Колко малко ми е нужно, за да се усмихна,
една дума, жест, поглед дори!
И, кажи ми, как да спра, как да притихна,
щом сърцето се бунтува, а в мислите си само ти!
Погледни, очите ми говорят, ...

Днес пак с бутилчицата разговарям.
Но стига! Келнер, сметката ми дай!
Преминах пеш през злоби и пожари
и твърде съм доволен. Край.
Платих си всичко. Цял живот съм плащал. ...

Завит в пелените черни,
гледам към студено небе,
животът ми вече се раззелени,
превърна се в остаряло цвете.
Задъхани, уморени звезди, ...

Ще избягам от себе си...
(На Игн.)
Няма я тази любов по улиците на стария град… И зомбирано вървя и сякаш сляпа съм за всичко и за всички… Отминават ме хората – близки и далечни, отминавам ги и аз… И клепачите не трепват от студения въздух, който се сблъсква с тях, кожата дори не настръхва… Каква си ...

България
Някъде зад морета и планини,
красива България цари!
С Рила, Пирин и Стара планина,
най-красивите планини на света. ...

Винаги съм се чудила как ли ще изглежда бъдещето ми... Мислила съм си за образованието, за това - дали ще си намеря работа, дали ще се омъжа и дали ще имам деца...
За всеки човек е важно да е образован и да има богата обща култура... Да може да се включва в разговорите на другите, по-различните наук ...

Насън те има, ала будна ли съм,
изчезваш - сякаш през невидима врата.
Докосват и се гонят погледите влажни,
пълни с толкова тъга.
Изгаснали сега са техните пожари, ...

Глава Втора
Хината стоеше до прозореца на стаичката с поглед към празната улица, но не я виждаше, бе много далече от земното, на милиони километри, в съзнанието и излизаха сцени, много сцени, тя се объркваше, не знаеше какво да прави и какво да не прави, искаше ù се да избяга - още сега можеше да на ...

Как не дочуваш на копитата тътена,
като екнат в съня и наяве?
По пълнолуние тихо догаря,
недопушена, мойта цигара.
После паля поредна - да вдишам ...

Най-дълго запомняната любов не струва.
Така, както не струва кафе със захар.
Най-дълго целуваните устни забравят първи.
Така, както лесно се губи чужда запалка.
Най-силно стисканата ръка изстива за миг. ...

Искам да ТЕ сваля като дреха от себе си...
Да Те забравя някъде...
Да МИ омръзнеш...
Да ТЕ намразя...
Искам да ТЕ замина... надалеч.. ...

Не ме търси в среднощни серенади -
не съм аз ренесансовият мъж.
Сух съм и върху ми не е падал
ни капчица от романтичен дъжд!
Не рея поглед към звездите. ...

Неизбежно е и всеки е застрашен,
аз искам теб,
който и да дойде до мен.
Когато слънцето изгря, аз те целунах.
Когато вълните заляха брега, ти ме целуна. ...

Кажи ми, не премръзна ли от студ?
От тук дочувам тъжните ти вопли.
Светът е шантав, див и луд...
Дай поне със лудост да те стопля!
Нека във снега се потъркаляме! ...

Както влюбен в самотота
крачех аз насред полето,
изведнъж със непозната
ярост вихър ме помете.
И пътеката - утеха ...

Тайнство
Приятелю, защо навел глава
ти тъжно гледаш към земята?
Горя във нейните недра,
напрегнал мишци търся свободата. ...

ВълнА съм – непокорна,
засипвам с пяна всеки бряг.
И вятъра дори надбягвам.
И само във скала от обич
за миг поспирам своя дъх. ...

Мои думи, дошли от нищото.
И отишли отново пак там.
Нежна виртуална измислица,
от която ще се самосъздам.
Ще се родя от разпръснати атоми ...

искам да върна обратно
един миг
чудни остатъци имам
от него
голяма част от моето ...

ПРОСЯКЪТ
Утринната служба в катедралата свърши. Храмът се изпразни и просещите отвън, поеха към подлеза - там потока от хора беше по-голям.
Симо понечи да тръгне, но се отказа. Загледа се в минаващите. Знаеше кой ще подхвърли монета в движение, кой ще се бръкне по-дълбоко, заглушавайки угризения на ...

"неРомантично"
Забравих някъде романтиката си… Там зад ъгъла, в задънената улица, която приема такива като мен, които подаряват празнотата си на вятъра… А може би нарочно я оставих да си тръгне?…
Тъжно е, когато се опитваш да направиш някого щастлив, а той не вижда това. Тъжно е, когато даваш любов, ...

Не мога да те пусна да си идеш,
не мога да те пусна просто ей така,
мълчаливо покрай мене да преминеш,
без да срещна в погледа ти любовта.
Без косите ти с дъха си да покрия, ...

Написах това стихотворение за един училищен конкурс, но се оказа, че е бил само за проза и реших, че може да го кача тук :)
Времето минава,
героите остават
Луната мрачна на небето грее
и вятър зимен тъжна песен пее, ...

В косите ù ветрове агонизират,
а тя не приема гравитацията.
Срещу нея се птиците прекършват.
Героиня в лоша детска анимация.
Тя живее в своето безвремие; ...

Ей, помогнете, любовта замръзна
в това студено, ветровито време...
Стоя си аз сега, стоя и зъзна
и няма те, и няма те до мене...
Ей, помогнете, любовта е бледна, ...

Тайната на утрото
В небето над човешкия ни свят
навярно ти живееш в звезден град.
Заспивайки, отива всеки там,
но аз съм буден и оставам сам. ...

Говори ми, аз слушам те, дълго очаквах
твоите думи да погалят слуха ми.
А аз моите пред излизане ще прехапвам,
ще те прегръщам с тях само в съня ми.
Говори ми, да, чувам те, значи са истина ...

Запален е огънят
В сърцата танцуват
искри
и изписват
послания ...

Довчера имах бъдеще и минало,
а днес – едничка утринна звезда!
Стъклото на прозореца, изстинало,
брои на глас сълзите на дъжда,
че някак пусто става късно вечер, ...

Сънувай ме, мили, сънувай,
не оставяй ме даже в нощта.
Аз към тебе идвам смълчана,
ще ти бъда дори тишина.
Ще ти бъда, ако искаш, и сянка, ...

Искаш твърде много ти,
"цял живот" да те обичам
и със нежност и сълзи
в думите си да се вричам.
Да остана с тебе вечно ...

Някъде, някога... в южно градче,
гнездо китно свило в Балкана,
мечти във окови пристегна момче,
провождайки свойта любима!
Във тихо съчувствие... или от тъга, ...

Не бях виждал толкова тъга, събрана в едни очи... Сякаш болката на цялата Вселена се бе събрала в тях и ме накара да потръпна. Спрях се, защото никак не можех да подмина подобен поглед. Лежеше до изгнилата от времето дървена ограда без да помръдне, без звук. Само очите му ме следяха и сякаш казваха: ...