– Каква изумителна утрин, не смяташ ли?
Сътворение се носеше на един облак в цвета на панаирджийски захарен памук и отвреме навреме разперваше пръстите на ръцете си, промърморвайки си нещо напълно неразбираемо под носа, при което от шепите му се посипваше златен прашец. Там, където попаднеше сякаш с ...

Тази дивна прекрасница, пролетта, се усеща преди края на зимата ... Още през януари белеят тук-там, красивите й първи предвестници - ранните кокичета ... Те ca ĸaпĸи oт онова мляĸo, c ĸoeтo е закърмен от Богородица млaдeнeцa Ииcyc, според древни поверия ... И снегът се топи, от хълмовете се стича во ...

Ако се абстрахираме от изводите на миналото, значи да нагазим неподготвени в реката на живота.Днес настъпват епохални промени в устройството на цивилизацията.И ако разсъждаваме заедно, ще се убедите, че сме свидетели на глобален катаклизъм в цивилизационен,климатичен, но преди всичко в екзистенциале ...

Когато мракът реши отново да овласти моята душа,
достигам до върха на Слънцето.
Падам, изпепелена
от горещия му вятър, повалена
някогашна, в ледена роса – ...

Как лягаш спокойно да спиш,
безумний юроде?!
Делата ти - пъклени,
езикът - нагли лъжи.
Оплел си в мрежи наивните, ...

Снощи, не помня точно по кое СМИ, може би като
отворих хладилника, и пред мен изскочи новината
с голямо ,, Н", че премиерът Росен Желязков имал
алтернативен план.
Бре, казах си, ей от такива премиери има нужда ...

Гората ставаше все по-тъмна, създавайки зловещо настроение. Бях се скитал из нея поне два часа. Вероятно групата, с която дойдох, вече пътуваше към дома с автобуса. Пред мен проблесна светлина за кратко и после изчезна. Насочих вниманието си към нещо в далечината, което изглеждаше като къща. Когато ...

Левиатан
по филма на А. Звягинцев
В посърнало градче крайбрежно,
с дъх на плесен от времена на Брежнев,
за сивия живот подсеща храма - ...

Обитаваме място, което наричаме Свят
Оцеляваме трудно, Живота приели за даденост.
Неизменно си мислим – Светът е до болка познат,
но изучен така – от повърхностни истини – крадени.
А дали е така, щом се втурнем в потока Живот? ...

Моето "Аз" и твоето "Ние"
неминуемо ще се срещнат.
Ще бъде ли сблъсък на две стихии,
или ще бъде поредното "нещо си"?!
Ще гледам ли снимката ти до изнемога, ...

И да знаете! Засипват ви с лъжи!
Не е вярно, че сърцето не боли!
Особено сега! Време на злини,
живото сърце много, много боли!
Да. Идва пролет. Мирише на живот. ...

БЕЛЕЖКА НА ПОСЛЕДНАТА СТРАНИЦА
Страхуваш се да бъдеш нежен.
Твърдиш, че слабост е било.
И времето ли скри копнежа
под дрипавото си зебло? ...

Издигнал съм си паметник неръкотворен,
не ще обрасне пътят хорски там с трева,
от стълпа Александровски, с вид непокорен,
по-горе ще виши глава.
Не ще умра – духът ми в лира тънкострунна ...

ЗАПИСКИ БЕЗ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
На ръст пораснах колкото невен.
В душата ми пчели се нароиха.
Изрониха се – ситнички, у мен
зрънца от непристъпна облепиха. ...

Странно същество е човекът,
нощем мечтае, денем руши.
Смее се над проблеми, клетият,
а после притиснат, сам се теши.
Тича след сенки, гони вятъра, ...

Карикатура съм... на поет...
Но да беше само това...
Нямам във нещо късмет,
страдам кат' пръч... без коза...
Опитвах със труд да успея, ...

От Слънцето ли или ми се струва? –
в отблясъци фриволно стъпвам аз.
Не се научих, как да се преструвам,
затуй сега се смея с искрен глас.
На тази подранила дръзка пролет ...

Изригна черното небе
И леден дъжд изля във мрака.
До малко котешко дете
Смъртта, невидима, зачака.
Премръзнал бъдещ "мишелов" ...

Помниш ли нощите? Луди, безсънни,
когато по улици шепнехме грях?
Смехът ни звънеше в тъмните стъпки,
и вятърът вееше отрова и прах.
Помниш ли песните – стари, любими? ...

И снова здесь гибнут ребята -
которым семнадцать лет.
Смерть их страшна, непонятна.
А объяснении этому нет.
Живешь, и будто не знаешь, ...

Фалшив живот, фалшиви хора!
Няма да се променим!
Гризем си ноктите, защото...
Светът шапката ни накриви.
Толкова отрова се изсипа... ...

Ураганните вихри в душата живеят
и презирам притворство, и страх и, лъжи.
Споменете ли мене, кажете: За нея
само лудите знаят. Луната държи
тя на своята длан, в тъжен стих да засветят ...

Тогава злите езици говорили ,'' Свършили се българските момичета, та чак докарал от Русия, кой знае от какви села е, дето не са видяли влак и нужника им на двора...''. Да ги попиташ, че вие като имате нужник в къщи, нали е покрит с найлон и черги, и държите компотите си там, а се притърчате из двора ...

Смълчаното време
седи на завоя,
притихнало някак,
задрямало сякаш.
Дори и вятъра ...

Изведнъж попаднах там -
В капан ли ,
в пропаст ли
бездънна?
И нито сън и нито смях - ...

ПО ГЪРБА НА ЛЮБИМИТА
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
От всичките лилави въздишки,
бледи асонанси и алитерация
в тавана на нощта ...

Когато тихичко догаря моят ден
и залезът умира кървавочервен,
невярна мисъл пак душата ми измъчва,
че съм родена твърде дребна за Сизиф,
а мъкна канарата на живота сив, ...

Както вече знаете, Ники и Нора имат прекрасна баба в малко планинско село. Тя много ги обича и те много я обичат. Когато децата имат рожден ден, баба им им приготвя приятни изненади. Затова днес братчето и сестричката решиха да измислят как да изненадат своята любима баба по повод нейния предстоящ р ...

– Яркочервените корени вече започват да си личат твърде много. А заради бавното зарастване на кожата още дълго няма да мога да се боядисвам. Ако сложа перука, веднага ще се забележи. Но ако ходя с качулки ще възникнат още повече въпроси. Какво да сторя?
– Поискай помощ от вещица. Нека измайстори илю ...

И в ОСманската и в ЕСманската империя
все сме си провинция дива.
С една дума - периферия.
Никой не ни бръсне за слива,
нито ни търси за мнения.

Един неземен писък, тъмнина,
още един живот си отиде.
Сълзи, страх в очите, тишина,
не знае душата му къде да иде.
Там, между двата свята застанал, ...

Това е английската версия

Времето пространството съпътства
И променя се то -
С условия - възможности нови.
Тях ги носи сега бог Велес,
И боговете попътни Славянски, ...

Има ли нещо в човека, по-красиво от очите... "Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи..." ... За пръв път чути, все тъй звучат в ушите ни, прекрасните стихове на Яворов ... Очите на любимата му са - олицетворение на нейната възвишена душа ... Или - ‘звездни небеса‘, (‘Ела‘) ...

Понякога нощем, не мога да заспя. На всеки се е случвало, но на мен, май, по-често. Лежа в леглото и слушам секундната стрелка на часовника да напередва и знам, че минават секунди, които се превръщат в минути и после в часове. Излизам на малката тераса. Под мен булевардът е оживен, шумен, светлините ...

ПЪТЯТ СЛЕД БОГА
… в това, що Бог за мене е решил,
не виждам просто смисъл да му преча,
ще бъда мравка, птица през април,
дърво и вятър – всичко! – щом понеча, ...