ПЛЕННИЦА
Душата ми не стана пленница
от повика на телесната заблуда.
Загубена в скучни делници
възкръсва от любовната полуда. ...

Навеждам се! Присядам на каменната плоча, макар и нагрята от слънцето, чувствам я някак студена.
Запалвам ритуалната цигара и в пръстта забивам една и за теб! Ти много ги обичаше!
И двамата пушим, и мълчим!
"Добре съм" (мисля на ум). “Добре съм”, казвам и на глас! Но и в двата случая си ме чул, аз з ...

Часът е гад,
фрагмент,
душевен стон,
комплимент към суетата
и смъртта. ...

Тя няма в косите си слънце на кичури.
Но пръска във мрака искри. -
Когато на пръсти съня ни пресича -
жената на трийсет и три.
Дъждът по чадъри и покриви дращи. ...

МИСЛИ НА ЧЕРВЕН СВЕТОФАР
Той: "Колко си красива така. Затворила очи. Знам, че не спиш. Как ми се иска да те докосна. Луната те гали по врата, извивката на носа, лицето, миглите, леката усмивка по устните... Изпитвам неимоверно желание да те докосна. Ще разваля ли магията... Този кичур върху бузата т ...

Топлината разтапя целувки,
от които тече карамел,
по тялото нежно - копнежът,
е лепкава мрежа изплел.
С всяка фибра от своята женственост, ...

Но ти не би ме разбрал
… как имам нужда от поезия,
и превръщам нощите в стих.
… Как виждам сълзи във онези
есенни дни. Как чувам вик ...

На крилете на полъх
идва надеждата
в миг животворен.
Бледа луна е
във нощите мрачни, ...

Печалба
на Н.С.
Влезе в живота ми точно когато имах нужда.
Нужда от покой. И нужда от вълнение.
Изпрати сърцето ми отново на служба. ...

Ни да отвориш очи, ни да затръшнеш клепачи.
Нито да премълчиш, нито да се разплачеш.
Толкова свестен живот - ври и нагарча!
Ни да се свреш като роб. Нито да скачаш.
Ни да заспиш принизен, ни да си буден. ...

Запя нощната си песен в натежелите от мрак клони славеят, совата посипа праха на сънищата от сивите си криле, изплетоха прилепи тънката паяжина на слепите пътища на сърцата и тогава от бездната на времето дочух гласа на Разказвача на приказки. Разказвача на приказки с коси по-бели от забравата и гла ...

Не ме издигай на пиедестал!
Високото ме плаши до припадък.
Аз съм вятърна. Ухая на скандал
и животът ми далеч не е порядък.
Безвкусна съм, ала понякога горча ...

Обичайният ден на тийнейджъра започва с проверка на социалните мрежи - Facebook, Instagram, Tumblr... на айфона. Следва половин час избор на тоалет - кораловото синьо не може да бъде комбинирано с кралско синьо, просто е невъзможно! Но и Terranova не може да бъде съчетана с Tom Tailor! Глупости!
Тов ...

НЯМА
В снежните полета
на тъгата ти
няма никога да разцъфтят
кокичета. ...

Отиде си и те зaгубих
Едвa когaто си отиде
се питaм къде сгреших
но болкaтa едвa ли ще отмине
дори и дa те моля дa простиш ...

ЕДНО ДРЪВЧЕ
Едно дръвче загива
с прекършено в тъга стебло,
клончета превива,
останало с едно листо. ...

КОНСТАТАЦИЯ
От небето падали персеиди,
но май не липсват и други партиди:
като гледам какво ни е дереджето –
и управниците са паднали от небето. ...

Макар, че няма аргументи,
но гласът му е висок,
измисля цифри и проценти,
за слепите той стана Бог!
И много скоро тая "мента"- ...

Не ми отнемай правото да дишам
и не връзвай на възел душата ми!
Още мога боса да тичам
и да иззиждам ново начало.
А когато заговори в мен тишината ...

Пазаруването
Канада. Монреал. Магазинче в китайския квартал. Тук съм вече повече от месец и сериозно ме е подгонила носталгията.
Народът кротко си пазарува разните му там необходимости. Същото правя и аз. Тихо и спокойно е. Чуват се само отделни реплики. Ненадейно откъм касата ярка, отчетлива, скоро ...

Скитникът
Скитникът - силует в света ръбест
преглъща незаздравели рани.
Замеря с тишини самотните нощи.
Пропукани илюзии - хвърлени въпроси ...

Да си глуповат и повърхностен в наши дни е дар, манна небесна, която автоматично те причислява към групата на неосъзнаващите своята богопомазаност люде. Това е един невероятен дует от качества, в който партньорите до такова съвършенство се допълват, че успяват безгрешно да отбиват натрапчивите набез ...

Лъкатуша по пътя надолу,
без посока, безпътна вървя,
разминавам се с някакви хора,
непознати и с малки деца.
Влязох там в едно магазинче, ...

Старата крепост
От векове там горе, ти стоиш
над град, прегърнат от Росица,
и сякаш пак над него бдиш
като войнстваща орлица. ...

Когато нощта отново се спусне,
във мен оживява една единствена мисъл,
не мога да спя доде не напусне,
единствено стихове за нея съм писал.
И жалко, че хубавото не трае вовеки, ...

Ах, прекрасно царство на летата! С тези думи те приветства всеки твой достоен гост, щом види твоите порти.
Лятната ваканция - времето, когато всеки ученик празнува почти тримесечната си свобода - и той вижда в тебе символ на тази свобода.
Минаха вече осем летни ваканции, а ти все така достойно носиш ...

Като дете ще подскачам в дъжда.
Там, при червената къща с дървените капаци,
Ще те чакам и не ще забравям какво ми обеща.
Обеща ми, че няма да ми е студено зимата.
Ръце по мен нежно ще се спускат, ще топлят душата ми. ...

В моята китна градинка,
окичена с много цветя.
Появи се живо цвете
с усмивка и доброта.
Цялата градинка грейна, ...

Всичко е различно, с изкривена представа за "живот". Толкова е трудно да го "живееш". Вече е по-лесно да си черноглед... тъжните моменти са повече от щастливите... И на това му казваме живот? Да гледаш милиони хора, за които няма "рокли на Барби", "принцове, прескачащи тръни", "баварци, S-класи", а ...

* * *
Защо не спреш за малко свойто тичане?
Ела, седни до мен, да помълчим.
В стремежите си силно да обичаме,
май дваж по-силно можем да сгрешим. ...

На Вършец когато бях
фитнес с групата играх.
На Иванчова поляна
със компания отбрана
брахме билки и къпини. ...

В модерния свят, хората се движат като свободни електрони. Обменят си информация с други себеподобни. Всеки бърза за някъде. Обаче какво се случва в човешката душа?
Най-просто казано, тя "работи" на високи обороти и е постоянно "опъната". На моменти изглежда, че тя ще се разкъса. Тогава човек усеща, ...

Ех, живот!
Любим и нетърпим ...
Още отначало. Тъкмо се родим
и започваме ..., пълзим..., пълзим.
Растем ... и тя расте със нас - ...

Август
Дали това е всъщност времето за отдих?
Един изпълнен с радост миг от вечност
във който няма кой да ти напомня,
че длъжен си на нечията безсърдечност. ...

Какво от туй че вече помъдрях,
по-умна ли съм, или остаряла,
колко много до днеска преживях
сякаш нищо в мене няма цяло.
Дали не съм дърво без корен, ...

Не е липса – жажда е неутолена...
в трели горещи гласът ти я праща.
Суша копнежна ме мъчи без време.
Мисля за теб. И в душата ми дращиш.
Жажда е... бродя в пустиня без обич, ...

И щом те видя пак,
в очите ми дъждец ще заръми...
Как успяваш всеки път
сърцето тъй дълбоко да раниш?...

Ще се протегне нежно дланта
на тихата песен предсмъртна.
С разкривена усмивка да гали света,
усмивайки съдбата, човешка, невръстна.
Ще се надвеси с пръсти присвити ...

АЗ, БУКИ
Погром или възхвала? Въпросът е един!
Кубрат и Калояна! Живот или амин?
Борис, Симеон и прочие! Народ без двуеточие!
Земя в кръв и вяра! Народ и много слава! ...