Poetry by contemporary authors
Да докосвам светлите ти тайни 🇧🇬
че същността ти цялата познавам,
но те следвам, всичко ти отдавам
истината с теб, за да узная.
Красотата твоя е омая ...
Извън хербария на този живот 🇧🇬
под трупаните дълго скверни ледове
на хиляди отблъскващи химери,
изгряваш ти - единствен суверен
на чисто новата ни пролет. ...
Ако някой ден те разобичам... 🇧🇬
защото няма помен от сърцето ми,
и вече никому не се обричам –
в юмруци ще втвърдя ръцете си.
Тогава тялото ми ще е чуждо. ...
О, Ковид 🇧🇬
С око вид неразличим.
Без съд осъмнахме в окови,
с правото да слушаме и да мълчим.
Буреносно 🇧🇬
Толкова трудно ги бях утешила!
Разказвах им приказки.
Свършиха и измислих нови.
Пях им хиляди приспивни песни. ...
Да творя 🇧🇬
за истината таз безкрайна мощ,
която може да омая
дори най непригодния гаврош.
Творението е безкрайно мило, ...
Къса клечка 🇧🇬
белязаните тегля - с къса клечка.
За мен късмета вечно е заспал.
Изобщо целият съм груба грешка.
Незнайно как, но ме привлича ...
Дистопия в ,,ма,, мажор 🇧🇬
на гише се наредих
да получа своя нов
документ за самоличност.
‘Според новата програма ...
Рапсодия в ,,оз,, минор 🇧🇬
но те обожавам
макар да е клише
признавам:
за мене си прекрасна роза. ...
Пролетен дует 🇧🇬
Във пролетната вечер
наслагваше се мрак,
заглъхваше далечен
от тъжна птица грак... ...
За Огъня и за Страстта 🇧🇬
Огънят ни вдъхновява
катó символ на Страстта...
... Но след тях какво остава
догорят ли?... Пепелта... ...
Дано 🇧🇬
а утре сигурно ще бъде като днес
почти еднообразие нали
седим си в къщи
в домашния уют ...
Гневът на морето 🇧🇬
вълна издигна, в пазви да я скрие.
Понякога, забравили съдбата си,
с недостижимото се мерим ние.
1985
Много мило! 🇧🇬
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам.
Търкулнах се - сълзица сред росата, ...
Дневна луна 🇧🇬
Пол Верлен
Не идвай сутринта след нощ безсънна,
море съм без вълни, луна съм тъмна
на ярък небосклон и птича воля, ...
Гневно-любовен стих 🇧🇬
Но пак ми звъни
Така ще те наредя
Че чак ще тя насоля.
Тъп ли си не знам ...
От приказките на дядо 🇧🇬
– Слънцето тежи една луна и милион звезди:
всяка нощ се бори да изгрее сутринта,
та светът да има топлина и светлина!
– Дядо, деденце, кажи, вятърът дали тежи? ...
Когато всичко свърши 🇧🇬
и всъщност знаех, че фалшив си ти.
Но в нежните ти редки мигове
Разбутваше защитните стени.
И някак си забравях за умората ...
Душата кърви 🇧🇬
седма година душата кърви,
залъкът сух, очите без пламък,
липсва смехът ти, цяла съм вик.
Често се питам, къде си ми, рожбо, ...
Душевна нощ 🇧🇬
с песен до последната си нощ.
И душата даже да отиде в рая,
ще казва тя отново лека нощ.
Дори и в ада да отиде зная ...
Да си вървим... 🇧🇬
че световете различни да се обичат не могат...
че два далечни живота са напълно загубени,
че твоят и моят живот ще пропаднат в ямата...
Но аз вече те обичам и споделям любовта ти... ...