливо..
..усмихната змия видях.. ...

Когато грешен
опростен е, плаче и
ощастливен е!...

(Народът)
Слонът стъпва бавно.
Тяло клати плавно
и хобота вири.
Тъп си, като слона! ...

Покрито е тялото ти с плат и харизма,
с дрехи ненужни и сенки на страст,
пленена от разума и магнетизма,
твой е умът ми, имаш цялата власт.
Очите ти топли и някак добри, ...

От себе си как да се скрия?
Къде безутешна да ида?
Като вълчица да вия,
докато небето разбридам...
Да си съблека душата – ...

През криво огледало гледа все умът,
и чужда правда той не вижда,
недоволно плюе по света –
обезсмисляйки живота.
Трудно казва егото: ...

Катерички, две скокливи,
със очички закачливи,
ядки във гората сбират,
и в хралупи ги складират.
Есен е, но обозримо ...

Казват... Добрината лесно се наказва.
Тя е крехка и боли!?
Бързо чупи се и става...
Скрап във техните очи.
Добрината казват, била и чуплива. ...

Не правете ми удобства,
идвам аз от Долната Земя.
Там, до цъфналият кестен,
със звезди наметнат, ще преспя.
И курбан недей колете! ...

Инат се оказа май онзи стар спомен –
загнезден дълбоко в душата, дълбае,
и някъде там, в своя свят вероломен,
нехайно уж тласка сърце да мечтае.
И рови без милост в дълбоката рана. ...

ДВУЛИЧНО ВЕЛИЧИЕ
(Превод от македонски)
– Внимавай, като се приближаваш към коня;
той винаги те вижда два пъти по-голям;
шепти му кротко, за да приеме твоето величие, ...

1.
Look in my eyes,
and move to me.
Stretch your arms,
and touch me. ...

Калина ми се обади по телефона и беше разстроена.
- Защо? Какво се случи?
- Нищо. Абсолютно нищо.
- Е, как така!?
- Просто си събрах багажа и си тръгнах. ...

На едно момиче /с много топлина/
Плачеш ли? Недей, недей…
знам какво ти е в сърцето
и как те къса споменът сега
дъхът на любовта дордето ...

Събуди ме в утрото с чаша кафе,
подслади го със бяла усмивка.
Поднеси в леглото ми синьо небе
и дъга от цветни мъниста.
Събуди ме с изгрев от бурно море ...

Да си вземем почивка и да тръгнем със теб
към старото кино. Ще си купим билет
за филма, на който никой няма да иде...
Така ще е наше цялото кино.
Така ще е наш последният ред. ...

И всеки ден без тебе е ръждив,
рискован, като диво приключение.
На утрото се радваш, че си жив,
излязъл от гората от съмнения.
А пътищата са сломени, пусти, ...

КАТО РЕЧЕ
Жена ми веднъж, като рече
ний сливата ще я сечем,
с обелена кора е вече
и сливи мъничко ядем. ...

Любовта е
измамна тежест,
стъпвам на пръсти
по таваните ти,
ако продължавам така, ...

ПОНЯКОГА ЗАМИСЛЕНО СЕ ЧУДЯ...
Това обичане тежи,
недоизживяно и горящо като въглен,
дали с мен сега гориш,
понякога замислено се чудя... ...

Ще разгърна душата ти свита
като стар недописан роман.
По корицата вехта, протрита,
длан прокарвам в праха насъбран.
Колко удара тежки поел си ...

Неотдавна, докато се прибирах след нелек ден, прекаран в университета, имах щастието (случайно) да срещна една (своя) колежка от по-горен курс, с която (неведнъж) сме имали съвместни лекции. След кратка размяна на поздрави, ние (вкупом) се запътихме към ЖП гарата на града, който носи вече позабравен ...