Любовта е дар
Ти дойде в моя объркан живот.
Ти преобърна илюзите и мечтите ми.
Ти, единствено ти -
любов, досега неизживявана. ...

Ти не обещаваш нищо
и не искаш обещания,
ала любовта изисква,
моли, даже със мълчание.
Твоите очи ме молят, ...

Ела! Ела и ме спаси от тъмнината.
Недей, недей да отказваш помощ.
Ела, тъмата крие болка и самота,
взимащи душата ми капка по капка.
Ела и ме измъкни от тъмнината. ...

Сега разбирам. Не те обичам.
Не означаваш нищо за мен.
Не си усмивка в моето утро.
Не си прегръдка в залез червен.
Простo от теб направих смисъл, ...

Седиш на бюрото, гледаш палавото отражение на светлината, приличащи на огнени пламъчета, играещо по тефтера ти. Замислено седиш и се чудиш къде останаха онези дни, които ни правеха толкова игриви като самите пламъчета. Обръщаш се назад и виждаш усмивки на стотици хора, които с радост милват косите т ...

Подхвърляна в безбрежието на живота,
се лутах без надежда за любовен пристан.
Аз чаках дълго, дълго бях самотна,
но вяра имах, като ручей бистър.
Животът ми прехвърли половината, ...

RBD-Lento
Estoy, perdiendo la cabeza y todo el control
Halucinado que estoy donde no estoy
Bajo la sombra de un castillo
En donde solo estamos tu y yo ...

На малката разкаляна полянка
животните направили седянка,
след тежък спор с управата в гората
за качване на техните заплати...
Управата седянки не желае, ...

Ab Imo pectore
Играта е игра, когато праща смърт на безсмъртните,
прелита над душите им и ги праща с лъжи в мътните.
Дразненията на кастите са незначителни за звяра,
той е съдникът за всички, за всичко - ...

На В.
Беше необходимо да потегли влакът за Русе,
да процепи тъжно със свирката си нощта,
за да разбера, че ми е много тъжно сама,
за да разбера, че ми е скучно без теб сега, ...

Когато тя не може вече да разбуди в теб страстта,
ти на моята врата почукай без вина.
Когато тя пропуска да попита как ти е минал деня,
пак при мен, знай, ще намериш утеха.
Когато тя забравя целувката за лека нощ, ...

Тече животът
неумолимо,
отнася времето
топли чувства
и мисли ...

Иди
Иди... Голям е градът...
Широки са нощните улици прашни...
Ще срещнеш навярно любов и тъга в кръстопът...
Ще сбъднеш мечтите си твои безстрашни... ...

Без теб съм като странник във пустиня.
Сахара съм, без животворната вода.
Оазиса на погледа ти търся, но откривам
пресъхнали мечти, умирам в самота...
Задъхвам се в желание жестоко, ...

Как искаш
да достигнеш
дълбините на очите ми?
Не разбра ли вече -
такава суша ...

Тъгува самотно без тебе градчето,
улици тъжни без смеха ти стоят,
барът, нашият, е празен вечер
и вече не е онзи бляскав свят.
***** ...

Лъжата ти препуска по ресниците,
разплетени от давеща сълза!
Болезнен стон раздира ми зениците,
рисува тихо кървава следа...
Във мислите се лутат обстоятелства, ...

Цветята са децата на майката Природа. Дар от Бог, даряват ни с мигове на щастие и лекота. Те са крехки, нежни и красиви, някои ароматни, други закачливи, а има и бодливи.
Даряваме цветя от радост. Поднасяме цветя от болка. Израз са те на нашата душа...
В мигове на страст, в мигове на доброта, в изра ...

Грохнали спомени.
Автобусът на моето детство
е грохнал, но още върви.
Най-добре за превозното средство
е в спомена мой да заспи.

Липсваш ми... Но няма смисъл да крещя.
Тишината плаче вместо мене.
Безутешно капе в клоните дъжда
и прохълцва през листата времето.
Липсваш ми... и няма смисъл да лекувам ...

Спомняш ли си времената, когато бяхме двамата щастливи?
Спомняш ли си ти, че беше винаги до мен?
Спомням си, че бяхме млади, диви и красиви.
И живяхме двама лудо ден след ден.
Помниш ли или ме забрави вече? ...

Поглеждаш ме, какво предлагаш?
Нещата от живота, в шепа свят?
Поглеждаш ме и подминаваш.
Поредното лице в претъпкан град.
Поглеждам се, какво заварвам? ...

Добре дошли в душата ми! Днес е приемния й ден. Елате, настанете се в красивата стая. Вие виждате нея - обвивката. Удобна е, нали? И не настройва според желанията и претенциите ви... Ах, колко е перфектна и отзивчива...
Искате още? Елате! Тук, по коридорчето вляво... Виждате ли? Тук са емоциите. Сам ...

От приятно чувство завладяна
и пак със сладки помисли обляна,
кураж събрах накрая,
какво изпитвам, да призная!
- Втори няма на земята ...

*
Ако искаш да носиш утеха и радост,
в днешния труден, безрадостен бит,
по-добре дай трошица на гладен,
отколкото цяла погача на сит. ...

Една въздишка, онемяла в тишината
под капките на есенния дъжд,
се слива в тъмносиньото очакване
с диханието на обичаният мъж.
Една целувка, огнена, като разпятие, ...

Смесено...
Слънчеви струни трептят по прозореца...
Очите повтарят позабравен рефрен...
Няма го... Няма го вече щуреца,
дето припяваше ласкаво с мен... ...

Благодаря ти, че те има,
благодаря, че си до мен.
Благодаря, че втора зима
си толкова добър със мен.
За всичко ти благодаря, любими, ...

Изписахме се във вдъхновението
на Белия поет
поетично многосрични.
Из-римувани настигахме се
във онова не-написано "обичам те". ...

Тя няма очи.
Има две слънчогледови семки,
увити в найлон,
за да не си надраска клепачите.
И никой досега ...

... Вдигнахме скандал голям,
карахме се дълго ние.
Накрая ти реши,
че да си отидеш ще е по-добре,
но виждах аз в очите ти, ...

Догаря последната свещ
във съзнанието
чудя се дали да я изгася
и отново в мрака да се потопя
Обаче я оставих светлината ...

No pares
Nadie puede pisotear tu libertad
Grita fuerte por si te quieren callar
Nada puede detenerte, si tú tienes fe
No te quedes con tú nombre escrito en la pared ...

Много силно желая сега аз да мога
да превъзмогна тая моя тревога.
Взех химикала с надежда да пиша,
но не успявам, а само въздишам.
Нямам си вече мила дъщеря, ...

От празнина скована се свлича,
по студения асфалт тя пълзи...
Уви, не бе достатъчно да обича,
за да може със криле да лети.
И беше яма всеки залък - ...

Извирах в безпосочност и прощавах,
вливах се потребно в непознатото
и опитвах се да сляза - не успявах,
на последната спирка на лятото.
Настигна ме забързаната есен ...

За теб ще бъда цвете чудно,
ухаещо на чистота,
мелодия отнейде чута,
луна, разсънила нощта.
За теб ще бъда лятна буря, ...

Така към теб ме силно влече
с коси разпиляни ще дойда бяла,
страстта в жилите ми задъхано тече
и с въздишки посипвам се цяла.
Неразбрано как, незнайно откъде ...