В необятния космос прелетява ракета,
тихо,екстремно,с опит и важни прожектори.
Как изглеждат слънцата безкрайно далеко,
тъмнина щом поглъща любопитните вектори!
При летятищите мравки /на по халбичка бира/ ...
Водата отмиваше бялата зима,
от вечно обичаща скрита поляна,
поседнах във скута на мойта любима,
природата — извор на всяка промяна.
И мислите — много, а всъщност една. ...
Билет за никъде ми подари
тълпата пак. И жалко и скандално.
На пръсти зная пътя и дори
вървя по него строго вертикално.
Под стъпките ми мислите хрущят, ...
Посвещавам на героите, загинали за свободата на България
и на майките, отгледали такива синове.
„Замесих, сине, замесих хляба,
в пещта го сложих да се изпече.
Готов е, на трапезата го слагам ...
Той крещи и блъска, и чупи,
и дъха ми смразява във миг.
След секунди вината с целувки иска да си изкупи
и отеква в душата ми яростен вик.
Той ме кара да бъда щастлива, ...
Научих се да пиша - всяка дума
я тегля на кантар, с рулетка меря,
излишни срички трия с твърда гума,
над запетаите по час се дзверя...
По месец само правописа си преглеждам ...
Вятърът ли тази нощ преспа пред моята врата
в куп обрулени листа?
Дъжд ли цяла нощ по прозореца ми чука
и припява му капчука?
Кой е звездоброецът, рисувал по небето ...
02.06.2020
Посветено на левента Юри..
Живял във Горна Баня във сарай на връх баира,
с дърво отпред - липа, а може би чинар,
с пътека, заградена със цветя и със чемшири, ...
Боже мой, годините минават...
Старея аз, а ти си все дете,
но спомените, свидните, остават
перли бели в майчино сърце.
А трябваше днес, рожбо, да празнуваш, ...
Събличам робата си на изплашен минувач.
Оголвам страстите си,
нарисувани под формата на боен кораб.
О, не, не мога да заемам мястото си повече сред вас!
Дотук бе моята фалшива роля. ...
Безвирусно лято ми ти пожела,
безгрижно полято с какао - заливка,
разгулно се втурнало на колела,
неспряно от никоя тиха отбивка.
Безвирусна обич догони света, ...
В една задушна вечер, пропита от терзания,
попитах съвестта си за твоето мълчание.
А тя това и чакала, пое си дъх дълбоко,
и всичко ми разказа надълго и широко.
За тежките ти нощи, за мръзнещите длани, ...
Косите си...Тез хубави коси
с цвят на стара пепел от медно кандило...
Отрязах ги, за да се боря,
срещу връхлитащите ме беди.
Очите ми...Тез мътни езера, ...
Моят живот не разбра, че е жалък и грешен.
Смешен бе даже и страдаше неоценен.
В мен посаден или спомен от някога беше?
Спеше без отговор, сякаш от Бог защитен.
С вик вкоренен, неприкрил горделивата рана, ...
Върбóви клонки вятърът плете,
да хване сън – с опашка, от хвърчило.
Такъв е – малко, палаво дете,
дъгата, под ресниците си скрило.
С разрошени тополи да брои, ...
Дъждът разсече времето на две
и ти си там в онази половина.
На сватбата си бе почти дете;
отгледа се, изучи се, издгна се.
Дъждът разсече времето на две - ...
Те обичат да бъдат обичани.
Нямат време да съдят и спорят.
Преизпълват деня с много тичане
и игри. И говорят, говорят...
Креативно изпъстрят света си ...
Те бяха волни и свободни,
не искаха разрешение да отлетят
и другия сезон с цвета си да украсят.
Дори есения листопад,
суровата земя, позлати а някой, ...
Това бе денят, в който разпадна се тялото,
под бледите облаци, океана - небе,
аз гледах го, спря времето, обхванах го цялото,
сам сред тълпата, вейка сред море.
Ръката напука се, някъде от лакътя, ...