Зависимостта е общочовешко, примитивно, елементарно, първично състояние. Тя е ниска страст, толкова ниска в еволюционното си развитие, че чак върховно гениална. Няма нищо по-просто и по-лесно от това да се привържеш и да привикнеш към дадено действие, вещ или персона. А способността ни да се въздърж ...

На смрачаване
Вранчо стържейки разбития асфалт с огромна метла от дрянови пръчки рече:
- Гръмнаха Крушата...
Вранчо е циганин, ама цигански не знае – има и такива български граждани. Навремето метеше на Джони - сега, когато паркинга се пренасели, той продължи своя ангажимент, а ние събираме някакви ...

Ми казаха, че пушень’ту убива.
А пиень’ту от черния ми дроб
си вземало мезе. И че не бива
да се заглеждам по жените, щот...
Ми то какво остана? Да са бръсна. ...

Вечер Бай Ценко може и с хляб и с пастет да мине. Ако няма пастет – майонезка. Ако не е майонеза – буркан с домати ще отвори, ще му резне един кромид и готово. За него не е важно дали ще има манджа, а дали ще има салатка. Зиме, лете - салатка да е! Той даже и на туршията и казва салатка. Не че е няк ...

Отпадъци отново рециклираш,
избълвани от моята душа,
и с разум здрав и усет ме разбираш,
възпираш ме докрай да се руша.
Животът ми нагоре със краката ...

Вечер край морето
Навънка бавно дойде Вечерта,
по стръмните пътеки край морето.
Отстъпи хоризонта на Деня...
Замигаха зеници от Небето. ...

Вали безбрежен, като марля, сняг.
Какво сега със тебе да си кажем?..
Покрива тишината всеки бряг.
И как сега навън да се покажем?
Преди в нощта- в леглото- да заспим, ...

Една светулка беше будна
в тунела на изпуснатите влакове.
Струваше си и последната секунда
на чудене, отказване и чакане.
Първо не бях готов, после не беше тя. ...

Тя е жена. От онези истинските, редките. Жена, която те омагьосва, жена, която може да заличи всяка мисъл в ума ти. Жена, предизвикваща фурор, жена, събираща всички погледи в стаята.
Тя знае кога е нежелана, тогава кротко се отдръпва, нищо, че е наранена. Забелязал ли си, че е до теб дори когато си ...

Само Бог е вечен.
Вселената – също.
Тя е безкрайна,
а Бог – вездесъщ.
А човек е птица ...

Под лунните пръски
Красиво, в свойта вечерна премяна,
морето ни видя и се разбърза.
Започна да ни пръска с морска пяна
и тънките презрамки, ми развърза. ...

Живяла във кралство принцеса красива,
любима, обичана в кралския двор,
но с времето раснала буйна и дива
и бягала често от бащини взор.
Обиждала своите бедни връстници, ...

В памет на Висоцки
Вили Токарев
1. В гробището Ваганково е погребан поета
и до днес аз не вярвам, че няма пак да го срещна.
Той говореше в рими както никой друг. Да, ...

Студът ли
въздуха смрази
или слънцето
капките дъждовни гали,
та около теб ...

Щом видя те сутрин
не мога да скрия,
огромната радост
от скрита тъга.
Но що ли я крия ...

Повярвай, че изгарям за гласа ти,
копнея да разтворя сивотата,
да бъда нежен филтър за кръвта ти,
и пълнота във теб, сред пустотата.
С любов да разпилея чернотата, ...

Езар захлопна вратата след себе си и се просна отчаян на леглото.
- Вече си на четиринайсет, престани да се държиш като петгодишен хлапак! – долетя укорителният глас на майка му някъде далеч отвъд вратата.
- Няма! – изхлипа през зъби момчето, надигна се и хвърли диоптричните очила настрани, прекара ...

Знам...
Знам, че ако бях добра ученичка,
с уроците ти щях да стигна далеч.
Може би по-лесно щеше да е,
ако просто ми беше дал меч. ...

Как мога времето да спра?
И да се върна там, където днес е тихо.
Парцалената кукла е сама,
попила детски смях и страхове измислени.
Уж силни сме, а често коленичим, ...

Нощта се спуска
А останах сама
Къде си сега
Отвръщаш на чужди покани
а най-близката остави. ...

Европейската недъгава система,
я хвана бежанска екзема,
разкрачена се чеше тя до кръв,
за новите талази апетитна стръв!
Зърното налазиха го скакалци, ...

...Истински те обичам...
Сърцето ми изскочи и умря,
...после се роди и разтуптя...
Един поглед сля ни в едно,
...сълза проляхме едновременно... ...

Изгубената изба
Вечерта си шепти изветряло и тихо,
падат първите сънни сумрачни души
и отвън се разливат във хлъзгави стъпки.
Капки кръв... А дъждът ме праши ли, праши... ...

Тя е идвала често в съня ми,
и преди да я чувствам – я исках.
Пожелавах си я с години.
Много стихове ù написах.
Просълзяваше ме във песни ...

Най-накрая приключих работния ден. Нямах търпение да се прибера вкъщи и да се хвърля в топлите прегръдки на Валери. Умората от тежката седмица ме бе налегнала още в сряда. Но си обещах, че в петък ще си дам по-голяма почивка. Имах нужда, а и си я бях заслужила.
Отбих се през малкото магазинче на ъгъ ...

Недей веднага си отива,
Остани секунда! Цяла вечност.
В сърцето остани така влюбчива,
запази в душата твоята човечност.
Недей веднага си отива, ...

Да си мълчим - любимото
ни занимание
и единственото,
което най-добре
заедно правехме. ...

ЛЪЧ
Кой посегна на сетния ми лъч?
Кой изпрати ми мъгла?
Посадената в тебе злъч
блъска моята тъга. ...

Аз съм български юнак млад и
тарикат. Аз съм българин, който
искам да живея свободно.
Аз съм българин, който иска
да работи и печели достойно. ...

Със своето неподражаемо величие, красота, необятност и тайнственост, природата в продължение на хилядолетия задава един основен въпрос: Как се е появил животът? Изгревът сутрин, залезът вечер, морето, планината, буболечката, цветето, бебето в майчината утроба ‒ всички те ни предизвикват да питаме: К ...

Обичам мравките, обичам и розите. Дните са едни и същи в цветарския магазин. Хората идват, купуват си цвете и плъзват по задачи. Като мравки. А в същото време, мравките и те щъкат, и те наминават покрай моето магазинче. Все край розите обикалят.
Вкъщи си имах градинка. С розови храсти. Много ги къта ...

Лъжата пиршество организирала
и нали се иска тука ум,
блюда с измами им сервирала,
разбира се в най-скъпия костюм.
В прозрачна рокля на цветя, ...

И Господ, отгоре, от висините погледна,
и видя Той земята притихнала, бледна,
обвита от слоеве гъста омраза,
проядена, черна, цяла в проказа,
видя я жестока и грозно цинична, ...

Гледа в двете ми очи, тъй
сини ли? Зелени май.
А за устните ми каза,
че са малко късче рай.
За луничките ми каза ...

Право срещу мен
гол се задава денят,
премръзнал и леден.
Загръщам го с шала
на оцеляващата моя душа. ...

Поникваш в мен
без да съм те посяла,
като куршум във гърдите
те вдишвам,
като изповед, ...