Не ми се спи,
ухае на липи,
жужат пчели.
Започва юли.
Прекрасни дни ...

Роза в китна градина -
това си ти, о, любима,
и твоят чуден аромат
най-хубав е в цял свят.
В утрин свежа си дневна светлина, ...

ПАК НА СЕЛО
С жената и децата сме на село.
Дойдохме да починем някой ден.
Една кола с деца...И с мен начело!
Към корена си аз съм устремен!... ...

Далеч остана детството ни сладко.
Вече сме големи, всичко ни сребри.
И път не ни остава вече, братко!
Дългият ни ден във залеза гори.
Зад него вече чист е хоризонта- ...

ти си моето нежно вдъхновение
страстта и живота в поезията
ти си в ума и в сърцето ми
приказката в реалността
съня и песните през нощта ...

Всичко се купува с пари.
Не вярваш,ти?
Няма значение,
значение колко души умрели ще изхвърчат.
Щом,с нефт пари ще завалят. ...

Ще си тръгне накрая лятото,
когато наедрелите праскови
са така непоносимо тежки...
Когато са пълни с букети от мед
презрелите слънчеви кошери, ...

`Човешки лай, захапки остри,
морди окъпани с глупешка пяна
за власт и за пари, за мнима слава.
А някъде в гората сред поляна
две буки пият от житейската наслада. ...

път...
насред нищото...
и нищо
нищо не означава,
щом не е със теб... ...

Преглътнати.
Забравени.
Неказани.
Запомнени-
тлеят... ...

Страхувай се от
смелите целувки,
те развалят младостта
за части от секундата.
Пази се ...

Аз обикновено съм затворена уста,
но ръцете и очите ти са стихотворение
което ми вдъхва доверие, вдъхва ми душа
отваря ме и нарушава мълчанието,
което ме обгръща, без да говоря...

Мисля си за теб, любов моя,
чувствам, че си до мен и морето,
заедно със вятъря и слънцето,
гледайки залеза, който ни среща...
И в непосредствена близост до шепота на брега, ...

Не се сърди!
Затворих любовта ни в клетка,
ключа хвърлих зад девет земи,
болката е за моя сметка.
Приеми последните пламъци, ...

Обличам се
в липсата
на телепортиралия се
свързващ паралел
помежду ни. ...

Здравей, да се видим някъде в пет.
Нека бъде в края на кея.
На пейката с номер двадесет и пет.
Знаеш ли, наблизо живея.
Прозорецът гледа към морския бряг. ...

Казвам ти го, без да ти го казвам, любов моя...
Казвам ти го, без да ти го казвам,
шептя го с лудост, викам го с дела
казвам ти го без време, място и граници,
но във всеки миг и пространство... ...

Ръмеше тихo и кротко. Една кола спря рязко. От нея изскочи панически руса жена и нахлу в настръхналата от студа телефонна будка. Слушалката висеше надолу с главата като обесена. Вдигна я и бързо набра номера. Потропваше нетърпеливо с токчето си и след два сигнала чу:
–Ева, това си ти, нали? Знам, че ...

Внезапно ме докосна любовта
Аз бях изгубена и толкова страхлива.
Не го разбирах и не исках да призная.
Танцувах със лъжата боязливо.
Отричах я и мислех, че съм в Рая. ...

Не обичам да ми ограничават водата. Гадно е! Искам да пия до насита, като от планинска чашма с чучур, от който тече хладна, бистра изворна водица.
„Още една вода ли поръчвате? Ще ви струва три лева.“
Погледнах келнерката в ресторанта на „Витошка“, кимнах и си помислих.
„А на тебе тази приказка ще ти ...

Живях живот, изпълнен със тревоги
за трепетни любови и за ревност,
посрещах с свян мечтите босоноги
и ги обличах в страст и безрезервност.
Живях живот, стремящ се към успехи, ...

В изобилието на тъмнината
свещта мига в нощта лоша,
в ъгъла на паметта крилата –
една мечта моли за прошка.
Небето черно има светъл тен ...

Хей, красавице, устните си с цвят на вино избърши.
Не виждаш ли?
Всички все в тебе гледат.
И те канят на чаша вино.
Девойчице, бялата си риза закопчей- ...

Заплита паяче дантела
в око на цвете.
Шушукат в маранята бяла
сънливо дъждовете.
Сред сенките на късни щъркели ...

Малко, по малко,
всичко свършва.
Малко, по малко,
реката съхне.
Малко, по малко, ...

Любов, любов, любов,
защо си толкова проклета?
Защо понякога си ти несподелена,
а друг път си истинска, но неблагословена?
Ти си нещото, което има сила, ...

Съседският люляк разцъфна
и разнесе аромата си в нощта.
А там, под чуждата стряха
две фигури ненаситни се преплитаха.
Едно за друго, едно в друго, ...

Обичам хората,
които живеят сърцато
и имат вселени
в умовете си.
Обичам хората, ...

Ще ме откриеш в цвете до прозорчето.
Във тихия ветрец, отвял пердето.
И в книгата внезапно пак отворена.
Скътàна тъй дълбоко, там – в сърцето.
Ще бъда аз най-тихичката радост. ...

Какво животът ти подготвя?
Нощта е хапче под езика.
Уютът – безполезна котва.
В ума ти пътищата никнат.
Завоите – все по-опасни ...

Бях седнал зад волана в колата, а около мен още петима души- спящи, усукани и изкривени, с пускащи слюнка усти, мъже и жени, завити с якета, полуголи, опърпани, раздърпани, някои прегърнати, други сами, всичките тихи и невинни. Аз вадех фасове от пепелника и ги палех един по един, а слънцето се изди ...

КОГАТО ТЪГАТА СЕ СПРЕ НА ЗАВОЯ
Р.Чакърова
Ти си магията, ти си отровата.
Аз съм добрата и лошата фея.
Ти си въженце от скъсани спомени. ...

Душата ми, душата ми обича.
Приема болката си като дар,
че някой някога я е събличал
със нежност и с копнеж я е желал.
Душата ми, душата ми преглъща ...

Има души –
безкрайно синьо небе са,
към вечността в тях можеш да политнеш.
Има души –
галещ изгрев, милващ полъх са, ...

Силен съм, мъж съм!!!
Силен и волеви...
Но винаги крил съм!?
Чувствителност нежност
и страст. ...

Да си представим една картина,
две войски и война посред зима.
С трупове на млади майки и деца,
е осеяна цялата земя.
След ден тук ще бъде гробна тишина, ...

...Трепета ми в твоя трепет...
Треперят очите и гласът ми, когато те погледна,
когато почувствам люлеенето на твоите стъпки,
трепери тялото ми, когато треперливо чува и въздиша
от емоцията, че може да усети аромата на ръцете ти... ...