Спомени се носят из мъгла,
Весели и тъжни, като сутрешна роса.
Видях в един миг любовта,
Носеше се в мрачна тишина.
Питам се, дали ще дойде пак сама ...
Зелен килим от пролетно ухание,
а хоризонтът – взрив от светлина.
Неясен шепот на вълни – послание,
изпратено от приказна страна?
В отчаян порив, търсейки спасение, ...
Обяснение. С половин ухо чух някакви астролъжци да говорят за "черен лебед" между Сатурн и Плутон /вече не смятан за планета/, който бил виновен за ставащото. И ми хрумна - ето:
Черен лебед
над черна земя…
Черна чайка –
и тя сама… ...
И ето го пред прага ни април,
с лилави теменужки е в очите
и носи, като щъркел белокрил,
повитото вързопче на мечтите.
Оставя го на къщният ни праг, ...
- Eх, как се случи, никой не се мярка
- в тази неделя непосилно – жарка!
Мърмореше си дребничката мравка,
поседнала под сянката на травка.
Тя трябваше да прекоси реката, ...
Приласка ме със длан идилична
и главата склоних си спокойна
като още доверчиво момиче -
замириса на цъфнала хвойна.
Чувах удар дълбок във сърцето - ...
Ще се обърна и ще тръгна. Пътя знам.
Дори, ще се потупвам вместо браво.
Да ми олекне малко. После... все натам.
Където светлината има право.
И някак си светът ще стане по-голям, ...
магазинче за усмивки и хубави цветя
намиращо се на улица "цветна мечта"
ухаещо на аромат от печени курабийки
какафония от щастие със сладки магийки
на шарени рафтове с неправилни стени ...
"Уж съм разумен, боязлив,
а хората няма да предпазя
и към тях мечешки съм услужлив,
какво ме е еня за таз зараза,
с обща лъжица да се причастявате, ...
Ето, че започнахме да живеем, като за последно,
и да ви кажа откровено, абсолютно не е вредно!
Болките ни, не са от вируса,а от времето събрани,
мечтаехме, търсехме и накрая от съдбата изиграни!
Защо ли по- рано, така не се изслушвахме и обичахме, ...
Изглеждаш притиснена и умислена,
навярно трябва просто да решиш,
да следваш неотклонно свойта истина,
дори и да рискуваш, да сгрешиш.
Понесла си тъга на рамената си ...
Гама от любов, искрени чувства, потопени в мен.
Ти бе огън, в който аз горя.
Докосна ме парещо.
Свежа съм за любов.
Крехка съм на чувства, но съм единствена за теб. ...
Не излизам, по-далече от вратата не излизам,
по сто пъти ръцете си дезинфекцирам,
готвя се за този вирус катаклизъм,
запасен съм със храна.
Не излизам, във 8:00 сутринта си пускам телевизор. ...
Аз помня:
Картинката със бял гълъб в буквара,
приятелите верни от съседна къща.
Как с радост у дома се връщам.
На мама хрупкавите банички с извара, ...
Предизвиквам те – днес да обичаш,
като вярна прощална сълза,
сетен дъх, благодарен за всичко,
като старец поканил смъртта.
Предизвиквам те – днес благородно ...
Днес е петък. А лятото още го няма...
И луната е свила на покрива снежно гнездо.
Два капчука усърдно композират за зимата драма,
а пък вятър пред прага постлал си е меко легло.
Днес е петък. А слънцето хладно прегаря ...
Колко много искам да е сън
туй, което плъзна по Земята.
Пролет с плахи стъпки броди вън,
кой ще гледа как цъфтят цветята?!
Искам да е сън, кошмарен сън, ...
Каква ли блага вест да ви разкажа?
Едва ли сте останали без вести...
Пред собствената съвест сме на стража.
И мислите ни бягат все злочести.
Какво бе вчера... а какво е утре – ...
По време на пандемия
Не пестете добрите слова, приятели мои.
Нека точно под днешните небеса направим завоя.
Намерете я скритата добрина, приятели мои.
Забравете за миг завистта в черните ѝ покои. ...