Луната е облечена в цветовете на тъгата,
Луната е самотна, никой не обръща поглед към нея,
И вълци вече не вият, свистят само гуми по асфалта,
Луната е забравена, очите гледат само в екрана.
Луната е забулена в прогнили романтични дрипи, ...

Раних сърцето си с перото на нощта
и ти се взираше в копнежа на заспали мисли.
А слънцето говореше. Оставих го...
И тя сега се буди късно...
Изчаках го да се пробуди от надеждите. ...

Олимп – на Зевс хилядолетно царство
и дом на всемогъщи богове,
познал победи, обич и коварство,
епични битки с дръзки врагове!
От тук започват древните легенди, ...

Лабилна психика
Морето беше първо. Ти дойде наскоро
и веднага встрани го поизмести.
Със отработен жест вратата ми отвори -
в съдбата си душата моя вмести. ...

Новината обиколи селцето като гладна лисица кокошарник. Наелектризира страстите и събуди заспалите спомени. В селото рядко се случваха неща, за които си струва да се говори дълго, затова пък когато се случеха, дълго - дълго се говореше за тях.
Та една вечер, Пенчо Пощальона нахлу в кръчмата с новина ...

Вятър разпилява шепата спомени.
Пясък морски полепва по дланите.
Вълни препускат, лудо подгонени
от зовa копнежен на чайките.
Двама стоим на брега умълчани, ...

Вятърът отне
на Розата листата
ароматът я напусна
с росата призори
бодлите, само те останаха ...

Тя се страхува само от градушките – III част
Разбрал, че Мета е отворила очи, Антон нахлу в стаята, игнорирайки забраната на медицинските сестри. Надвесен над нея, стиснал до болка раменете ù, никой не разбра, че всъщност той ръмжеше в ухото ù:
- Ако кажеш и дума дори, ще те вкарам в лудница, бъди с ...

Човек и сам
може да обича!
Пътечката малка
спомените скрила.
Цветенцата китни ...

Как бродих в горите
сред млади листа,
на дивото цвете
аз чух песента.
Полегнах в тревите ...

Обърна се назад смелата надежда
и реши повече да не поглежда,
понеже там беше смърт и разруха,
точно както останалите дочуха.
Не бе нужно да опитва отново ...

Бяла бяла тъга.
И чаршафът от нея тъкан е
с тънка нишка,
блестяща в нощта,
като косъм на вещица. ...

Ще остаряваме - едвам, едвам,
сега сме на по двадесет години,
и мисля си, че мойте пръсти,
са съответните на възрастта ми.
Но ще остаряваме - едвам, едвам, ...

Семейство
=========
Тя изгуби дете. Но едно я избра –
да му бъда приятел и майка.
Мургавелче, с очи като две езера ...

Вън нежно цъфти
розата на моите мечти,
що озари моя мрак,
но, уви, не ще я видя пак.
И луната със сияйна красота ...

Знам, че не е любов, но ме прави безсънна,
нощем тихо рисува по тавана звезди.
И във стаята малка, непрогледна и тъмна
влиза цяло небето, с милион светлинки.
Не е точно мечтата, дето в шепата стискам, ...

Мълчим. Защо ли?
Май думите се свършиха.
Стена невидима, но здрава
отбива мощната им сила и връща ги обратно -
очукани и смачкани, ...

Залагаме Тъга, за да спечелим Радост.
Въртим рулетката на Самотата,
но Истината е в последния ни зар,
подхвърлен не от нас, а от Съдбата...
Но колко и дали да продължим, ...

Лятото пак дойде.
Дойде с мириса на липовия цвят.
Дойде със спомена за синьото море.
Дойде със спомена за теб, приятелко.
Няма те до мен сега. ...

Ставам сутрин със очи гуреливи.
Чоплят ме и мислите бурливи.
Пак храната няма да достига-
глад в душата на квадрат пристига.
Става дума за храна духовна ...

КУЧЕ ВМЕСТО ЛЪВ
Той беше упорит, но ненаситно гладен...
Все искаше да бъде пръв!
За сребърниците всесилни бе продаден
и стана куче, вместо лъв! ...

Напоследък спрях да пиша стихотворения...
Изпитвам непонаятно, лепкаво чувство, подобно на мъка, когато понеча да навляза в ефрината материя на кратките, звънки тонове.
Прозата ми се струва като необятен, сапфиреносин океан, в който можеш да се гмурнеш, да потънеш, да разпериш ръце и да изчезнеш сре ...

Като яростен гняв си по време на прилив,
хвърляш се бясно и люто се пениш,
като чувство спонтанно-неукротимо и
рязко,
вълните премяташ над граници, чужди за тебе. ...

Детски смях
Най-щастлива съм, когато
детски смях край мен звъни
и просторът свети в злато
под небесни висини. ...

По стъпките на огненото лято
дете на вятъра рисува с длан вълните
и само непокорни гларуси на ято
с крясъци достигат висините.
В теменуженото синьо на небето ...

Не, не е възможно това,
луната да е толкова пълна,
а да няма живот и хора там.
А как искам от моята Земя
да мога скришом да надзърна ...

Скъпи, Приателю!
Аз те познавам по-добре отколкото ти мен. Какво искаш да ти кажа?
Да ти дам надежда? Да ти имам ли доверие? Да ти вдъхна увереност? Да те окуража ли? Да ти кажа, че ще успееш? Да кажа нещо умно? Да се направя на мъдър? Да ти дам съвет в който няма да се вслушаш? Да ти кажа да не се ...

С тъмнина те прегръщам,
нежна, ефирна.
Към мен аз те връщам,
нали съм немирна...
И в обятия звездни ...

Тази вечер послушай тишината,
тя ще поговори вместо мен...
Тази вечер загледай се в луната,
тя ще те обгръща в хладен плен...
Тази вечер разгръщай тъмнината, ...

Копнеж, сърбеж, бомбардировки...
Съдби изхвърлени на остров
пуст.
Човеци пуснати във клетка!
С протегнати ръце напред. ...

Как да изплача явно сълзите,
нека те дълго валят.
Нека залеят света с тишините,
нищо че силно болят.
Само тогава ще знам, че съм истина, ...

...Братско приятелство...
(Посветено)
Понякога в живота откриваш
онова специално приятелство
понякога то открива теб: ...

Вървя по следите
на своето минало
и търся забравени пролети.
Там времето
отдавна е застинало, ...

...от утре ще сме вече непознати,
мои принцове от мечтите.
От утре ще съм огледало,
на господ в очите.
Облечена съм в рокля с воал, ...