Poetry by contemporary authors
Автогара 🇧🇬
Мургаво и дългокосо, далеч от пълнолетие.
Пушеше цигара, клекнало и отегчено.
Момче, което не знаеше какво има за вечеря.
Може би не знаеше и къде му е дюшекът, ...
Не чакам съд 🇧🇬
не дава режисьорът да го мерна.
Сюжета върху пясък кой чертае?
Прилича на комедия, но черна.
Играя, не че мога да играя... ...
Дали сега или кога 🇧🇬
че ще дойдеш днес
Денят преваля вече,
а никой не похлопа
на моята врата ...
Втори шанс 🇧🇬
Само отварям широко очи
и просто продължавам първия.
Защото заслужавам да видя
как четеш края ...
Безсмислен копнеж 🇧🇬
и те сънувах всяка нощ.
Неспирно молех своя вожд
да те намеря из безброя
и да ми вдъхне светла мощ, ...
Духовен разпад 🇧🇬
Как ли мога да поддържам,
свойта цялост в затвора мой?
Част от мене не издържа,
тя пропада в космос свой! ...
Джеронимо 🇧🇬
преследва ни в нашите стъпки,
усмихва се в шепата радостно –
няма вече миг тягостен.
Краси всяко кътче на стаята, ...
Муза 🇧🇬
Пред твоя лик дори Луната ясна
зад тъмен облак скри се срамежливо.
Ти дъхаво си росно цвете, диво,
свежо и през ледените зими. ...
Истината е банална 🇧🇬
и примъква сумрак сивобял.
Избягва денят самохвалещ се,
но в сянка на цвете се сврял.
Проплаква и стъпкано цвете... ...
Ключ към любовта 🇧🇬
Хората дали са дръзки? Аз – отнесен бонвиван –
колко писах и римувах! Сякаш нов всемир видях.
На живота се любувах и в поезия го пях.
Ще се смея с долините и с реките ще шумя! ...
Звездна мелодия 🇧🇬
и с нежни пръсти -
погали ти душата...
когато погледа ти
в мен се взира ...
Пътят 🇧🇬
аз разбрах,
осъзнах
и успях да прогоня.
Този страх ...
Мълчалив монолог 🇧🇬
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.
Разкъсвай всяка моя жива тъкан, ...
Простичко 🇧🇬
Простичко животът ни се смее.
Гърбица от нежност облак носи.
Чанове по хълмовете пеят.
Пътища невинни и изгубени. ...
Присъда самота 🇧🇬
морето бе търкулнало по плажа.
Душата беше скрило в раковина.
Поисках за тъгата да разкаже.
- Сълзите ми - прошепна то - са тясни. ...
Две успоредни прави 🇧🇬
Не ми се никак нрави,
че нашите съдби
са успоредни прави;
и без да се надява, ...
Песничка за лукса 🇧🇬
все някой ден ще легна във пръстта.
Не пих нектар с министри и велможи,
със клисав хляб залъгвах си глада.
Живях го, както аз си го разбирам - ...