Късно лято с аромат на наближаващата есен,
лист след лист багрят се в ярки цветове,
понася се навред позната, тъжна, но красива песен,
сътворена в минало далечно от самите богове.
В тази песен се разказва за рая тук на земята, ...
Като море, забравено на плажа,
говоря си с отворените миди,
събирам си вълните - уморените,
на мъртвите вълнения не вярвам,
че са вродени, волни своеволия ...
Все още са високи планините,
реките пак са хукнали нанякъде,
задъхани във мокрото си синьо.
Над равнините - златни както някога -
небето си е още от коприна... ...
Ще бъда с теб сега и завинаги,
до края с теб ще остана,
ако потъваш вечер в очите ми,
а сутрин с усмивка за мене изгряваш.
Ако в мене виждаш небето, ...
Мога само да поздравя нашите олимпийци за това, че не се поддадоха на изкушението и не посегнаха нито веднъж към златото!
Когато приятелите ми станат повече от враговете, или съм успял да се превърна в много добър човек, или съм се оказал заобиколен само от лекари...
Фейсбук винаги ме пита какво мис ...
Лъжата, казват, служи за добро
и уж със нея крием си вините,
но следствието всъщност е едно -
изричайки я, тровим си душите...
Когато лъжем, страшно се потим ...
Ти питаш, синко, как живея.
Ми... малко трудно, но ще издържа.
Аз напоследък заиграх се с нея,
с онази палавница - старостта.
Побутвам я от мен да е далече. ...
Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка,
в небето да се рее в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...
Защо оставихме „мома англичанка“ да каже истината за българския футбол?
🇧🇬
Марго Дън казва истината, само истината и неподправената истина в своя репортаж за радио BBC със зловещото заглавие „Смъртоносната игра на България“. Макар дошла за кратко у нас, британската журналистка вярно е напипала пулса на родния футбол и точно е определила неговата диагноза: неразривна връзка ...
Така наричам моментите, хората и вещите, които ме правят щастлива или ми носят онова хубаво чувство, че съм точно там, където е предназначено да бъда. На място и във време, където липсват злобата и нещастието и светът прелива от любов, спокойствие и хармония. Където е толкова тихо, че чуваш песента ...
Ти си тръгна от мен неразбрана, аз си тръгнах от теб наранен,
и превърна се просто в Силвана, аз си останах вятър студен,
ти си тръгна от мен разпиляна, аз останах от болка сразен
и нарекох те просто измама, а моето Чочи бе преди ден!
Ти си тръгна от мен като вятър, разпиляващ надежди безброй, ...
Идеята се появи след прочитането на
Върнах се – смутен, объркан, гузен.
На колене съм готов да падна.
Тон вина след себе си тътрузя.
Не, не ме отпращай безпощадно. ...
ПОЖЪНАХМЕ БУРИ
В тишината те скрих, моя трудна Любов,
и не ще те предам на хиените.
И дори да изглеждам полуидиот,
всяка трудност, повярвай, е временна. ...
И сам изпращаш слънцето замислено,
и чудиш се ще дойде ли отново то.
Е, да – какво ще става, вече е написано
на камъка напукан със букви от сребро.
Седиш и взираш се, а спомени ...
Здравей, страннико с усмивка блага,
дойде да ме спасиш от самотата?
Защото примката се бавно стяга
и леко аз потъвам във тъгата!
От мъката ръцете са сковани ...
Поспорих със дама аз днес
какво е любовта във живота.
Задълбали във спора, та чак до нощес,
стигнахме до вярата, кръста, Голгота.
Спореше нервно, потропваше с крак - ...
Бори се срещу мен, бори се,
но вярата ми в живота не ще поробиш.
Не ще ме убедиш, че надежда няма
и че нищо не е важно.
Бори се, наранявай ме с думите си, ...