Лятна вечер
Рисува песни мойта мандолина,
прегласят и момчешките гърла!
Сърцата тупат в малката градина-...
разперва Младостта крила... ...

Стремглаво тичаха напред, пренебрегвайки болката в краката и дробовете си. Не можеха да спрат, не сега, не и когато избавлението им се струваше толкова близо.
Чуваха зад гърба си трополенето на множество крака, лая на бесни помияри, ругатните на ядосани ловци.
Ако ги хванеха — край… щяха да им ги ум ...

Покълнах!...
-поникнаха ми и мустаци,
чакайки почивният ми ден..
На прага на дома -отдъхвам,
най-накрая малко време и за мен. ...

Душата ми лети
Летя във времето, а слънцето ме грее.
Вятърът натрупва спомени и ги люлее
опоява ме дъхът силен и топъл.
Очи затворил! Изгарям в огнен пъкъл. ...

Дали аз избледнях, или споменът се избистри,
дали ме видя, или за мене помисли,
дали се промъквам в сънищата ти потайно,
или стоиш буден - съзерцаващ безкрая...
Дали и ти потъваш, гориш и се въздигаш, ...

Снегът завалява. И ми става студено. Винаги когато навън става студено, се разхождам нервно из кутията си от злато. Огромна кутия от злато, с екрани вместо прозорци, които прожектират слънце когато навън вали дъжд, пускат ден или нощ по поръчка, екрани, по които никога не вали сняг. Така са програми ...

Топъл дъжд
Вали. Повдигат се мъглите
удавили простора на деня,
измива се прахта в душите
в кристалния порой вода. ...

Роди се от минало,
живееш в мига,
доволно изминал си
пътя- дъга...
Ликуваш и пееш, ...

Когато нощта занощи се
и славеи в клони запеят
и звездно небе зазвезди се
и руйно се ручеи леят...
И светят във лунна сребрянка, ...

Не ми казвай,
че белият цвят
е символ на чистото....
и махни този чаршаф...
Всеки има право ...

Искам да живея на облак,
за да гледам нощем ярките звезди,
а денем заедно със слънцето да си играем на сенки.
Искам да живея на облак,
за да започвам деня си призори ...

---

Тъмно е
по улиците на душата ти,
из малките тунели
на сърцето
бродя смело, ...

Черният ангел….
Глава 5
Облакът от черна мъгла, който ме бе обгърнал започна да се надига. Очаквах всеки момент да ме огреят слънчевите лъчи на деня. Вдишах дълбоко и около мен ухаеше приказно… аромата беше силен, но не натрапчив. По-скоро опияняващ. Край мен беше тихо и спокойно. Дори необичайно ти ...

Малката цигуларка
Паважът – измит от дъжда заблестя,
тук-там запроблясваха локви златисти,
но тя ги прескача, дори полетя,
развяла опашка със сини мъниста. ...

Семейство Харалампиеви водят спокоен живот, дори наричат себе си успели. Лили Харалампиева успешно израства в кариерата си и вече е мениджър продажби в голяма верига магазини. Разкъсва се между семейството и работата, не винаги успява да приготви топла вечеря, да изпере на време или почисти къщата, ...

Край! Магията любовна свърши.
Оставам сам. Оставаш ти сама.
На пътя ще заминем любовта да кърши,
ръцете си измръзнали в ноща.
А ние двамата ще тръгнем в две посоки, ...

Кажи народе, Как да го наричам?
От теб избран елит да те краде.
С болка всяка дума аз изричам,
както всеки питам, питам на къде?
Отново казват имат воля, ...

На един вълшебен остров
той съкровище открил
и без карта, и без знаци
тайно някъде го скрил!
Търсили са го пирати, ...

Когато днес момчето се роди,
ако приемем,
че България е цяла,
когато неговият син ще се роди,
тя с две десети ще е намаляла. ...

Самотно ми е, когато те няма,
тъжно е, когато вали,
а светът се превръща във драма,
от светулка едничка пониква,
минзухарено-сладко задрямал, ...

Пиано, създаващо любов
(на една приятелка)
Една душа, красива и щедра
въздъхна и смело засвири:
нотите сама композира- ...

Щом звънне телефонът,
знам, че търси ме Отвъдното,
черната материя шепне
с тайнствен глас,
затова на явката, ...

Небе ли си, самотен кръст в душата,
защото ме боли от всеки полет.
Дете ли си, греховен нощен вятър,
а искам да те любя аз без корист.
Море ли си, лъжовен в мене пясък, ...

Да се влюбиш зимата боли!
Жестоки са температурите.
Жестока е действителността.
Да имаш хубава пролетна градина
e истинско щастие! ...

Счупеният циферблат
на времето,
показва множество лица
с белези от събития.
Нарциси в огледалото ...

Не е сън!
Всичко е толкоз красиво!
Цветята цъфнали навън-
хората не гледат криво.
Усмивки, детски смях, шеги, ...

Зори изгряват, аз съм на път.
Свежа трева избуява.
Вятър вее във потаен кът
и душа ми тамо се успокоява.
Че животът път е, макар нелесен ...

Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...

I've been told
I am a lot
of things -
once a piece of gold,
another - empty pot. ...

За теб пребродих сто
вселени;
сред Космоса издирвах
твоя лик.
На любов в жарава бяхме все пленени, ...

Волен Сидеров се съгласи доброволно на публично фиаско като политик. И заслуга за това фиаско имат не злобните, но тъпи казионни медии, нито платените соросоидни хейтъри по форумите, спонсорирани от политическите му противници. Те го маскаряха от години, а Сидеров и "Атака" все оцеляваха със своите ...

Не ме чакай там, в другия свят.
Мил, галантен и престорен.
Принц не си. Нито принцеса съм аз.
Нито всичко е цветя и еднорози.
Здраво стъпили сме на земята. ...

Животът в мене бавно се завръща,
да ме освободи от тежко бреме.
Но гледа строго. И намръщен е -
сърдит ми е от доста време.
Че дълго нищо не ме радваше. ...