Лъч светлина стаята покорява,
моето детство, любовта ми изгрява.
Споменът за тази стая е моето щастие,
колко кукли и играчи видяла е.
Тъжни са понякога разделите, ...
Сенки трептящи. Презрителен смях.
Ярост ... в длани нестихнала.
Зависимост трудна. Нечута сълза.
И вина, която не диша.
А утрото някъде грейва със смях, ...
В ранената и бяла тишина,
където всяка съчка има памет,
уверените стъпки на сърна...
ловеца ще преследват и ще мамят.
А той, присвил окото до тире, ...
('... Циндил Пиндил зад плета, Джаста Праста на хорото " - българска народна приказка)
Така и си останах зад плета
да гледам през ресниците си мокри,
как вие най - щастливите хора
Животът, пременен със пъстра рокля. ...
Животът ми предложи четири посоки.
Окръжност, бездна. Слънце и Луна.
Небе, трева. Добро ли... зло ли...
И съвест будна. Но заспала суета.
Страдание и изгрев. Залез в радостта ми. ...
Очите ти търсят , устните парят , но ти бе моят спасител.
Името ти - сладко и солено , запомних го , когато ми го даде на прозореца лед в който бе написано ,, помни мойте устни и споменът за мен.
Потънах в мисли , любовта ме зове , вървя и гоня из морския бриз силуета ти...
Безгранична е любовта ми. ...
Нарисувай в мен картина от чувства,
обливай ме с любовни цветове!
Не ти е нужна четка, само пръста,
с него очертавай тайни светове!
Цялото ми тяло изрисувай, ...
Сричам по мъртвите сърца на мечтите си
и се давя във фината прежда
на неотминалите безпътици,
но не изневерявам на лабиринта си
изпълнен с тежки наноси от страх ...
Зрее денят ни – прочетена книга
в шкафа на стар антиквар.
Вчера през идните дни ни настига,
утрето спи в живороден нектар.
Времето – бременно с пъстра надежда. ...
Знам, че рано си тръгнах и много остана неказано,
но понякога просто пътеките свършват внезапно.
И когато погледнеш в следобеда късен към залеза,
виждам тази сълза, дето скришом от мене изплака.
Не призна и пред себе си колко сломен бе когато, ...
Една брюнетка сладка и ефирна
омая ме с магията на фея.
Заставам мирно само щом ми свирне
и влюбен съм в това, да я разсмея!
Ма много слушкам - щом с крачето тропне ...
Защото те обичам. Без да искам.
Вероятно първото ужасно ми личи.
Не мога да го скрия с листите.
Смълчано и написано... боли.
А аз не искам, както вече казах. ...
Не искам да си мисля, че заблуда
е твоето вълшебно обаяние.
Съмненията заличи с почуда,
с най- творческото ангелско сияние.
Погледни ме, не от разстояние, ...
Всяка мисъл започва със ЩЕ...
Този свят се е спрял неподвижен -
не се плиска немирно море,
няма изгрев дори и за вишните.
Няма птичка или вятър поне, ...
Отлита ми се някъде ,високо
например на Луната, ако може,
но пак избирам грешната посока -
от днешната, та в утрешната кожа.
Да взема само книга, нож и цвете, ...