Човекът сам избира свойте битки,
да враждува, да упорства, да крещи.
Или да спира на житейски спирки,
да раздава обич и да продължи.
Човекът винаги добър се ражда ...
Наредени са дружно по жиците
черни перли, ветрец между тях...
Всяка - шепа голяма, но малка царица,
нависоко, над всичко, без страх!
Изорани са вече пшениците, ...
Днес баба омеси небесният хляб,
а пръстите сръчни в небето звъняха.
Духът ми от болката станал бе слаб,
но тя го завърна под родната стряха
в старо мушкато до гроб да цъфти ...
Случва се човек да се излъже,
да види нещо, дето не е там.
А никой не ще да ходи тъжен,
да става хем за смях и срам.
Каквото и по път да ни се случи, ...
Сега не идвай в моето мълчание.
Вземи си бира, пуканки, цигари.
Далече в тишината ще остана,
танцувайки с неканени кошмари.
Не са ми тези танци за споделяне. ...
На...
Запраща без милост ръка на съдбата
към хората всичко, което заслужават.
Фина жестокост, лъжовно доверие –
на кого и по колко от тях сама преценява. ...
Преди седем лета моят татко замина
не на тежък гурбет за далечна чужбина,
а по вечния път и звездичка в небето
стана. Тих е денят и на мама лицето
не краси вдъхновяваща сладка усмивка. ...
Горчива сладост е всяка наша среща,
в мигове откраднати от самотата на деня,
когато жадно се изпиват устните горещи,
от дива страст изгарят нашите тела.
Те сливат се, както слети са душите, ...
Ще си сложа любимата си дреха
после ще се усмихна, ей така
с нея ще премина по щастливата пътека,
да изчуруликам усмихната деня.
И няма да я нося за утеха ...
На август в бледосинкавото утро,
когато ти ухае на смокини,
когато вятърът в тополите запърха
и литне над сънливите градини,
когато те погали кадифен ...
Със последните лъчи от злато,
слънцето нацелува морето,
с бляскав залез го обсипа богато,
усмихна се ведро и на небето.
Изтъка после златна пътека, ...
Сблъсък на две усещания – за празничност
и за недостатъчност след празника...
Не зимува вече душата ми. Пролетно празнична е.
Винаги за нея има отворен къс небе.
Наднича светъл лъч с ято спомени... ...
Тази меланхолия е нелечима
или е поезия по никое време.
Няма начин в пясъка да я скрия,
очите ми са предателски верни.
Не е болест, от нея не се умира, ...
Събирам си лятото в шепа небе.
Обличам се с изгреви сутрин.
Нуждая се само от малко море
от цвят тъмно син - пеперуден.
Светулкови гривни и Еньов венец. ...
Понякога така ми се мълчи.
И сова ми пищи в ухото дясно.
Небето ме замерга със лъчи. Елементарното не ми е ясно.
Понякога съм падащо листо.
И мургавият глас на тъмнината. Неискреност усещам сто на сто. Заспивам във косите на житата. ...
Във ада не обичаха Надеждата
на злото често тя разплиташе му преждата,
на дяволите в пещите им съскаше
искри крадеше, после ги разпръскваше,
душите прокълнати превъзбуждаше ...
Живея в очите ти, в топлите ириси,
зеленото спомня ми смътно реката
и жаркото пладне, и летните мириси,
и тичащ жребец - господар на полята.
Запазени мигове - от избледняване, ...
Цяла треперя щом те погледна
и не зная от страст, любов или страх.
Владееш ме и без да ме докосваш,
дали е обич, така и не разбрах.
Сърцето бие с 200 удара в минута ...
Като мене забързан, синът ми в света ни проплака
пак на първо число и орисан да дава любов.
Всяко раждане мъничка лична победа над мрака е,
но не знаем дали ще ни срещне съдба с благослов.
Тя не беше за него такава, в която очакват ...
Босоногото слънце, с изгрева преродено,
плахо търка очета и припламва смутено.
Слънчовата постеля на пробуда ухае,
то не се излежава, нито дълго се мае.
Подранило, подрипва да начене зората, ...