Моят дядо се казваше Митко –
наричаха го д-р Иванов.
Без страх влизаше в своите битки
със своята строга, но силна любов.
Той думаше често: “Ей, сине! ...
България в извънредно положение!
Седя си пред прозорец с южно изложение.
Нанизала съм маска, очила,
В ръцете имам няколко рула.
Ей тъй! Ако ме засърби! ...
По делата им познавам другите,
себе си познах по страховете,
дето сутрин ме ловят за гушата,
щом в Мадрид над мене слънце светне.
Щом изляза уж на мойта улица, ...
Обсидиан и хиацинт, мой нощен цвят,
прегърни ме и ми донеси
упойната и сладка забрава
и нека тя да пропълзи по спрялата ми кръв.
Мракът е топлата утроба ...
Тихият шепот на стария фризер
И гневния рев на казанчето в нужника
Са от малкото звуци, които задружно,
От първите ранни зори чак до призори,
Като бездушни червени доносници – ...
Записах върху пясък онзи ропот,
а върху камък – всеки благослов.
Усещаш ли, че времето е хромо -
куцукаме в Христовата любов?
И някъде в средата на сълзата ...
Възможно ли е все по-синьо да става небето
и да се усмихва в по-свежо зелено полето?
А слънцето да е в друга роба с жълто,
нахлуло в деня ни омайно за дълго?
Възможно ли е утринният полъх да гали все по-нежно ...
Някога...когато шепотът ми млъкне
и ручеите спрат да се надбягват,
когато речен камък те подхлъзне,
уж грапав, а коварно гладък...
Аз някога със лунен сал ще дойда ...
Ние, градските хора, сме класа,
хляб замесен от друго тесто.
Откъде ли привзели сме кваса,
кой хамбар е държал туй брашно?
Ние, градските хора, сме каста, ...
Любов съм аз, дори и да вали,
в очите ми, пак локвите са сини.
Раняваш с тежки думи и боли
и не заспивам с месеци, години.
И броня нямам, само да тежи, ...
Ухае на пролет, снежинки прелитат,
ята подранили в простора кръжат.
И старият щърк за любимата пита,
гнездото си стегна, зимувал дома.
Очаква я тръпен в нощѝ мразовити, ...
Подсвирква чайникът в кълбета дим –
на облаци струи усилно време.
Часовникът върви, неумолим,
и все на място, дявол да го вземе.
На гаричката селска – ни душа. ...
Пандемия. Психоза. Карантина.
И малко смърт за цвят. Апокалипсис.
Човекът атакува магазина.
Гладът е параноя от измислици.
И някъде в света въглехидратен, ...
Не мога да те лъжа и признавам -
не искам да съм влюбен повече.
Омръзна ми да бъда океан,
и уморено да пресъхвам обичи.
Ужасно отегчих се. Не е истина! ...
Най-старата любов не остарява.
Расте дълбоко - с корени безсилни.
Лицето й след плач се разкрасява.
Животът й от зимите извира.
Най-първата любов е все последна. ...
Ти си този, който ме вкара в плен.
Ти си момчето, за което копнее сърцето ми.
Момче, което ме плени и влезна в сърцето на едно момиче.
Ти си този за който мисля, този който ме кара да съм щастлива.
Ангел небесен, който открадна ума ми. ...
Животът, казват, е една игра.
Рискуваш, бягаш, смееш се, грешиш.
И точно като на шега- обърнеш се и ето- ти играта ще превъртиш.
Като художник с четка в ръка,
добавяш цвят след цвят ...
Погледа ме докосна, аз мълчах и усещах аромата на нежност да се потапя върху тялото ми.
Любов замълчи....
Отведи ме в рая.
Усещаш ли как страстта надделява и се вплита в душите ни.
Ти бе моят стъклен рай в който се събудих. ...