Poetry by contemporary authors
VolksФолк 🇧🇬
ме. Идеята за теб.
Свличам се. Дори,
че знам че е fabel.
Привличаш ме, мори ...
Понякога 🇧🇬
когато преболи,
в съня си ще те пускам
за да те погледам.
С крило на пеперуда ...
Без чаши 🇧🇬
залютя ми в окото мехурче,
а Луната го пукна със клюн
и под пурпурен облак се су́рна.
Трудна нощ в раковина лежи, ...
Обич в морскосиньо 🇧🇬
разбива с ярост любовта в прибоя,
по спиралата на нежна раковина
заглъхва ехото в стрелките на покоя.
Песъчинките отдавна са потънали ...
Прераждане 🇧🇬
душите ни, крилатите не спират.
Стихът е белег, пътят е нелек,
живеем вечно - някъде в Всемира.
Звезди ли сме? Планети? Звезден прах? ...
Не се лепят безкрайности 🇧🇬
Съдбата недолюбва слабоволните.
Една любов е истинско изкуство,
когато носи страст и задоволство.
Недей да се загубваш във носталгия! ...
Съвременен любовен блян... 🇧🇬
в който отдавна не се е случвало нищо,
следя ти статуса и давам си душата
да видя твоето име и след него "пише...".
Не питам Бог дали съм никоя 🇧🇬
стената бяла тихичко разглеждам,
разглеждам как на място е била
да спира ветровете на копнежа.
Да спира, да боли, да побере ...
Деформации 🇧🇬
отвъден зов,
зов за отдаване,
зовът на смъртта.
Моля те, ...
Спомени алени 🇧🇬
ярко се мярка селото,
дето от дързост запалени –
бодро трептяха мечтите.
Помня, – тогава живота ...
Паметно 🇧🇬
ни вопъл, ни кош незапълнен остана,
поръбен, отмо́рен и сребърновъгленен,
огръ́млен, заробен, закотвен, прегърбен е;
опустявай ме леко, незабавно ме сграбчвай, ...
Щом слее се с вълната капитанът 🇧🇬
единствено когато остареят.
И сухопътна болест ги обхване
щом твърдата земя ги залюлее.
От синьото небе, та чак до дъното ...
Родопа 🇧🇬
Напълних очи, сърце и душа,
в полите ѝ топло се сгуших,
разказах и тя ме изслуша.
Видях си и баирите, и язовирите и нея ...
Морето в мен 🇧🇬
обширна, плашеща, красива.
Дълбоко скрила се магия
душата ми във теб открива.
Море - тъй нежно и зловещо, ...
Чакрите 🇧🇬
стихове слънчеви, ведри да пиша.
Нека да светят с дъга – като живи...
Пулса в тях, с новото време да диша.
Чувствам цвета на вселенския ритъм... ...
Светлината златисто засия 🇧🇬
скалите са стръмни, опасни.
И вглеждам се от високо
в света на маските.
И някак старано ми е ...
Плача на дърветата 🇧🇬
чувам ги нощем насън...
Да плача ли тихо за тях,
в този безкраен задушаващ мраз?
Зимата безмилостно идва ...
Прашни книги 🇧🇬
Поставена е тя между хилядите томове,
преплитащи се с моята съдби.
Преки пътища към чуждо щастие са изписаните редове,
а листите пожълтели са от изсипаните бисерни сълзи на нечии души. ...
Коралова къща 🇧🇬
от бисерна мида седефено светло зрънцé,
в небесното лоно с опашка комета пролазва,
топи се и чезне, проблясва самó петънце.
Негаснеща обич и страст на брега пожелали, ...
'Еко-логично' 🇧🇬
Протягаш ръка през мъгли от катран,
с одрано лице, запокитено в купчина
от вехнещи органи в стъклен буркан.
А някой пак снима горящи елени, ...
Здравей, Любов 🇧🇬
Пак пристигаш като луда хала,
но днес ще си говорим през вратата.
На Снежанка ябълката съм я яла
и в стъклени ковчези принца чаках. ...
Щастлива сега... 🇧🇬
след стогодишен сън очи отварям,
и макар да не помня каква съм била,
не се страхувам да бъда тази която съм…
Сякаш съм живяла някога преди, ...