И сякаш мислите ми отлитат с дима
и всмуквам още веднъж желание,
което бушува в кръвта ми,
издишам горещо с дъха ми
и отива при теб. ...

Глава двадесет и шеста
Бяха минали три месеца от сватбената церемония. Под предлог тежка бременност, Графинята всячески избягваше какъвто и да е контакт със съпруга си. В началото Симон ù съчувстваше и се отнасяше много внимателно с нея. Но с течение на времето забеляза, че когато тя е с нейните при ...

Обичам те понякога.
Друг път обичам те и повече.
Обичам те всякога и всякаква.
Обичам те! Обичам те!
Обичам те, по дяволите! ...

Кой измислил е лъжата,
може би греха си за да скрие,
замесен пак е сатаната,
споделяте ли го и вие?
Може би в едно със изневярата ...

Лято мое! Житен клас узрял.
Мак разцъфнал. Литнала светулка...
Някой алчно в шепа те събра
и отнесе надалеч оттука.
Хукна подир тебе Есента - ...

Живееш в спомените и се измъчваш,
вземаш малко, чакаш много,
често оставаш без нищо,
докато усетиш пак
прилива, полета, смисъла... ...

Пак е есен. Пак е септември. Пак се задава адски трудното ставане в шест без десет, всяка сутрин. Пак ще се ядосвам, че снощи не съм си легнала по-рано. Обещавам си, че довечера ще си легна в десет, да! Пак ще обръщам шкафове и гардероби в поредната сутрешна дилема - Какво да облека?! Пак ще се отпл ...

Югоизток
Мълчи тревата, остарява в слънцето.
Изсъсква кратко, като въздъх, под човешки крак.
Разбутват се кирпичите от дядовата къща
и в двора кляка тя като беззъб просяк. ...

Безмълвие в шумните ни думи,
безнадеждност в нашите мечти.
Звукът на преминаващи катуни
в душата ни отчаяно ехти.
Изгубени в познати булеварди, ...

Сполука
Заминахме сполуката да гоним...
Оставихме на майките си клети
модерните безжични телефони
и симките по старите тапети ...

Ефирно-лека, ти танцуваш
в нощта, на първи капки дъжд
и над асфалта сякаш плуват
коси със цвят на зряла ръж.
Прекрасна Барби!... Буратино, ...

- В следващия си живот ще бъда облак.
- Не можеш, трябва да си капчица. Така ще те намеря.
- Но аз ще съм като всички останали. Как ще ме познаеш?
*- Никога няма да си като всички останали!*
Ще бъда птица и тебе ще търся, ...

Коя съм аз да те съдя, коя съм аз... Можех да те имам, имах те... можех с една дума да те изгубя, изгубих те... Но на каква цена? Заслужаваше ли си да страдам по теб, а на теб да не ти пука? Толкова много време мина, но ти още си играеш с мен, сякаш аз съм една марионетка в твоя живот, която винаги ...

Отвори очи
Ако още си нещастен
и на грижите подвластен,
спри за миг, вдигни глава,
виж наоколо животът ...

Сър Дянкоф, сервирай ни нещо свястно!...
Хайде, че вече умряхме от глад!
Почисти трохите от народната маса!
И ни сервирай - приличен обяд!...
Докога, депутати, ще се туткате в кухнята? ...

Предисторията е на :
„Прегледай се! Ти май не си добре...”
ми каза вчера моята съпруга,
а с поглед – сякаш ще ме издере.
Озъбих се – какво да кажа друго... ...

Кога изгубих своята усмивка
и почна да горчи от тишината?
Кога реших, че всичко е преструвка,
а приказки се пишат за децата?
Защо съм изморена от безверие, ...

Започват месеците с Р,
студът полека се намества във телата.
Листата от дърветата окапват,
килима цветен пак постилат по земята.
Отиват си горещниците летни, ...

Изгряха две луни във моята вселена -
една за приливи и една за отливи.
И две слънца прегърнаха луните ми -
ту мълчаливи, ту словоохотливи.
Разплискаха се океаните от спомени, ...

Свят на крайности: магнитни
полюси със две посоки.
Минус – страсти първобитни,
плюс – възвишеност до болка.
Огънят безславно гасне ...

Най боли от пропуснатите възможности. От неразвитите приятелства, от не казаните думи, от пренебрегнатите чувства. И все пак продължаваме да оставяме удобните случаи да ни подминат. Затваряме очите си с очила от страх и неувереност и забравяме за топлината на това, което изпускаме. Тези очила правят ...

Аз до болка се съдих сама
и достатъчно тъпках своето име*.
С повод, без повод, с вина, без вина
съвестта си разпъвах.
Без да питам дали е невинна. ...

За момент ми става мъчно,
после бързо ми минава.
Плакала съм - вече зная
кой остава сам накрая.
Никога не ще погледна минало, ...

Казва ми поетеса млада:
"За каква Любов пишеш, драга?
Да не си на шестнайсет?
Не ти отива на тази възраст зряла!"
Милата! Може би си мисли, ...

Начало... И отваря се завесата,
а блясъкът очите заслепява!
Притихваме. Сюжетът на пиесата
чрез действието първо оживява!
Играят в светлината на прожектора ...

Тук с мен...
Бъди слънцето в моя ден.
Това не е сън,
това е, което съм.
Веднъж вече се опитах да продължа да живея, сякаш никога не съм те познавал... ...

Някои се кълняха, че са го видели още в края на ноември, други предполагаха, че се е появил по Коледа, но истината е, че той дойде в ранния следобед преди Ивановден. Изникна съвсем от нищото, от скута на възвишението над язовира. Сякаш скалите се отвориха за миг, колкото да го пропуснат и той слезе ...

Събуждайки се сутринта – сутрин като всяка друга – и ставайки, за да се погледна в огледалото – действие, повтарящо се всеки ден – бях изумен да открия, че от огледалото ме гледаше човек, когото не разпознавах.
Той повтаряше движенията ми до най-дребния неуловим детайл; нервните импулси, които изпра ...