Кънти огромно „Всичко пак е грешка.”
Разминават се сенки от контрасти...
Вятърът разнася късове от мен...
Съмнение безмилостно дращи.
Притъмняват очите от взиране. ...
Често си мисля ...дали не съм сбъркан!
Дали изобщо си заслужава!?
Да пиша за обич ,обич и слава.
Нима това са нещата важни?
На мен душата ми страда, ...
Аз не мога да бъда нито твой, ни на друга
и не мога да бъда нито кукла, ни вещ,
затова те моля, направи ми услуга,
ела и убий ме. Изгори ме във пещ!
Изгори ме да няма и помен от нищо, ...
Желания пробуждат тъмнината
и пламват по неоновите склери
зеници на разгулни булеварди
гримирани с усмивки неизменни.
От влюбения ъгъл на прозорец, ...
Защо поетите обичат небесата -
защото самите те са волни птици.
Защо поетите заглеждат се в звездите -
така рисуват свойте песни
по синьото небе със падащи звезди. ...
Щом се свърши дъхът на последните люляци в бяло,
и пресъхне дъждът, а от стръмното пътят тежи,
ще катериш с упорство деня, а на кръста ти ялов
ще се ражда съмнение бил ли си някога жив.
Ще задаваш на ехото своите трудни въпроси, ...
Общество сме "модерно", разправят,
с технологиите в крак сме били.
Но както в производствата масови,
случва се и човешката партида
днес брак да роди. ...
Обречен си, когато виждаш великани
във мелниците. Доброта в случайния човек.
Когато светлина струи от светите ти рани
и за приятеля готов си да умреш.
Обречен си на самота и присмех. ...
С тиха песен подранил щурец,
вместо мен при тебе ще се връща.
Тъмният прозорец - без гледец
и домът - смаляващ се до къща.
Плъзналият в дворчето бръшлян, ...
Свикнах да губя, знам аз цената
на предмети, на хóра, на чувства.
Смяна на любим, да правим в сърцата,
май е някакво странно изкуство.
Но това е за малките хора, ...
Моята вълча порода е твърде безчинно човешка.
Нахално човешка! Забравям почти, че съм вълк.
Сред вълчАците вия на куче, хъм... глупава грешка,
а сред хора зверея на подлост и казват ми - зъл.
Проигравам си сляпо на глутната сган битието, ...
Аз съм твоята плажна хавлия,
обгръщам те и солената влага изпивам.
Аз съм направен цял от хартия,
твоят дневник съм... и така сърцето ти имам...
Аз съм чашата ти сутрешна за кафето, ...
По рамките на този стих ще прочетеш,
(ужасен избор в тия траурни агенции)
че в злато и сребро да се умре,
е всъщност комплексирана претенция.
И фалшът на изпращане защо е? ...
Най-силно мълча, когато боли.
Когато дълбоко не съм си простила.
Когато преглъщам непроляти сълзи
и покоя си още не съм преоткрила.
Най-силно се чувам, когато съм тиха. ...
Нощ - морска, лунна пътека.
Вечер след вечер и преди 100 века
Бавно сменили се стари картини,
Още красиви дори след толова години...
Вятърът вдигнал няколко песъчинки, ...
Няма да те видя сред листата,
но какво, но какво от това?
Макар да си девето чудо ти на света –
кой ли вярва днес в чудесата?
Измислени вселени измислят нас, ...
Случайността е думичка такава,
Която винаги без обяснение остава,
И когато срещнеш си случайно любовта
Не е случайност драги, а съдба.
Не е случайност, че в ден обикновен ...