Ето, спестени са дребните грижи:
тия за времето и за колата.
И за съседа... колко е мижав...
или... дали му тегнат рогата.
Как не разтребва детето вкъщи... ...
Отскоро се научих да забравям.
За мигове си някакви. Безвремие.
И спрях да те сънувам и гадая.
Не търся и за болки, опрощение...
Защото ти си толкова във мене, ...
Те ангели са бели, без лица,
почивка, дом и сън - мираж далечен.
С издигнати, на копия сърца,
воюват с враг в пророчества предречен.
Децата си съзират в кратък миг ...
БОЙНО ПОЛЕ ЗА ДУШАТА МИ
Какво се случи? Сякаш e война...
А дори и пушка не е гръмнала.
Седим с прибраните си знамена
от свечеряване – докато съмне. ...
Внезапно се къса конецът в живота,
сразени се борим за сетната квота
и влакът по нощните гари последен
прибира дъха ни затихващо леден.
Пасивно си чакаме личната виза, ...
Ела, вземи ме, тъкмо съм узряла,
по кожата ми стича се нектар.
Уханието на цъфтяща праскова
ще го усетиш като Божи дар.
Изпий негата ми, задъхано, на глътки ...
Разберете мили мои, нова "Eра", май ще се отваря,
всичко или пък подобно, както след Ноя се повтаря?!
Признайте,че сами на себе си... Ние го направихме,
и със злите си деянията гнева Господен добавихме!
Може би към Апокалипсиса това е Генералната проба, ...
С всичка сила хвърли телефона
по снимката в стъклената рамка.
На сто парчета свлече се на пода
на сто парчета въздухът ѝ стана-
за дишане бе твърде гъст и остър ...
Сънувах син, магичен океан,
делфини, сребърни. Като звездите.
И капитанът - в хоризонта взрян,
и кораб, който люби се с вълните
Сирена блясва. Люспи - от сребро, ...
Разпадам се, когато теб те няма.
Намирам се при всяка наша среща,
разбирайки, че всичко друго е измама,
а ти ме чакаш дива и гореща...
И ето ни в поредно сливане, ...
Нищо в този свят не е дошло случайно...
Природата е изградила ред определен.
Ако всеки разгадае нейната тайна -
към хармония да бъде устремен.
С всяко ново утро да е благодарен, ...
Среща мимолетна, спретната със изгрева.
Заветна бе, но вплете се във мислите.
Съпровод на песни птичи и хладна мистика.
Жарки светлини сред локвички-избистряне.
Отнели няколко мигвания, отмина красотата. ...
Свободата е тежък подарък. Сурова десница.
Острието на слънчеви тайни за слепи очи.
Онзи връх, който хромите смело отричат
и невидима капка в меда ни, която горчи.
Тя е златната риба, от всеки горещо желана ...
Помислих си, че този ключ е хвърлен
в най-тъмните човешки дълбини
и аз умирам в стихове прегърната
с венец в косите - хиляди вини.
Не, няма да ги върна в чекмеджето ...
Мълчанието, казват, било злато,
ала от него никога нищо не получих.
Дадох им го в шепи, разделих го
по братски с усмивка,
(понякога цяла, понякога половинчата), ...
С целувката си будиш пустата земя.
Докосваш с длан гальовно всяко малко цвете.
Под пръстите ти цъфват първите цветя,
събудени от сън под снеговете.
Април от цветен дъжд, ...
Една муха във пролетното пладне
стремително във стаята влетя.
На слънцето и тя се радва жадно,
затрепкала със звънките крилца.
Избрал е някой да е насекὸмо ...
(По книгата на Джо Витале и д-р Хю Лен „Абсолютна неограниченост“)
Обичам те и всичко ти прощавам
и моля те и ти да ми простиш! –
това е в мен звучащата октава
и моят искрен, тихо шепнат, стих. ...
Порутените колони на слепия ми замък
дишат, кървят и помнят душата ти,
обладана от архидемони, обгорени ветрове
и призрачни целувки.
От бучиниш са изтъкани косите ми ...
"Аз, хан Аспарух, обявявам тази земя
за държава на Българите и нека тези,
които идват след нас я обичат и пазят!
6 8 1 г о д и н а"
Поклон на теб, Ювиги Хане Аспарух, ...
Под изгнилата шума на листата
извират спомни и шуртят води.
Под коравата почва на земята
събуждат се сияйни пролетни мисли.
Под непрогледния взор на мъглата ...
Хората, злословящи зад гърба ни -
раними същества с космическо его,
но със сърце - колкото на колибри...
Одумват ни някои - за нашите грешки,
други - за правотата ни, за делата ни, ...
Искам да умра от COVID-19 , а не от житейската "слепота",
едното е поне по-модерно, а другото е от тъпотия...грехота!
Докато живея затворен е предимство,смисъла се търси тук,
започнах да "разлиствам"запечатаното в мен, ей тъй напук!?
Рекох си,това всичко не е без причина трябва ни равносметка, ...
Пише ръката Му тъжна история,
гравира Той разказ във всяко сърце.
Мигом разбърка се всяко условие,
до дъно потъна омастиленото перце.
Дай ни очи, за да виждаме повече ...
Намерих празно чекмедже във вкъщи,
в което няма никакви писма.
Албуми, спомени от нищо,
освен отдавна незабърсван прах.
Реших, че няма кой да го отвори. Никога. ...