Една забързана жена се спира
и ме поглежда твърде недвусмислено.
В очите ѝ без свян напира
желание (да кажем) лекомислено.
Здрачава се... И люлякът ухае. ...

Като бях малък си мечтаех как ще срещна идеалното момиче, не някоя плеймейтка ами напълно нормално, естествено момиче и то ще бъде възпитано, добро, ще се смее на шегите ми, ще си помагаме взаимно, ще си създадем 2-3 прекрасни деца и ще ги отгледаме с любов. Някак си тази моя идея ми убягва все пове ...

Отворено е! Влезте, господа!
Днес ласките ми ще са ви подарък.
Днес черпя с късчета душа,
червилото е скъпо и гримът е ярък.
Не се страхувайте, не е капан ...

На моста
Минавам отново по стария мост,
обрасъл с въздишки вековни.
Потапям се сякаш във твоята власт,
заслушана в думи любовни. ...

Не мога да повярвам какви безумни разговори водя. Идва ми да си посегна, за да спра, защото са просто нелепи.
Не вярвам, т.е. факт е, че не съм единствената, която не празнува празници, не спазва традиции и казва “воистина воскресе” единствено, за да не се обяснява защо не би го казала иначе на хора ...

Така искам да съм хубава за малко,
в очите ми да заблестят съзвездия и слънце.
Потапяйки очи във меката им нежност
ще видиш ли доколко без теб не съм и зрънце?
И искам да приказвам, дълго да те мая, ...

***
Кой е?!
Коя е ?
Кое е?
Кои са? ...

Затварям се, прогледнал във безкрая.
Потръпвам от всевиждащия космос.
Мушици-хора, аз не ги и зная,
формират най-ненужното кълбо въпроси.
Нищожни, незначителни, безсилни, ...

Добротата от мен се бе наканила да си тръгва:
черен шлифер, чадър, пътна чанта със цип.
Някой викна след нея: "Чакай!". Тя се обърна
и изпусна в краката си папка със стихове.
Тя си сблъска челото във твойто, наведена ...

За първи път в живота си опитах
от себе си далече да избягам
и просто без посока да се скитам,
без никакви надежди да възлагам...
Отдавна всичко в мене преболя - ...

Които крадат,
(да му мислят, защото)
на съд подлежат...

Само направо
Време е по живо и по здраво,
с любимата си грешка да се разделиш,
да стиснеш зъби, да тръгнеш направо,
и в тежките безсънни нощи да продължиш... ...

Падах си по едно момиче. Тя обаче, не ми обръщаше особено внимание – избягваше да разговаря с мен, а когато се стигнеше до разговор, се стараеше да го приключи възможно най-бързо.
Един ден забелязах, че не мога да ù изпращам съобщения във Facebook. Предположението ми беше, че е блокирала съобщенията ...

Момиче, аз знам, не искаш да ме виждаш..
Знам, че и дълбоко в себе си ме ненавиждаш.
Видя, опитах се, макар за кратко..
Знай, че с теб ми беше адски сладко..
Опитах се да ти дам закърпеното си сърце.. ...

Застанала във края на площада.
Отритната, напъдена, проклета...
Мнозина биха пожелали я на клада,
разпънали на кръст или обесили.
Защото не е ничия, сираче. ...

Ти винаги ще бъдеш моето момиче,
но вече е време да ги прибереш-
куклите в скрина и себе си да бъдеш
и живота пак за нас приказка ще бъде,
но не тази за Беатриче или Пенелопе, ...

Бавно угасва денят
в разтворени за обич длани,
тъжно притихват в нощта
грешни души - неразбрани.
Ще дойде утрото - еднаквото, ...

Трудно е да кажа „Сбогом“,
когато Любовта сърцето ми изпълва.
За Нея цялото ми същество копнее,
а празнината нищо не запълва.
Трудно е да кажа „Сбогом“, ...

Очакваш ли ме, мила, да се върна?
Подготвяш ли морето си за мен?
Сърцето ми тупти да те прегърна.
Българийо, аз в тебе съм роден.
Аз всяка вечер, ходя по Балкана, ...

Библейска легенда разказва за строителите на Вавилонската кула, които не могли да завършат амбициозното си творение, защото се възгордели прекалено много. Бог ги наказал за самонадеяността им, като разменил езиците, така, че никой да не разбира другия.
Словото, без, което не можем и днес, дори час, ...

Through the darkest roads at night
As light feels trapped within the thoughts...
I realized... Love rearranged my light...
It had come from me, from the inside...
I know I have found my peace, ...

Let the feeling shine –
brightly and divine.
Let your heart be mine.
Let me be your wine.
Only you can understand me. ...

Веднъж изкукаш ли, по-нататък е без значение, дали ще го правиш на всеки кръгъл час.
Светът е наистина едно уникално място, където с лекота се сбъдват всички... разочарования.
Остава само тримата братя да занесат златната ябълка в заложна къща...
Мечтата на циклопа: да се среща с хората... на четири ...

Нощ ... небе ... звезди ...
Легло ... студено ... самотно ...
Чаршафи ... мокри ... пот ...
Въздишка ... стенание ... копнеж ...
Утеха… Чаша ... вино. ...

Странно малоумна...
Превръщаш ме в дете наивно, щуро,
вървя цъфтяща, влачейки краката,
изглеждам някак странно малоумно,
ухилена, гореща, простовата. ...

Липи разцъфтяват в очите ми, пролетно-летните празници
люлея се в люлка от слънчеви топли лъчи
в небето догонвам с поглед усмихнати облаци
в прозрачно зелена роса пак потапям зажаднели очи.
Откривам в дните си смисъл да бъда щастлива ...

Защо ли плача още скришом!
Защо ли още ме боли!?
Нали си обещах че вече,
друг не ще ме нарани.
Защо бе? Питам аз душата моя! ...

Затвор...
от бетон и желязо,
суета и омраза,
от ребра и проказа,
счупи се, пусни ме ...

Лекичко потропване по чашата с виното. Едно. Две. Три.
Пукане на пръсти, вдишване и издишване. Трудно е, дробовете ми пищят за въздух, но запазвам самообладание. Прозореца е отворен, студено е и съм настръхнала, но не обръщам внимание. Нека ми е студено. Иначе ще изгоря.
И преносно също.
Метафората ...

Присъда
Вчера бях на бесилката с прочетена присъда
и ако съм бил забравил името ти щели да ми помилват живота..
Обаче аз казах на палача с глас висок, отчетлив и наперен-
Дърпайте въжето, защото невъзможно е да мога да я забравя!

Две деца в гора са вървели
и на поляна се спрели.
Стара мечка ги е видяла,
радостно тя се засмяла:
"Що да сторя с тези дечица, ...

Вечерта ме нападна ненадейно, а аз не бях подготвен за нея. Старицата, от която купих опаковани детски сълзи ме увери, че щом ги разопаковам животът ми ще придобие смисъл.
Скътани в левия джоб на палтото, прогаряха вътрешността на джоба ми.
Купих ги несъзнателно, защото исках да ù помогна, а и не вя ...

Черна бях, Господи,
с любов изстрадана
като молитва за дъжд.
Ти ли ме прегърна,
та сега бяла съм, ...

Тъга
Тъга в душата ми нахлува,
дрънчи на счупена китара.
Не дава тя да се усмихвам,
отново свири песен стара. ...

На живота той се наслаждава -
честен, горд и важен кавалер!
Не обича нищичко да дава,
и така приляга му да е банкер.
Често той е тъй практичен, ...

Полицай Тотев слезе от патрулната кола с явно нежелание. Както и очакваше, прониза го студения февруарски вятър, а снежната виелица премрежи погледа му. Колегата му го последва с още по-малък ентусиазъм. Запътиха се към входа на триетажната кооперация. На вратата ги посрещна жена, заела стойка на де ...

За смъртните, но живи,
които чакат своя ред.
За женските ни ниви,
които хранят ни със мед.
За радостите днешни ...

Устата му не спря да мели -
на ЕС за подражание сме модел!?
По доходи в съюза държава най-бедна,
с корумпирана система съдебна,
с престъпност голяма, ...

Реших! Ще отида да изведа Слънцето. Всяка сутрин ме събужда. Качва се над прозореца и ме щипе по носа. Утре аз ще направя това!
Баба казва, че ти подсещаш слънцето кога да става. Ще ме събудиш по рано от него за да отида да го изкарам навън. Сега, като се замислих, може да тръгна с него. То през цел ...

– Татко, какво е музиката? – попитата принцесата и с леко нервен жест отметна назад русите къдрави кичури, които бяха паднали върху челото й.
Царят очевидно се стресна от въпроса й. Гъстите му вежди се сключиха и лицето му доби страховито изражение.
– Как ти хрумна да ме питаш такова нещо?
– Ами… вч ...