Poetry by contemporary authors
Идвай мамо 🇧🇬
Раздялата все още ми тежи!
Да си поплача на майчиното рамо,
че за теб душата ме боли.
Как мога нявга да забравя, ...
Дневникът на един млад беладжия - 18 🇧🇬
Радвам се, но къщата как ли ще намери?
Идвала е тука като ученичка.
Даже се е къпала в селската рекичка,
но това е било толкова отдавна. ...
Сподели ми.. 🇧🇬
На въпроса „Как си?“, отговаряш винаги с „Добре!“
Сигурна съм, зад екрана сълзите си тайно триеш,
но ела и сподели ми, да криеш – за мен е демоде..
Сподели ми болката, която нощем все те задушава, ...
Есенна изненада 🇧🇬
охра и златисто
греят вътре в мене
тихичко и чисто.
Слънчева поема ...
Феникс 🇧🇬
в душите ни зейнали;
Пълним ги жадно с
небрежни забежки;
Давим ги с вино, ...
Последен стих 🇧🇬
Изсъхнал лист
без радост, но със мъка,
отронил се от клона си -
жълтист ...
Дозата вяра 🇧🇬
скалъпвам сценарий, щрихирам сюжети,
пиша, рисувам, тъмно над светло
наслагвам, размазвам, чертая...
Къде е връзката началото-края? ...
Мечти 🇧🇬
Лунен лъч пред мен изгря.
Облаците с бяг се скриха –
по вълшебен път вървя.
Тръпне звездната постеля. ...
Нагризана поема 🇧🇬
Не е бяло. Нито достатъчно шоколадово.
Студено е. И топло.
Там, където кръвта е моят цвят.
А небето е твоето око. ...
Колкото - толкова 🇧🇬
Колкото–толкова.
Прегръщай струните.
Гонѝ секундите.
Тъгувай есенно. ...
Морска идилия 🇧🇬
реверанс към морето и морския бряг,
след нея си тръгва в златна каляска,
укротеното Слънце след дневния бяг...
Вълни разпилени – къдрѝ на жена, ...
Усмивката 🇧🇬
за да бъде по-ведър и свеж.
Нужно ли е вечно да се мръщим,
на омразата да бъдем в плен.
Отвори очите си широко, ...
Смъртта ще бъде кратка 🇧🇬
Смъртта ще бъде кратка,
уви недей се бори ти,
веднъж го разбери.
Когато гръм удари, ще те порази. ...
Стремления 🇧🇬
Преследвах не една мечта
понесла вихрите с охота,
през дни на шум и тишина
разгръщах цялостно живота ... ...
От моста на въздишките 🇧🇬
единствено за тебе да ухае?
Да забрани на вятъра от аромата ѝ
опиянен, да се ветрозамае?
Виновна ли е красотата ѝ, ...
Мълчим, обиждаме се и мълчим 🇧🇬
след това идва на ругатнята тих звук,
след втората минута на нашето мълчание.
Затова изглежда дойдохме ние тук,
за да се обиждаме на всичко на пук, ...
В друг живот 🇧🇬
заедно ще бъдем, отредено ни е от съдбата..
Сега няма да надигам бойкот,
ако просто сме приятели от два различни свята..
"Насила хубост не става" ...