Втори живот
Катя стоеше на релсите и гледаше извивките им в далечината. Беше привечер и вятъра леко подухваше дрехите и меката ù руса коса. Знаеше разписанието на влака, трябваше да мине всеки момент. Загледа се продължително, след което затвори очи и пое дълбоко дъх. Трябваше да го обмисли за после ...

Погледни към луната, виж пустотата
пусто е и празно като на поетата листата.
По неговия лист има само следи от сълзи,
когато падне мъжката сълза много го боли.
По морето птиците отлитат в небесата, ...

Софийска сага 15
Глава дванадесета
Течаха последните секунди на мача. Резултатът беше 4:4. В басейна вреше и кипеше. Отборът на ГДР беше повел с три на нула още в първата част. След третата част, на почивката, треньорът вкара в игра Симеон Гогов. След 4-5 опасни нападения, на върха на които беше веч ...

Самотна тишина по двора ходи,
наметната със черния си шал,
по улицата като призрак броди,
но не докосва вече прага бял.
До неотдавна в стаята ми спеше ...

КОРИДАТА
Това полупланинско селце по нищо не се отличаваше от другите такива след политическите промени през 1989 година в България. И в него селскостопанските сгради останаха без животни, инвентар и без самите стопани. Дойде от столицата бивш тукашен селянин, бивш тамошен шестак, дойде с жена си, д ...

Зад тъмна магия градът е забулен.
Нощта е красива, нощта е коварна.
По ъглите шепоти тайни се бутат,
светът е останал отвъд светлината.
Отвъд светлината светът е останал ...

Как ли обичах я? Никак.
Тя беше тази, която
раздаде ми обич. От нищото.
После си тръгна. Нанякъде.
Как ли обичах я? Просто. ...

Гроздена от балкона
към своята комшийка
провикна се: „Марийке,
у вас пък кой е болен,
та докторът прелита ...

ПРИКАЗКА ЗА ПОСЕЙДОН
Да бъдеш божество не е било така забавно,
узнавам от легендите за древния Олимп.
На дворцови преврати не един бог
жертва ставал – ...

След тежкия изморителен ден
ти сгушваш се, мило, при мен..
Кротко отпускаш глава
на тез изморени майчини рамена!
Затваряш полека свойте очи ...

- Дядо, трябва ли да заминем? - в гласа и имаше еднаква доза вълнение и тъгa.
Влажните кичури на косата и докосваха голите рамене, бялата ленена рокля с бродерия на гърдите навяваше носталгия. Вече не бе малката Ясемин, нейните 12 години бяха украсили с детско щастие розовите скули до сега, но днес ...

автор: Елена Георгиева
(Всяко съвпадение с героите е действително!)
Животът на Хелън започна с безпаричие и борба за оцеляване. Тя живее заедно с родителите си в град Маями, който се намира в щата Флорида на
Съединените американски щати. Семейството обработва малко парче земя, близо до Атлантическия ...

Мислех си за тебе днес.
За хубавите ти очи,
за усмивката ти нежна,
що ме кара да настръхвам
всеки път, щом те видя. ...

Дъждът разтвори
листото,
скръбта ми позеленя
до горчиво.
Мъдрецът от алабастър ...

Две души са тука подслонени,
две души във тяло за една.
Две души се смеят на света,
измислят свои правила.
Събрани са в едно, а тъй далечни; ...

„О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“
О, неразумний юроде, да можеше да те види сега Паисий Хилендарски как се срамиш от произхода си и страдаш заради държавата, в която си се родил!
Още през далечната 1762 година – време на робството, на подчинението и страха, този свет ...

„Собствено” мнение
Обвито в сметки и пристрастия,
духовното безмълвно тлее,
интуитивното участие
пред логиката днес бледнее. ...

На първото си заседание,
парламентарното мнозинство
на тройната коалиция
си гласува повишението на
заплатите. ...

Оня ден ме то люля,
ама не от Пернишка земя.
Нито блока ми се клати,
нито бягах по чорапи.
Ами ще кажете: ,,Какво ...

Обичай ме за мъничко поне,
тъй както старо вино се обича,
тъй както вятърът е влюбен в дивите коне
и в гривите им тайнствено наднича.
Обичай ме за мъничко, насън, ...

На лазурния бряг
На лазурния бряг оставам,
някои важни за битието въпроси си задавам,
във волните ръце на птиците се предавам,
покоряващата нежност на мига чувствам и осъзнавам, ...

Такава нежност никому не съм дарявала.
Трептя от обич, граничеща със лудост.
От толкова копнеж какво ли с мене става?
Крилца разтварям като пеперуда...
И литвам някъде, а утрото е приказно и светло... ...

Бойко за пиара си се загрижи много,
пушeнe в заведение било некултурно.
Ще накаже ли нарушителите строго
това човече смешно, карикатурно?!
Всеки има правото да избере сам, ...

Мълва отнейде появи се,
че съм скиталец без душа,
опърпан, мръсен и тъй гнусен,
че от мен бои се и Смъртта.
Туй вярно е, бедняк съм ...

Нощта на Мария
Ако знаеш, тате, колко ми беше лошо онази нощ, щеше наистина да се уплашиш. Ти винаги си имал безкрайно въображение за лошите неща, които могат да се случат на твоята дъщеря, още от малка ги знам твоите страхове, тате, така че нищо ново няма да ти кажа.
Знаеш ли, тате, кога разбрах, ч ...

Всяка нощ пиша до ранни зори писма до теб. Разбира се, никога не ги изпратих. Защо ли? Не знам, може би страх? Страх от това, че няма да разбереш какво съм написала, смисъла на думите, същността на писмата. Вътре е сърцето ми, душата ми, мъката, сълзите и разочарованието. Пиша ли, пиша, но има ли см ...

Развяват гриви
чувствата отвързани
от мислите-юзди.
И тичат
по поляните-желания ...

Абсурда
Тъжен Абсурда и малко отчаян,
отбил се случайно в едно кафене.
Там собственик бил (..........),
а келнерът- обедняло ченге. ...

Изпепелена любов
Сърцата ни са сгушени и свити -
докоснати от пурпурна сълза,
нестихващият тропот на копита
и днес изпраща своята стрела... ...

Понякога, унесен напълно в най-прекрасните мигове от живота си, не те ли хваща страх? Не ти ли се свива сърцето, като си помислиш, че след още един невероятен миг всичко ще приключи? Времето наистина е лъжовно. То може само за една единствена стотна от секундата да те направи най-щастливото същество ...

ЕДНА НОЩ В МЕКСИКО
ПОПЪТЕН ВЯТЪР
- Ренато Санчес - директор нa ВВУ "Санта Катерина". Добре дошли в Мексико. Чувствайте се като у дома си.
- Антонио Севаро - капитан на кораба "Герой". Радвам се, че най-после се запознахме.
- Чухме, че имало буря - каза Санчес - има ли ранени? ...

Пролетни камбанки от дъжд
Куршумени облаци скриха небето
и синият космос остана зад тях.
И плътно, и ниско се спусна пердето,
кога си отиде Денят... не разбрах?! ...

Не стой отвън на прага ми. Ела.
Събуй си трънените стъпки пред вратата ми.
Изчистих. До последната вина,
заплела паяжина по стената ми.
Изтупах мислите си - колко много прах! ...

"Доверие" - каква прекрасна дума,
поверие това прерасна помежду ни.
от векове камъка дълбаем с разум,
а за минути заличаваме го с думи.
Ти, ти и ти - стани, ...

Днес музата ми пак заспа дълбоко,
опитах се да я събудя неведнъж.
А пък високо от небето синеоко
се сипеше на ситни капки дъжд.
"Убола се е явно на вретено!" ...

Щом изваля и последната нежност, миг преди съмване,
щом уморени косите ми със дъха ти спрат да флиртуват,
щом и луната ревнува, щом дъгата среднощно се сбъдне,
значи си тук. Значи живея. Значи за кратко наяве сънувам.
Щом тъгата ми пие мартини на плажа и за вечер изчезне, ...