Не мога да съм блага, затова,
че като град животът ме е чукал.
Преглъщах сухо ноти и слова
и честичко мълчах си, като пукал.*
Засаждах си градинка с чудеса, ...

И птички и дървета спят?
Зима? И мъгла? И скука?
Ами, не ми пука -
във мен кокичета цъфтят!

САМОТЯГА
... аз нямам нищо общо със света,
във който се натресох да живея.
Несръчните си рими му плета –
не съм на "ти" с дактила и хорея. ...

Оставѝ ми автограф.
Разпиши се върху лицето ми.
Нека остане ясна следа.
Нека болката сложи своя печат.
Разпиши се върху мен. ...

София моя, модерна, антична,
град на усмивки, тревоги, мечти,
София моя, омразна, обична,
как караш ти моeто сърце да трепти.
Трамваи звънтят в час ранен, сумрачен, ...

Вратите винаги запомнят моя гръб,
понеже се научих да си тръгвам.
Аз цял живот вървя по дълъг път
след влюбените пориви за сбъдване.
Във стаите и хладното легло, ...

Следя се сам в отчаяни минути...
дали съм по-отчаян от живота...?
Претърсих се в посоките нечути
и се открих в потъналата котва...
под морското ниво - в патина гъста ...

В нашата столица, баш по средата,
се мъдри отколе народната палата,
в нея, като ято вранови птици
се разхождат важно разни политици.
Едни от трибуната по микрофона грачат, ...

ИЛЮЗИЯ ЗА ДОМ И ТОПЛА СУПА
... когато сняг алеите затрупа
и въздухът от студ се вкочани,
мечтая си за дом и топла супа,
и да си моя в сетните ми дни, ...

Всеки първи опит обикновено е неуспешен. Но е опит. Просто опит. Опит за нещо хубаво.
Това си мислеше Маргарита докато подписваше документите за развода.
Знаеше, не - беше сигурна че сега пред нея се ширваха широките поля на несигурността, вече ги виждаше, но и също така усещаше свободата, падането ...

През последните дни често си мисля за моите учители, от които тръгна всичко – животът, мислите, страстите, поривите, мечтите, сблъсъците и всичко, вероятно свързано с моето препускане през годините и времето или пък с помъдряването.
Едва ли мога да преценя от какво е това и дали е необходимо? Навярн ...

Не е виновно огледалото, а ти
и твоя образ запечатан в него.
На прах превърнаха се моите мечти,
попарени от властното ти его.
Заключи любовта зад каменни стени, ...

Не рожден ден, а сватба вдигаше Мъндьо. Така решиха към 22 часа вечерта комшиите, когато писна гайдата от тонколоната в двора на Гошо и неусетно заигра по улицата. Гайди и кларинети ли бяха посадени в сърцата на тукашните, чак мракът взе да се листи пред очите им. Но на облаци все едно идеше свирнят ...

Страдам аз сред тази тъма,
искам в щастие да живеем,
но душата е тъжна и сама,
сърцето сред болката крее!
Ти си някъде далеч от мен, ...

МАМА БРОДИРА
... цяла нощ бродира мама кръстчета и колелца,
и от меката панама грейват вкъщи рой слънца,
с напръстниче и игличка, със гергеф от ХХ век –
мама – моя светла птичка, ме поглежда с поглед мек, ...

Заобиколен съм от скверненост и лъжи,
И влияят ми, отдалечавам се и ми тежи.
И всяка молитва прошепната в мрака
Е като воят на вълка далече в гората.
И сега като разполагам с повече време ...

Живее тя в душите на избраните.
тълпата заглуши я. Многолица.
Безпомощно се блъска. По калканите,
рисува си небе – да стане птица,
която на крилете – петолиния, ...

Пътепис: Посетих свещените земи... Почти.
Петък е. Всъщност е събота, но съм започнал от петък. Бях на религиозно поклонение. Да, бе! Почти! Съвсем истинско, но не съвсем. Но пък си беше направо поклонение. И не е нито в Индия, нито в Китай, нито в Светите земи. Много по-близо е. Почти на един хвърл ...

В летните вечери залезът под ръка ме прихваща
и танцуваме прегърнати нежно в любовна омара.
Качваме се бавно на върха на планината,
изгубени в любовта си, се губим и в мрака.
Шишенце от сайдер и кенче бира през баир се търкалят, ...

https://www.youtube.com/watch?v=WEYk_aJeHfI
Едно ми е карантинно днес. Гледам мъглата навън, трети ден вече. Даже кафето ми е едно такова, сякаш ме пита каква е тази цигара, която не може да му събуди вкуса. Ей сега ще му покажа - пускам си възможно най-тъжната мелодия, която имам, нека се напомпим ...

В съня си теб да преоткривам
за всяко утре е надежда.
От любовта си се опивам
и утрото с живот проглежда.
От леност вяра ме извежда ...

СИРОМАШКА МОЛИТВА
... едно поисках от света –
да пази свидните ми хора,
да милна с бяла доброта
котачето, заспало в двора, ...

/сериен хорър/
С прострелна рана,
със зъб избит,
д е в и ц а
с нагнил ...

Карах си по булеварда – грохотен и почернял.
Глетав беше януари и окъпан с грес и кал.
Аз, участник безпристрастен на световния атлас,
исках – кратичко и ясно – да се прибера у нас.
През ушите ми, кънтейки, новините в този ден ...

Преди да се сдобия с равен покрив,
ще бродят мислите ми сред комините,
където нощем с две-три котки
споделям хлъзгавите керемиди...
И там, под шапката на небосклона ...

властта -
на свободата
противоположността

БРАТЯ ПО ПЕРО
... когато си отида от света,
ще ме забрави цял полк от поети.
Пък аз обичах да си ги чета
и моята душа – от тях! – да свети. ...

"Обичам всичко да е сгушено-
всичко да е беззащитно, мило.
Обичам тайно да подслушвам,
обичам много сгушената сила.
Обичам всичко да е вятърно ...

Всеки път като си идвам в София и гледам изтупаните пешеходци по улиците ме обзема фикс идеята, че съм отчайващо вчерашен и трябва да си купя нещо ново. Този път беше ред на джинсите. Имах някакъв бегъл спомен за едно магазинче с добро качество стока на “Витошка” и при дежурната разходка с баща ми п ...

ТАТУИРОВКА
Отмина пощальонът тая заран.
От теб отдавна нито вест, ни кост.
И иде ми да къртя тротоара
с две кирки, с три лопати, чук и лост. ...

Трудът краси човека,
благата нека твориш,
да, работата не е лека,
но сал тъй ще се спасиш.
Туй е пътят към доброто, ...

ПРОСТА ПЕСЕН
... откакто се помня, живея така,
и тъй ще я карам, додето изчезна –
на всекиго с обич подавам ръка,
особено щом сгромоляса се в бездна. ...

Не искам сняг. Душата ми го помни
в сподавения шепот на мечтите,
затънала сред преспите огромни,
да се затоплят пръстите - преплита.
Не искам сняг. Но той вали и свети, ...

Свят несподелим
В несподелим свят ми се живее,
свят, в който имам всяка мечта.
Свят, в който песента ми не немее,
заглушена от кикотът на сова или суета. ...

Там някакъв от древността велможа,
в богато украсеното си ложе,
в земите на Плутон веднъж се озовал,
или по-просто някак казано – умрял.
Порядък адов, ето – той на съд яви се. ...