Бездушни образи се преплитат
като спирали във заразена вода.
Гъста мъгла - тътен на сподавена слепота.
Силуети на човекоподобни, лишени от тишина.
Вървят по ред, но в тотална безредица. ...
Искаш ли да получиш прозрение?
По-бърз от времето трябва да станеш.
Сянката си да надбягаш.
Луната попива бледността на звездите.
Слънцето е минзухарът свит на кълбо... ...
Имаме време, време в излишък.
Нека да спреме, голи до писък.
Старите истини, старите грешки
нека пречистим днес по човешки.
Да попремислим, да се вглъбиме ...
Дали нощем в сълзите ти се крия
и тайно в съня ти наминавам?
Дали зад усмивката ти плаха има,
следи от любовта ни страстна ?
Дали зад погледа ти топъл, ...
В този момент на важно изпитание,
нека спрем черногледото отрицание,
нека бъдем силни, единни, добри,
да забравим всички минали вражди,
доброто в нас да ни сплоти и обедини, ...
Понякога, когато съм ядосан,
започвам да мълча ужасно силно.
С лудостта ми по ръба на косъма,
тишината е крещящо видима.
Тогава съм безчувствен. От обичане. ...
Пролетта започна с дъх на зима,
клоните, напъпили без страх
молят топлина за тях да има,
сякаш бяха в клопката на грях.
Грях от тях не бе извършен – нищо, ...
Пъстро балонче, песничка детска -
времето в ракла затвори.
Вчера ли бе или в ранното днеска -
все едно. Няма да спорим.
Приказка стара, пантофка кристална, ...
Колко много ли скрил си само в две изречения,
че сърцето, главата ми сякаш станаха пумпали.
Тези пумпали шарени ме въртят през съмнения,
проектират, позират... Ах, момиченце глупаво!
Ти ще трябва да паднеш най-позорно в краката си! ...
Починете си, мои стремежи побъркани,
напоете конете, срешете им гривите.
Разплетете на пътя кълбото от объркано,
че животът е плевел - поникнал сред нивите.
Не унивайте мои добри петолиния, ...
Аз може да съм мъничко изгубена
като светулчица останала на светло,
като щурче във песента залутано,
в скалите остри - безконечно ехо.
Аз може да съм мъничко изгубена ...
Искам твоето лице прекрасно, сладко, някак детско и красиво.
Искам твойте пръсти нежни, меки и жадуващи за мойта плът.
Искам твоите очи кафяви, потънали навътре в мен.
Искам твоя допир нежен, да не спирам да усещам.
Искам твоя глас да чуя как желае ме без спирка. ...
Да устремя ли поглед към небето,
Нощно, звездно, високо над мен?
Да изпълня ли пак с надежди сърцето
Или то ще остане безсилно в техния плен?
Морето шепти тъй далече ...