Това да почувстваме, че животът във нас живее...
Затварям очите си здраво, за да почувствам момента.
Невроните ни в концерт безкраен обединяват сили си
най - накрая сбъдната мечта е тази дългоочаквана среща
съзнателно или несъзнателно без никакво значение, ...

Ще те чакам да се върнеш
дори и времето да свърши
на Любовта ми да отвърнеш
преди Скръбта да ме прекърши.
Ще те чакам да се върнеш ...

Цигарите по нови моди
„красят“ ги стряскащи картини,
но бива тъй да се подходи
и с изборните бюлетини.

В полята златни времето закотвя
моменти от отминали лета.
А в августовските пожари на съдбата
самият господ броди по света.
Коравите ръце замесват бури, ...

Сбогуване
Моя единствена, жарка любов,
Денят ми си избра пътуване.
Можех да те чакам още любов,
но поех към дългото сбогуване. ...

"Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Ut enim ad minim veniam, quis nostrud exercitation ullamco laboris nisi ut aliquip ex ea commodo consequat. Duis aute irure dolor in reprehenderit in voluptate velit esse cill ...

Любовта ми бързо се пали, но и бързо изгасва.
В мен живее наивно дете, което никога не пораства.
Под обвивката ми, която наричаш прекрасна,
гори огън, който така и не угасна.
Душата ми е жадна - някой някога я изпи, ...

Отровна река
Черна река от отрова тече вътре в мен.
Тръни и змийски зъби в сърцето се впиват.
Омраза и болка държат ме в плен
на Безнадеждност, пълна със злоба. ...

Абсолютна тишина, покой без граници...
Ред сълзи, строени в правилна пътека.
Цял живот, събран на черно-бяла страница,
за последно сбогом. Мъка безутешна!
Две ръце, смирено скръстени завинаги. ...

Силните жени в очите носят бури,
устните в усмивка са скроени.
Умът им остър, душата всекиму ще брули, стигне ли им до червено.
В ръцете сръчни са и справят се със всякакви проблеми.
Хибрид са може би между богиня и човек. ...

Илюзорно щастие
Час, два, три?
Или някакви откраднати минути.
С мен времето ли ти тежи?
Аз ли съм крадеца или ти? ...

Човечеството е скачени съдове,
в които любовта бушува,
запълвайки пространство с вечност.
Омразата е буква ,,А” във азбуката и.
Дивачката, която опитомява ...

Една красива жена
се разхожда из мислите му,
в сънищата,
осъмва в ръцете му,
отразява се в очите му. ...

ХАРТИЕН НОСИТЕЛ
Тръгнахме да носим някакви документи на адвокатката. Пак аз бях виновен – има такива служители, които са дежурни в това отношение. Гледаш ги: уж вършат нещо, страхливо се оглеждат, защото винаги са в издънка, нямат никакво самочувствие, но и те имат място под слънцето.
Асансьорът сле ...

Лудувам,
притичвам,
събличам
тревогите,
самотата, ...

Стои на тротоара той,
върху му сипе се порой,
а ние неволно го забравяме
и самотен го оставяме.
Състрадание да проявим ...

На Емо
Моя много тиха тъмнина,
подари ми щедрия покой
на две мъжки, силни рамена.
Доведи ми го! Та той е мой! ...

НА МОЯ ДЯДО
Оставил те бях в село, Дядо!
Аз в чужди краища живях...
Макар че аз съм твое чедо.
По твоя път не завървях! ...

Както първата нощ-
още молят очите ми,
още зъбите са стиснати -
не от болка, а от обида.
Както първия ден - ...

Сред лилии водни във вечер безлунна,
сред бисерни капки на звезда роса,
към мене отново е тя благосклонна
обвита с воал от неземни цветя.
В косите и огнени бисери светят - ...

Прочетох за теб в отдавна забравена изповед,
усетих вятъра насред прашните листове,
спомен се накъдри в прашна мъгла,
заспала надежда повдигна глава.
Да забравя, на себе си да простя, ...

Убийство в парка
Разказ-импресия
Тихомир Цонев
Винаги съм се интересувал от театъра. Спомням си, бях на шест, когато за пръв път стъпих на сцена, превъплътен във Ванчо от „Бяла приказка” на Валери Петров и от тогава се влюбих в магията.
Защото театърът е магия, дори мога да кажа с ръка на сърцето, ч ...

Наричат ме жена,
а всъщност
аз имам много имена.
Аз съм горчивото кафе,
но съм и морската вълна. ...

В съботата, определена от Генерала за събиране на групата в дома му, станах по-рано от обикновено, за да приключа с един проект, който ме озори до известна степен. Приключих навреме и след кратка подготовка седнах в колата и отпраших към града. Бях почти сигурен за причината на събирането и затова, ...

Липсваш ми от цяла вечност,
а сякаш вчера си отиде.
Стопи се споменът трагично,
а аз от гордост го заринах.
Далеч замина и не се обърна, ...

Имам си свое място за спомени -
малка прашна кутия.
Там е скътана розата – сухата,
дето с любов подари ми я.
Там държа усмихнати вечери ...

Имало едно време една Федерална република. Казвала се също както и днешната- Германия. Но била малко по-друга. Всъщност много. Та Всичко започнало миналия век, или, ако трябва да сме екзактни- Миналото хилядолетие. Била 1973 година. В Щутгард, се родил един Ханс. Порастнал, учил, почнал работа във ф ...

Всегда я думал про жизнь в России
И как по-русски нужно жить
Когда юношей еще услышал
Что русские водку любят пить
И вот купил одну бутылку ...

Плаче къщата стара -
ще я събарят.
Няма вече стопани -
бабата спомина се лани.
В паяжини цяла обвита ...

Налей до горе, нека се напием,
недей да жалиш черният си дроб
всичко черно вътре да измием,
пияният е по-щастлив от роб.
Налей до горе, във килера има доста, ...

It was that time of the night when the flames in the fireplace were most delightful, when the milk and the cookies were most delicious, and when Granny’s fairy tales were most enchanting. It was that time before bedtime when the children’s imagination was ready to venture in the farthest and most fa ...

Ако се разлистя, като роза
ще поискам най-острите бодли.
Ще успее да ме има този,
който ме обича дори да го боли.
Ако литна, като птица бяла, ...

Do you know what is like to be
just a dust on the lonely shelf,
with all these pictures left on it;
with vanished colours... thrown away?
Do you know all of the ways I feel, ...

Светът е Олимпиада,
а столицата – Рио.
От скука не ще страдам,
пристрастия – не крия.
И плосък телевизор ...

Пенсията идва! – Миче боса
чука тук на моята врата.
Щом до нея с трепет се докосна,
се стопява в дни, като снега.
Ровя за стотинките по джоба ...