Poetry by contemporary authors
По залез 🇧🇬
събужда ме със свежест на роса и гали ме с мълчание далечно.
Целува ме с лъчите от любов, с очите на засмени продавачи –
със стъпките на някой си Петров и тръпките на всички минувачи.
На запад пада мо̀рна синева, градът блести и времето пул ...
Сега не помним 🇧🇬
когато ми наливаше амброзия
и беше ли парфюмът ми на ти
с трептенето на жадните ти ноздри.
Сега не помниш, моята душа ...
Едно море в едно сърце 🇧🇬
сини́,
и черните отблясъци, поръбени с бялото – изумруд от кристали,
боли.
Шумиш ми в точно в дланите, с които те побирам и галя те до хоризонта, ...
Една вечер... 🇧🇬
Денят от жегата задъхан...
От мълнии далечни – тътен...
Полека Слънцето залязва –
във облачната тъмна пазва... ...
Последно дихание 🇧🇬
почувствах болка, а теб обля те топлина,
когато осъзнах, какво все пак направих,
животът твой, облян в кръвта ми отлетя...
Не знам дали внимание аз търся, ...
Реших 🇧🇬
Реших...
От днес
Ще спра
Да пиша ...
Натрапник 🇧🇬
поена с мечти,
Но днес там е зима
и суша цари.
Някой влезе, ограби ...
Танго 🇧🇬
и следвай песента.
Извивките на тялото ми
очертават твоето…
Заключвам с крак бедрото ти. ...
Какво ли още? 🇧🇬
Защо разкъса мойта облачност?
На мен от слънцето ми загорчава.
Дъжда обичам си го повече...
Защото свикнах да те нямам. Никога. ...
На познатия бряг 🇧🇬
Ще отплавам на сал от тръстика, без гребла, без компас, без платна.
Ще намеря река в океана, ще отплавам към друга вода.
По- топла, по- чиста, по- тиха, ще ме люшка милосърдна вълна.
Ще ме топли и пази тръстиката от студа, от тъгата , смъртта. ...
Без име 🇧🇬
престояли извори, блатни тъга,
ако имахте мойто търпение пусто,
то не бихте изляли капка дъжд досега.
Бихте плели, разплитали в прежда дъждите, ...
Тази вечер 🇧🇬
сливат се могъщи сили.
Днес във къща, утре в гледчер
обикалят ни светулки мили.
На тревата седнахме си кротко ...
Път 12 🇧🇬
в очакване на залеза студен.
Идва краят на денят,
болка усеща дух ранен.
Аз тогаз ще се слея ...
Той, моят хумор, един хумор... 🇧🇬
очите си от работа не вдига.
Инатите на тръни и бодли,
със пот познава, не от нова книга.
И мъдрости недейте му чети ...
Словесен храм 🇧🇬
Фирдоу́си и Омар Хайям,
Сади, Хафез и Мевляна Руми,
са светците в моя малък храм,
зидан с огнени, премъдри думи.
Начало 🇧🇬
Разперва пространства пред изгрева
и започва денят в оцелели щрихи от мрака...
После тихият вик на душата ми
нежно дръпва грифа на утрото ...