Не очакваше това от себе си. Струваше ми се неестествено да му се случи, след като не само бе човек практичен, с твърдо установени навици и житейски възгледи, но и отдавна бе навлязъл в зрелостта на една характерна с повече познание и опит възраст. Нещо повече – бе минал през всички варианти на анга ...

Животът
Животът тъй бързо препускa,
кaто див мустaнг в долинa,
aко не се хвaне, се изпускa
и остaвя дълбокa следa, ...

Преоткривам
отново света
във изгрев
копринен
и залез ...

- Коя си ти? - почти без глас прошушваш.
Търкулва се мънистен нежен смях.
A зайчетата слънчеви промушват се
в очите ми. Пленен потъваш в тях.
Опияняващо по устните танцуват ...

Юли
В слънце жарко юли е притихнал.
Мирише на сенокос. И на лютеница.
Дъхави ухания, калдъръмено-салкъмени
акварелно докосват. ...

"Ние никога няма да умрем"
Дариус отвори очи и се изправи рязко. Дишаше бързо и тежко и присвиваше очите си заради силното слънце. То беше точно отгоре, което предполагаше, че е около обяд.
- Дали не съм сънувал? - помисли си той - Не, няма начин. Тя беше истинска и трябва да я намеря.
Беше адска же ...

Офорт
Чуй тази тъжна песен
и запомни какво гласи –
“След лято идва есен.”
Обратно пролет не търси!

Една след друга разцъфват звезди по небето.
Едно след друго светват цветя по полето.
Що е росна капка във цветчето,
все е бисерче в сърцето.
Върви Месец по небето ...

Последен дъх, пропит в последни думи,
ръцете безтегловно следват уморени силуети...
Проточено проскърцват изхабени гуми
и тихичко оплакват най-последните минути...
Минути, във които осъзнаваш, ...

С нож и химикалка,
забити във ръката,
кръвта се стича
чак до стъпалата,
катеря стълби, ...

по Б. Христов - "Жената Мария"
Аз ли коя съм? Мария.
Жената на всички мъже.
Жената, която в магия
все тича с издрани нозе. ...

Любов и страст
Любов и страст в сърцето ми се сливат,
в трепети от копнеж и екстаз го обвиват,
в огнени реки от надежда го заливат,
надежда за мечтаното и тъй желаното. ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - 14 част
Започнахме да мислим по какъв начин ще стане това. Шопа и Джилянов бяха на различни мнения. Шопа предлагаше да го дръпнем от улицата с опрян в главата пистолет, а Джилянов предлагаше да действаме с кадифени ръкавици. Искаше да го причакаме някъде, най – д ...

I never count on yesterday / Никога не разчитам на вчера,
Because the past can also change / защото миналото също може да се промени.
I'll never give myself away / Никога няма да се предам,
Life is worthwhile on the edge / животът си заслужава на ръба.
Words sound so hollow in the cold / Думите звуч ...

В този свят, от крайности обзет,
времето обгръща ме дуално.
И редя куплет подир куплет
в сблъсък на реално с нереално.
Ангелите пращат ми зора. ...

Лудо Време...
Все още нежен и приятен
повява утринният хлад,
но няма как във ход обратен
да върнем Времето назад... ...

Бял лист. Аз. И химикалка
която не пише.
Пресъхва от избледняващи
питанки.
И задух от цигари или ...

Кехлибарени са моите мечти,
сигурен ли съм, че ми се спи...
С леглото все така сме си на ти.
Пиша, искам - ела ме прочети?
Усещам те, без пяна си, готова. ...

Родила съм се аз през пролетта,
затова понякога съм тъй непредвидима.
Затова тъй както слънце грее
в очите ми, тъй после буря има.
Родила съм се аз през пролетта, ...

Сърцето ми е стон на пътник – ням,
върти се в кръг докато спре в стена,
а после дълго свива се подпряно
на твоята бронирана врата...
Сърцето ми е синьо като нощ, ...

Аз винаги съм прав!
Ясно ли е!!!
Родителите ми казват:
- Грешиш
Майната ви... ...

на татко
Тук геранът само е останал,
окото си оцъклил като бухал.
И орехът, с колчан мълчание,
готов да стреля в пустото. ...

Кариерата не беше добър футболист, всъщност може да се каже, че беше посредствен футболист. Но пък за сметка на това беше много старателен и амбициозен и това му помагаше да се развива.
Той започна да тренира на десетгодишна възраст. След няколко години треньорите му вдигнаха ръце от него и му казах ...

Леко по небето плува,
сякаш беличък памук.
Ако почне да палува,
бързо страшно става тук.
Удря ли с юмруци силно, ...

Великден.
Опушено, мрачно небе
всеки момент ще заплаче.
На Красно село
десетина годишно момче ...

Дали е любов?
---
Обичам в прегръдките ти
да се стапям,
да бъда мъничка и крехка ...

Повиках те от моята тревога,
че в гърлото ми нещо все горчи,
там камък сякаш имам и не мога
да го премахна. Той не се топи.
Повиках спомена за теб, макар че ...

- Телефон на доверието, как можем да Ви помогнем?
- У нас има... няколко трупа.
- Какво има у вас?! – шокирана попита операторката.
- Трупове, мъртви хора. – отговори спокоен детски глас от другата страна на слушалката. – Първо мислех, че просто спят, но когато не мръднаха цял ден, реших, че нещо не ...

Не бягай от мен, момче,
поглеждайки скришом през рамо,
понеси ме на твойте ръце,
с устни рисувай ме само.
Не се страхувай от мен, момче, ...

Тази зима, така студена, зла, немилостива
небето ми прояде, звездите ми разпръсна.
Раздра до кръв сърцето и в' вените ръждива
болката набоде, да ми напомня, че съм необичана.
Все палех свещи и свита във молитва ...

Жената имаше здрав разсъдък, а съзнанието ù поглъщаше и обработваше дори най-заплетената информация. Силната памет ùслужеше безгрешно. Че притежаваше интелект - притежаваше. Е ,и какво от това?! На петдесет и пет години, току що нагазила в третата възраст ù се случи нещо, от което дори интелектът не ...

Нечакана, невикана, неискана.
Изплакана и скрита истина.
Си тук сега, си в мен сега, си моя.
Нестихваща, рушаща ми покоя.
В изненадващ момент ...

Глад и гъдел на събуждане
за дълбоко лято
и нетърпелива нужда
то да е иглата,
аз да съм от слънце нишка, ...