ИЗПОВЕД)№3
Израснах аз сред селската неволя.
Закърмен бях със селски труд.
Затичах по поляните на воля,
и се калих във зной и студ. ...

Уроци по сценично майсторство
Катарзис
.............................................................................
тичат ръцете ти
а след тях идват думите ...

Мъжете сме силни, не плачем.
Създали сме си битките, уви,
лъжци умели сме, картоиграчи.
А някога аеди сме били
и странствали сме със китари, ...

Не ме ограбва времето, откакто
захвърлих чук по грубата му кожа,
макар че ме заплашва многократно
на старостта с бездарния велможа.
Не ме ограбва. Пия си кафето ...

Не допускаш колко е красиво
над теб лазурното небе,
затова с очите си допри го
и помечтай си за криле.
Облаците необятно бели ...

Моите песни
Моите песни, зная, ще се пеят,
дори когато си отида от този земя.
Защото са искренни и лесни,
както е чиста моята душа. ...

ако се върна
и аз като зимата
за онзи ажурен шал
върху клоните
изтънял ...

Глас, пронизващ тишината, прошепна:
- И нищо, и никоя друга дори, няма да завладее сърцето ми, така, както ти... нищо няма значение, щом до мене си ти.
В мига, в който тя чу тези думи, сърцето ù започна да бие по-силно от всякога. Усети едновременно радост и болка... Радост за това, че явно е единст ...

Имаш ли си гадже?
Ама че въпрос,
изчерви се даже
чипият ми нос.
Имам ли – не зная, ...

Ей, вие, неразбраните,
вашето време ли беше друго,
всеки един ли беше винаги така различен?
Ей, вие, забравените,
на днешно време гледащи на вас с презрение, ...

Ти знаеш ли денем как страшно се боря,
след битка как обърсвам кървавий пот
и как безсилна на колене падам и се моля
утрешната схватка да скончи тоз живот!
Ти не знаеш за кръвта, която блика ...

В един затвор сме двама с тебе,
души на никой непотребни.
Превърнахме се във джебчии,
открадвайки по малко
от чуждите щастливи мигове, ...

Нощ мистична.
Нежност,
застинала
в тихо
безвремие. ...

Ветре, чакай, къде си забързал?
Стой, почакай, поспри тук сега!
Развълнувай ме в порив отвързан,
разпилей ме докрай над света!
Ветре мой, властелин на простора, ...

Секундата преди дъжда
Със страшен гръм небето сбра
във черни дипли
облаци разперени.
Мигът замря... ...

За да не те загубя, се отдръпнах,
за да си добре, погубих си душата.
За да не те боли, аз изтръпвах
и се отдадох заради теб на самотата.
За да не те загубя, ти прощавах, ...

Забравен, сам,
заключен в затвор -
по-твърд и от стомана,
по-непробиваем и от крепост,
по-необозрим от открито поле. ...

Стара история е тая, ама ще я помня винаги, като обица на ухото ми ще е. Бяха първите години на прехода, оня, лудият, дето си мислехме, че под вола може да има теле. Ама нейсе.
Трябваше да пътувам с влак, бедни години бяха, та си купих за пътническия през нощта, през деня щях да си свърша работата и ...

Бойко пак ще ни бъде отровител.
Не се ли умори да ни е мъчител?
Иска да отмени върху шистовия газ мораториума.
Трябва да го пратят в за лудите санаториума.
Бойко, Добруджа е житницата на България. ...

Беше с мене в греха!
И ни стана по-леко, нали?!
Пихме обич докрай,
страстно вплели тела в изневяра!
Но в очите ти ...

Любов без граници
Като облак бял във небесата,
Любовта без граници лети,
преминава планини, реки, полята
и събира си най-цветните мечти! ...

Сестричка
Мойта мъничка сестричка
плаха е като сърничка
и днес от тъмно се страхува,
а от непознати се срамува. ...

Е... Важното е, че имаме приятели, които ни обичат. Ще са до нас и ще ни помагат във всичко. Ще лъжат, както никога, заради нас! Ще са до нас винаги когато имаме нужда от тях, ще преодолеят и ще изпитат болката, която ние изпитваме! Ще ни подадат ръка и ще ни изкарат от калта, каквото и да им коства ...

Аз бих желала да те целуна,
да те почувствам за миг само.
Бих желала да те прегърна,
да се спра на твоето рамо.
Желая да виждам твоите очи, ...

... навярно някое небе ще ме подмами...
"Разбрах коварството на любовта.
Агонията в нейния капан
напълно съответства на страстта."
Франсоа Вион ...

Понякога се чудя има ли дъно душата.
Веднъж во веки да го стигна
и да спра да чувствам...
Не искам да усещам липсата
на някогашните весели дни, ...

КАМЪК
“Не се облягай на объл камък...”
Роза БОЯНОВА
“Камък, изоставен насред полето,
издялан от незнайна ръка по незнайни правила.” ...

Ето ме сега... в есента на моя живот аз сещам се за теб...
някак красиво беше това между нас...
Търсих и вървях...
Падах и вървях...
Ставах и вървях... ...

Парче по парче се раздавах
на всички по целия свят.
Парче по парче се надявах,
че така ще намеря мечтан бряг.
Парчета от мене си взимаха ...

Като наказано дете се чувствам,
като наказано във ъгъла дете.
От болка без любов се пръска
измръзналото в пролетта сърце.
Очите ми в сълзи бленуват ...

В този час от твойта прегръдка
имам нужда аз.
Къде си, любими?
Защо ме остави за дълго пак сама?
Копнея аз за теб всеки ден. ...

Реквием за старият Майстор...
С внезапност на секнала песен
днес старият Майстор умря,
но Тайната дето отнесе
разсеян Светът не разбра... ...

Във короните
на дърветата
вятър вее,
и гнездото
на гургулицата ...

Другарю Сталин.
Юз Олешковски
Другарю Сталин вий голям сте учен.
В езикознанието с гениален дар.
А аз съветски съм си прост затворник ...