Дете на красотата, моят взор
жадно те докосва с топъл зов
и ум, сърце, душа и тяло в хор
за тебе пеят химни от любов.
От теб роден е всеки порив нов ...

Не(възможност)
Невъзможните любови са такива –
изпълнени със болка и тъга.
Летиш високо, но накриво,
със тежест в уморените крила. ...

Веднъж сам съм, друг път насред много,
веднъж съзирам в мрака светлина,
веднъж рисувам с думи в тишината,
много пъти с моята душа.
Често случва се да се упреквам, ...

Когато те няма
А те виждам пред мен
Мисля че сънувам
А всъщност е ден
А просто съм затворил очи ...

Затишиха се камбаните
Разплаках във себе камбаните,
онези, стари и дълго мълчалите.
Искам да кажа, че бръкнах във раните,
онези, тъй отдавна кървялите. ...

Моля те!
Седни до мен и... слушай!
Тази нощ ще ти разкажа за очите ми.
Не, не гледай! От дима е – пуша!...
Когато плача, други са сълзите ми!... ...

Освобождаването на Улрих се превърна в новина на седмицата. Всички медии искаха да отразят момента, в който масовият убиец ще излезе на свобода и ще заживее отново в света на нормалните хора. Близките на убитите заплашваха, че ще го линчуват, мнозина призоваваха законите да бъдат променени така, че ...

Ако птиците се страхуваха да летят!?
Дали на високо щяха гнезда да строят?
Или като къртици под земята
щяха домове да строят.
Ако вълкът не мислеше като единак... ...

Какво намирам в съня си?
Това, че летя и мечтая...
А къде облаците са слънца?
В сълзите и усмивките на мечтите...
А кой е този мой свидетел? ...

На оня бряг...
На оня бряг ще чакам боса, мокра,
изпълнена с лъчиста топлина,
една любов, разлистено дълбока,
отново в теб ще влея със дъжда. ...

Той се провесваше от върха на мансардата.
Танцуваше по ръба на терасите,
гъделичкаше сакъзчето с босите си пръсти,
а то се люшваше и така се заливаше от смях,
че изпускаше всичките си цветни фантазии. ...

Идва усмихната
– беззъба...
приближава се...
– усещам я!
Копнее!! ...

Потъвам в сянката на пътя
и в песъчинка се превръщам.
Подмята ме на времето реката
и в кръговрата ме завръща.
Така достигам вечното море. ...

Пролетта за сетен път
захрани сочно лятото
после се скри прикрила гръд
набъбнала от мляко
Зеленожълтите пана ...

ФАЛСТАРТ
Не винаги животът е кошмар
и с дребни стъпки от начало,
за някой синковец е бащин дар,
а не пред прага нещо спряло! ...

В един момент времето за нас спря и с теб се пренесохме, както знаем, в друг свят. Всичко ново за човешката ни същност е заложено дълбоко вътре в нас. В истинската ни същност започна да издирва и изучава характерните особености на всичко ново и заобикалящо ни, на всичко случващо ни се за пръв път, з ...

Жаден бръмбар хищно пие късен цвят,
с представа, че обядва у Лукул...
Нехае той, че свити на пашкул
отдавна братовчедите му спят!!!
Че утре ще завият зли фъртуни ...

Чуства
Пилея чувствата си всеки ден,
не ги крия, раздавам ги, те са част от мен.
Бушуват, разпокъсват ме, а съм обикновен,
понякога скромен и много директен. ...

Мечтите ми като прелитащо ято.
Душата ми цветна алея с аромати.
Сърцето ми огнена пулсираща топка.
Кръвта гореща се разнася в мен.
Очите извори тихи и чисти. ...

Когато в мен засвирят ветровете
и триста дяволи се хванат на хоро,
когато трепне от любов сърцето,
по нещо непознато придошло,
тогава ставам дръзка и различна, ...

В очакване на нещо да се случи,
душа ми трепти и гравитира.
Нещо хубаво, да вярвам ще се случи,
не знам защо сърце ми се е свило.
Трепти във въздуха нещото, можеш да го пипнеш, ...

Синът ми, Господ да го пази,
си взе жена от грàда,
в мирно време го загази
и сега горко си страда.
Снаха ли е, да се опише, ...

ВЪРВИ
Върви, не жертвай важните си срещи.
Не ми е нужен пленник угнетен.
Обичам да вечеряме на свещи,
но само ако с мисъл си при мен. ...

Раздялата е път и смърт на живо.
Празнувам сам поредната раздяла.
С раздялата умира се красиво,
а после е студено и е бяло.
И винаги, когато неотстъпно ...

ДВЕ СЪДБИ
Празник. Шум, гълчава. Площад.
В единия ъгъл, на импровизиран подиум – духов оркестър. Свири валсове, танга, хора, после… И така нататък – целия следобед.
После група певци и певици се наредиха пред оркестъра. Местният хор. И всичко това под диригентството на уважавания от всички господин ...

Бавно нощта пада, звездица в
нощното небе изгрява и Луна
изкрящо бяла за близост навява.
Пеят щурците вън в полята и с
песента своя нежна будят ...

Във пясъка тъгата ще заровя,
ще тичам боса, смях ще си ловя,
за бисерче морето ще преровя,
открия ли го, в теб ще го вградя.
Във слънцето очите ще разтапям, ...

Когато се целувам с подлостта,
звездите капят –
като петна по бялата ми риза.
В гърчовете на реалността
две-три вини по бузата ме близват. ...

>
Не зная този, който те измисли,
дали да хуля, или благославям,
че вместо мъдра книга да разлиствам,
отново трепя време, оглупявам. ...

Самодива
Денят при мен личи по заранта,
очите щом отворя, го разбирам.
Ти някъде си с друг или сама,
а аз, аз просто не заспивам... ...

37. Невежата вижда звезди, а мъдрецът вижда познание.
38. Мъдър е този, който се вслушва в съветите на тишината.
39. Там, където бушува любовта, думите често са излишни.
40. Мъдролюбието (философията) и повестието (историята) са в основата на целия свят.
41. Слабият приема болката със сълзи, а силни ...

Вина
Виновна си, защото си красива
и с погледа си раждаш грехове!
Не си Сирена, нито Самодива,
но мамиш с песен мъжкото сърце! ...

Свит на кравай.
Виещ чакал.
Късче небе.
Умъртвено дете.
Семе без цвят. ...

Откакто се помня самотата е повече в живота ми. Сам израснах. Мама и Тати все на работа.Научих се да не се плаша от сенки. Да си готвя сам, да нося дърва. Да заключвам външната врата.
Едно бързо остаряло дете.
В училище винаги седях на последния чин.
Едно обикновено провинциално училище.
Вече бях в ...

По своя собствен път – уверено
върви напред, дете!
С високо вдигната глава, поглед
в ниското не свеждай!
Усмихвай се и пръскай светлина, ...

08.06.2017 г. Велин

Събирам последните лъчи
на слънцето
и идвам да те стопля.

Мистичното Нищо е единствената философска категория, към която пристъпваме плахо и безпомощно, придавайки й битийност чрез мисълта. Знаменитата фраза на Декарт:
"Cogito ergo sum" /"Мисля следователно съществувам"/,
ни подсказва, че мислейки за нищото, ние фактически признаваме съществуването му, а т ...

Рано на сутрин слънце изгряло,
вятърче хладно облак довяло.
Малка девойка на извор видяло,
стомна с водица пълни и пяло:
"Изворче живо, буйно, игриво, ...