Poetry by contemporary authors
Сънена искрица 🇧🇬
Уморен от днешния тежък ден,
легнал аз да спя,
извикал някой весел спомен,
започнах да мечтая. ...
Гъбка поспалана 🇧🇬
скрита до пънче на сянка,
спеше в къщурка - кълбо бяло
гъбка под топлото си одеяло.
Облаче над малката полянка ...
Отделяне 🇧🇬
като се отделя от досегашните си
стени.
Дали аз за теб закъснях 🇧🇬
или още сме в началото на едно преоткриване
дали усещаме вече съдбоносния знак
или да излезем пред завесата се страхуваме
дали сме заедно или разделени пак ...
Съвест 🇧🇬
Оглеждайки се за решение
Дали да се отдам на гореста
Или на егото да дам давление.
Голям съм вече за промени ...
Трите неща 🇧🇬
Лодка в морето
Танцуваща млада жена
Ти защо ги изгуби?
Небето заплака ...
Мъгла 🇧🇬
тя гали планините строшени стъкла,
напукани сгради и палисади от тръни
красивата драма в инак тъжен пейзаж
Без нея пейзажът не смее да тръпне ...
Изгубен дух 🇧🇬
заключена в тяло, нямащо нюх,
подтиска ни всеки духовен инстинкт,
всяко предчувствие открито за миг.
Забравили, не виждаме даден ни знак, ...
Поема за баща ми 🇧🇬
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
Аз искам тук да ви разкажа,
защо за мен бе феномен...
И с примери ще ви докажа, ...
Среднощно 🇧🇬
Той истории странни споделя.
Все ме пита ... Отвърна ли " Да",
се промъква във мойта постеля.
И със капчици мили безброй ...
Усукано откровение 🇧🇬
зависимостта е налице —
в евтино прозрачно стъкълце
лековерността ми свря натясно.
Пийваш за отскок, по-безопасно, ...
Нощ в Пустинята 🇧🇬
Денят преминал в жега разгневена
на залеза смутено се усмихна –
от палещия огън изнурена
Пустинята във вечерта притихна... ...
Опит за слънчев анекдот 🇧🇬
на стената слънце.
Но на тъмно бе живял.
Не пониква зрънце
под изкуствени лъчи. ...
Обич до безвремие 🇧🇬
Безвременно. Стихийно. Съдбоносно.
Обичаш ми се тъй, че да ти давам
най-верните си отговори без въпроси.
Аз искам да повярваш! Съществувам. ...
Защита 🇧🇬
Потънала в своите мисли,
понякога имам усмивка-преграда.
***
Нищо, че не винаги е юли, ...
Лунно броене 🇧🇬
(За маски кой пък беше чул тогава?)
дойде и казах ти направо „Влизай!“,
не питахме Луната – да прощава!
По кокалчето гадничко ни ритаха, ...
Принос 21 🇧🇬
Каква утеха си, Господи, само да помисля за Теб, скръбта ми се утаява и избистря.
Радостта от Твоята близост е ласката върху ми, по-дълбока и могъща от всяка човешка нежност.
Господи, сърцето ми е пълно с радостта на Твоето съществуване, смисълът, ...
Ела 🇧🇬
Ела да ти разкажа,
как луната спи във тишина,
и колко тъмни са звездите,
колко черна е нощта, ...
Прокарай взор по линиите фини 🇧🇬
Не чувствам в мрака твоя нежен дъх...
Да можех леко, като с горски мъх
да спра вината си, да не ранява...
Измяната ми все покой не дава, ...
На моя гръб сто Юди богатеят 🇧🇬
предателства и истини умират.
На моя гръб сто Юди богатеят,
а после и смъртта канонизират.
И по душата драскат зли Пилати, ...
Неразбран... 🇧🇬
Неразбран си тръгнах сам
от коледната трапеза.
Ударен с тежък боздуган,
разсърден на човека. ...