Кой пак разплака хубавото време?
Кой небето на сълзи обрече?
Кой вятър облаците черни довя?
Защо пак дъжд заваля?
Защо тъга обзе света? ...

Неделя е... С любимата пижама
безцелно се мотая в Нета...
С кафето в чашата голяма
цигара паля, даже трета.
Дъждът замъгли всичко - ...

В последния ден на април
В последния ден на април си отиваш.
Вървя край олющени сгради
и с всяка секунда във мене умира,
руши се една барикада. ...

ГЛАВА ДЕСЕТА
В болничната стая Боби вече не я свърташе. Ръката я болеше, но не бе и болка за умиране. Защо продължаваха да я държат още?! И като че ли в отговор, на вратата се почука.
- Да? - нетърпеливо извика тя. Тогава в стаята влезе принцът. - Ваше Величество?! Не Ви очаквах...
- Надявам се, Ви ...

Очакването толкова личи
в женските очи,
дори когато неосъзната мощ е,
все още.
Притегля силните мъже ...

Във тази стара, стара, стара плитчина до рифа,
в която се целувахме и къпахме като деца,
заседна корабът ми натоварен – щом поисках
със съкровища от обещания и думи да те отвлека.
Изпуснах дисциплината, моряците ми се напиха… ...

Отдавна срещнах любовта,
а сложно чувство оказа се тя.
Макар и безкрайна, огромна,
но в моя случай и невъзможна.
В сърцето вгнездила се е тя, ...

* * *
Седеше момиче на масичка бяла
в едно малко, кокетно кафе.
С очи на русалка - красавица цяла,
а кожата?!... Oт кадифе. ...

В асансьора на душата движа се,
ту на горе към небе копринено,
ту надолу към недра проклинани
и някъде в средата премалявам.
И някъде далеч между етажите ...

Имам аз една комшийка,
казваме ù баба Сийка.
Внучката ù, Сълзица,
тя живее в град Белица.
Вятър много силен вчера ...

Нежни Зори
Усмихва се утрото, огряно от слънцето,
разбутало тъмната нощ, луна и звезди.
Изпивам кафето си, потопена в спокойствие,
обзета от сладки желания, любов и мечти. ...

Как мина вечерта ми? Адски скучно!
(Със чакането даже и досадно...)
Звънях, а телефонът ти - изключен!
(Забравил си проклетото зарядно!)
Вечерял ли си? Нищичко не сготвих. ...

Не разбрах кога точно започна да се появява на прозореца. Птица като птица – средно голяма, почти изцяло черна, с няколко светли пера. Не разбирам много от птици, така я взех за някоя от прелитащите наоколо гугутки, и не ù обърнах особено внимание.
По едно време ми направи впечатление, че идва винаг ...

Защо тъгуваш, малки принце?
Къде остави радостта?
Не сипвай жал в бокал пиринчен -
да пия искам от страстта.
От нея сипвай, да опие ...

Пенливата рекичка
крие се в леда.
В гората е самичка,
но идва пролетта.
Долита със ятата, ...

Едно красиво девойче
ме пресрещна
на улицата и попита:
"Ти ли си
Янко Панайотов?" ...

Огънят вече не гори. Жарта остана да
тлей, прясно е и много ще боли. Вятърът
пепелта ще отвее, но споменът завинаги
ще тлее. Нашите сърца ранени защо на
болка са обречени? ...

Трябва да си готов...
По време
На събуждането
Има само събуждане
Страстта залинява ...

На първо място в категорията неокласическо хайку в новия брой
на „The World Haiku Review” – издавано от Световния хайку клуб :
late spring –
in the kid’s crayon box
the green has run out ...

Ти знаеш ли как те обичам?
Не знаеш ли? Слушай сега.
Когато те видя - не тичам...
не тичам. Направо летя.
Направо се нося нагоре ...

СЕЛСКА НОЩ
Зад мъртвите монети на неона,
край уличните лампи натъркаляни,
на орехите в дрипавите клони
нощта трепери, мокра и разкаляна. ...

Аз трябва хляба си да вадя,
затуй съм тръгнал на гурбет.
И в туй ако късмет извадя,
ще съм добре и занапред.
Изгубех вече младостта си... ...

Добро утро. Добро е, нали? За теб, може би...
А чуваш ли шума навън, който леко по стъклата трополи?
Дръпни ти белите пердета или просто през тях погледни.
Та те са прозрачни, нали?...
Какво видя? Навън вали?! Ах, да не повярваш на очите си! ...

Ненужни са всичките интриги и лъжи,
излишно е всичко, което може да те натъжи.
Не нужно е да бъдеш себе си,
когато светът около теб е фалшив.
Ненужно е да си щастлив. ...

Играят дечички
със мръсни ръчички,
играят в рекичка,
пълна с мушички,
играят, играят дечички. ...

Част 1
Отворих очи. Започва се. Станах от скърцащото легло и влязох в банята. Днес щеше да бъде специален ден и трябваше да се приведа в приличен вид, доколкото беше възможно. Сресах се и измих това, което беше останало от зъбите ми. Хвърлих един поглед в счупеното огледало над мивката и този път ми ...

Принцеса и Чародей...
(приказка за пораснали)
Зная приказка красива
и с необичаен край,
тя е в паметта ми жива ...

От мислите бягство жадуваш,
в самотна разходка се впускаш -
усещаш за себе си миг!
***
След първия пролетен дъжд ...

„Не знам“ – повтарям дълго.
„Не вярвам аз в това.“
Историята започна отначало.
Втори дубъл – как да кажа - няма.
Не прозрях, ...

"никой, дори и дъждът, няма толкова малки ръце"
Е. Е. Къмингс
Напомняш ми на пролетта през март:
безмълвна, бледа и неосезаема.
Навярно за това си мълчалива ...

Дали ще ме обичаш като Пенелопа,
дочакала безгрешна своя Одисей,
или ще счупи Някой вътре в нас оброка,
тъй както грабна Евридика от Орфей.
Дали достойна си да бъдеш Жулиета, ...

Така обичам тези дни –
Бенковски пролети красиви!
В градини нарцис как цъфти,
крила в гнездо как щъркел свива.
Насред селото с бавен ход ...

Откакто съм с теб животът е по-различен,
по-добър, по-светъл, по-нетипичен,
но е хубав и сякаш ставам по-мила,
спокойна, сякаш ми даваш особена сила...
Сила да се справя с всичко и всеки, ...

ЕСЕНИ
Пъстрее златната есен,
обагрена в шарен килим.
Постила своята нежност
в по-мек и от пух балдахин. ...