Безглаголно стихотворение
Нощ, безкрайна самота,
непробудна тишина,
във очите - любовта,
а в небето - зла Луна, ...

Жената на вятъра го мразеше.
Рошеше косите ù.
Вдигаше полите ù.
. Прашеше очите ù.
Жената на вятъра го мразеше. ...

Какво е този свят? Измислен кораб.
Круиз в блатата на човешка низост.
Това ли е пределът? Доброволно
да скитаме в несътворена близост.
Дали е мисия да бъдеш личност, ...

Детството
Какво е детството? Това са сладки мигове от времето, когато сме били деца или пък мигове, които с удоволствие забравяме и не говорим за тях, защото са наранявали детските ни сърца, чувства и виждания. За някои хора детството е най-хубавото нещо в живота им, а за други най-лошото.
Когато см ...

Към безкрая
Дай ми ръка,
не искам да те е страх.
Довери ми се…
няма да те разочаровам. ...

Душата боли!
Душата под нокът стои,
лека и тънка била…
Дали тялото е нейния дом, когато боли...?
Там, където те боли, и душата е цяла - ...

„Целувам те!” в слушалката нежно изричам –
сякаш виждам очите ти, те се впиват във мене,
а гласът ти уморено и тъжно ме свлича
до вината ми тъмна. И пълзя на колене.
„Ти и Него навярно така го целуваш...” ...

Вдигна се една вълна,
голяма колкото скала.
Зад татко бързо аз се скрих,
с ръце главата си покрих.
Ама съм един рибар, ...

Прелиствам душата си бавно и с нежност,
очите ми плуват в съня...
Попивам красивата, нежна безбрежност
на нашето вчера - сега.
Отварям вратата, а ти ме поглеждаш, ...

Родината за мен е пролет -
в родопско разцъфтяло село
и Райските скали - отколе
небетата подпрели с чело....
Но днес Родината е гето, ...

Ти тръгна!
Аз изпратих те с очи...
Обърна ли се?
Не видях,
не искам и да видя... ...

Под булото на облака дъждът сляпо спи
и върху му се ронят отломки от несбъднати порои.
Дъждът спи в себе си,
загубил спомена за синевата.
Дъждът наяве няма очи, ...

Тя е сигурно луда (но не точно луда за връзване),
просто ходи сама и сама нещо все си говори.
И я срещам редовно, когато се счупвам от бързане
сутрин рано за работа. Някой път чувам, че спори
с много страст с опоненти, за другите просто невидими. ...

Всички се хранеха с охота.
- Как се сдобивате с продукти? Всеки ден излизате там - горе и пазарувате ли? - попита Ванката.
- Хе, хе, Ванка, нали си снабдител... професионално изкривяване... - засмяха се другите на шегата.
- Не. Произвеждаме си всичко необходимо. Имаме оранжерии, ферми за животни, ов ...

Виждаш ли сълзите във очите ми?
Виждаш ли тъгата във сърцето ми?
Прилив през душата ми минава
и като цунами всичко живо той опустошава.
Как след бедствието щетите да възстановя? ...

ОЧОВЕЧВАНЕ НА ФИЛАНТРОП
Простенва в мен човекът непознат –
прострелян с незаслужена обида…
Какво за мен е още този град,
от който тихо днес ще си отида?... ...

Изтича между пръстите ми обичта,
която доблестно опитвах да запазя,
от вино се превръща във вода,
от болка се изменя на омраза.
Със сигурност виновник има, ...

Тя беше красива. Беше и млада. Изглеждаше така сякаш имаше всичко. Ходеше с високо вдигната глава. Движеше се наперено. Тя притежаваше света. След като минеше, приковаваше погледите към себе си. Другите жени искаха да приличат на нея. Можеше да притежава всеки мъж, но никой не я привличаше. Когато с ...

Без очи, от огньове запалени,
без душа, от взривено небе,
и разкръстена…Хуквам нататък,
дето дните ми, диви коне,
ще оставят две дири към тебе… ...

Кей за двама е сребърният пясък на брега -
пристанище на будното море и неговите цветни сънища,
които пазим като амулети, за да се върнем там,
където Времето е само щрих на нашето усещане за
Необятност...

Вчера бях усмихната и щастлива,
а днес съм тъжна и печална.
Сменят се настроенията мои
като годишните времена.
Ту разцъфтявам като цвете нежно ...

Целуни ме неуловимо почти,
премаляла едва да усетя дъха ти,
очите после леко притвори...
Заповядай, настани се в съня ми.
"Добре дошъл, седни" - приканвам аз - ...

И така... Къде всъщност свършва приказката и къде започва реалността? Това се питах много дълго време. Щастливо време, сляпо време... Сега съм будна повече от всякога. Дали съзнанието ми осъзна, че този сън днес е невъзможен или животът включи алармата си - не знам. Не ми се анализира точно къде и к ...

Уроци по сценично майсторство
Диалози
.......................................................................
Заспала съм.
- Хайде да сложим тапети в стаята - потупва ме по главата синът ми. ...

БОЛКА
С изтръпнала душа от гневна болка,
заключена за всекиго оставам.
За дълго мъката обричам на мълчание
и сълзите на дъното заравям. ...

А казвахте, че щяло да ми мине,
че с времето ще си отиде любовта,
че щом не виждам очите му така любими,
щяла в прах да се превърна и жарта.
Казвахте, че след дъжд ще дойде слънце, ...